Начало / Болести и лечение / Поставиха диагноза „диабет“ на детето ви? Ето кой ще ви помогне!

Поставиха диагноза „диабет“ на детето ви? Ето кой ще ви помогне!

Диабет при деца – какво трябва да знаете?

В началото на февруари сдружение „Диабет и преддиабет“ с подкрепата на „Time Heroes“ сформира екип от психолог и няколко по-опитни родители с идеята да помагат на онези родители, които за пръв път се сблъскват с диагнозата „диабет“ на децата си. Това е огромна стресова ситуация и за тях, и за децата, особено през първите седмици. Освен чисто медицинските изисквания и навиците, които трябва да придобият, за да обгрижват децата си, родителите имат нужда някой да им подаде ръка, да ги успокои, за да приемат ситуацията и да продължат напред.

Идеята за създаване на такъв екип се заражда и осъществява от председателя на сдружението Мариана Александрова и други членове на организацията, най-вече майки на деца с тази диагноза, но с вече „натрупан опит“ в това отношение. В екипа е привлечен и психологът Емилиян Крумов, който с радост „прегръща“ това благородно начинание.

„Идеята се зароди след среща на нашите майки на деца с диабет и екипа на сдружението „Диабет и преддиабет“, коментира пред в. „Доктор“ г-жа Александрова. – Всички те редовно споделяха в какъв невероятно голям стрес и шок са изпаднали, какъв страх ги е овладял през първите дни и седмици след поставянето на диагнозата. „Не знаех на кой свят съм, не знаех как ще се справям оттук нататък с живота, страх ме е, много ме е страх какво ще правя…“ – така описват състоянието си в тази неочаквана и много тежка за тях ситуация. Да, лекарите са били до тях, обяснявали са им основните изисквания, касаещи обгрижването на дете с диабет – средните единици, инсулиновите дози…

диабет при деца

Психолог и няколко по-опитни родители помагат на онези родители, които за пръв път се сблъскват с диагнозата „диабет“ на децата си

Обаче е нямало кой да ги подкрепи чисто психологически. Така се зароди идеята да се опитаме да помогнем за преодоляване на този първи шок. Говорихме с отделението по диабет – с проф. Константинова и д-р Савова, които се съгласиха екип „майки помагат на майки“ да се включи в подкрепата на тези, които за първи път чуват диагнозата за детето си. Дори обещаха да ни посочват такива жени, по-скоро да ги насочват към нас. След това се свързахме с психолога Емилиян Крумов, който прие идеята за страхотна и веднага се присъедини към хелп-екипа. Чисто финансово също бяхме подкрепени и така започнахме. Всъщност комуникацията, контактите ги осъществяваме по следния начин: намираме майки в отделението по диабет и ги каним да се включат в нашите среща на живо или по телефона, ако предпочитат, или онлайн. Те сами си избират формата, по която да осъществяваме контакти и да оказваме същинска подкрепа.

Повярвайте, нашата помощ е реална, особено по отношение на майки, които улучваме в първия ден – когато току-що са научили диагнозата. Тези жени не могат да говорят дори, толкова са ужасени, плачат непрекъснато. Но наистина след като се срещнат с нашите майки „с опит“, като поговорят с тях по телефона или участват в онлайн срещите, се поуспокояват. Да, това става малко по- късно, като се приберат у дома, но има голямо значение за тяхното състояние. Фактът, че се виждат с други родители със същата съдба, но преминали през това, постепенно ги кара да разбират, че животът изобщо не свършва с това, което им се е случило. Искам да кажа, че тази наша идея се оказа много, много добра – попаднахме на майки, въобще на родители, които буквално не са знаели какво да предприемат, започнали са антидепресанти, налегнали са ги негативни мисли, били са много зле“.

Г-жа Александрова посочи, че досега са обхванали 9 майки, проектът е още в началото. И сподели, че те много по-бързо си стъпват на краката, след като вече знаят какво да правят оттук нататък. Включват ги в „диабетните“ фейсбук-групи. Така успяват да си дадат сметка, че не са единствените с такъв проблем и това донякъде им дава кураж.

„Идеята е за оказване на психологическа подкрепа, доколкото хората са готови в момента да я осъзнаят и да я приемат – каза клиничният психолог Емилиян Крумов. – Аз с радост се включвам в тези събирания, засега срещите за подкрепа се случват онлайн. Повечето от майките, от родителите в групите са с деца, на които отскоро е открит диабет, нямат опит, изживяват стрес. Целта на моето участие е точно такава – да подкрепим тези родители в ситуация на шок и силен стрес, защото наистина не става дума само за стандартни познания относно обгрижване на болно с диабет дете. Трябва да се помага, особено на дечица, които са и със съпътстващи други заболявания, както и на техните родители. Обикновено диабетът е не само въпрос на преработването на захарта и инсулина. Има стресове, има друг тип неща, които оказват влияние не само на детето и майката, а на цялото семейство. Родителите са сами в такъв момент и се чувстват виновни, че са пропуснали болестта, че не са я „хванали“ по-рано…“

Вижте кратко, но много емоционално интервю по темата с една от майките в проекта – Доротея Луканова – също член на сдружение „Диабет и преддиабет“.

Здравейте, вие участвате директно и пряко в групата за подкрепа. Моля да разкажете вашите мотиви за това, както и в какво конкретно се изразява тази подкрепа?

Искам първо да отбележа, че създателят и двигателят на този хелп-екип е Марияна Александрова. Този вид взаимопомощ да го нарека, съществува отдавна и го има между всички хора, които са попаднали в нашата ситуация. Само че в многото разговори, които сме водили в сдружението, пък и други майки са споделяли, че най- специфичният и важен момент на такъв подкрепящ окуражаващ разговор е през първите седмица-две.

А за такъв кратък срок никоя майка не може да приеме едновременно двете неща, които чува: „диабет“ и „до живот“. Иска се време да се свикне с това. Знаете ли, при нас има една специфика: много е важно концентрацията на родителите през първите месец-два да бъде изключително акцентирана към медицинската част на диабета. Т.е. родителите се обучават още в болницата как се обгрижва дете с диабет, как се изчисляват дозите и храните, какво е нужно да се следи, как се мери кръвна захар, т.е. всичко онова, което позволява на детето да живее. И не бива в такъв момент да се случи някакво отклоняване, защото е много важно да се добие бързо рутина, така че да няма страх, притеснение, шок.

Всичко е въпрос на рутина и време. Адекватна във времето, за да съумее човек да добие баланс и контрол на диабета в нормалните рамки. Затова е важно да получи едно рамо, приятелски подадена ръка, която съвсем скоро е преминала по същия път.

Вие самата как се справихте с този първи шок, чувайки диагнозата диабет за собственото си дете?

Връщайки се назад във времето и анализирайки, стигнах до извода, че ако тогава ги нямаше другите две-три майки в отделението, щях да рухна в началото. Те имаха вече „стаж“ от по 7-8 години, раздаваха знанието си на нас, „новите“, успокояваха ни през цялото време, съветваха да слушаме лекарите.

Т.е. получихте подкрепата, която сега искате да дадете на другите майки?

Да, но не всеки има този шанс. Отделно от това, когато вече се прибереш вкъщи, нещата малко се променят, въпреки че си остава страхът дали ще се справиш. Но периодът на свикване е кратък. Остава моментът, че все пак извън болницата вече започва обратният път към реалността. Т.е. този път, когато ти осъзнаваш, че всъщност диабетът не е наказание, че нито самата ти, нито който и да е друг от семейството има вина за това.

Искам да кажа, че приемаш диабета като част от семейството, но спираш да мислиш за него като водещ елемент в живота ти. Тук е мястото да покажа изключителната подкрепа на стационарните сестри. Те освен че са крайно добри професионалисти, са невероятни човеци. Само те могат да кажат колко много жени като мен са им плакали на рамото. Оттам сякаш започва всичко. Спомням си как една от сестрите ми беше казала:

„Единственият шанс да продължаваш напред е да приемаш диабета като част от семейството и по никакъв начин да не завърташ живота основно около него.“

Бързичко свикваш, добиваш рутина и опит и продължаваш живота си такъв, какъвто е. Това ми даде много сила и аз винаги ще бъда признателна. Всъщност тази фраза непрекъснато си я повтарям. Да, шокът през първите 3-4 дни е такъв, че слушаш, но сякаш не чуваш нещата, които са ти казали. И някъде към 2-ия месец започваш да ги осъзнаваш. И така: получил си подкрепата медицински и човешки – от лекари и сестри.

После се откриваме с други родители като нас и повярвайте, нещата стават в пъти, в пъти по-лесни. Разбира се, благодаря и на социалните медии, че популяризират този наш проект, защото така е много по-лесно да откриеш хората, с които можеш да обменяш информация. Просто предоставяме опция на всички онези, които вчера, днес или утре ще научат какво им се е случило. И те ако изпитат нужда, ако имат интерес – ще имат възможността да разговарят с друг родител, който ще им даде кураж, ще им посочи стъпките. Нали знаете, че на дълъг път се тръгва с бавни стъпки.

Не е казано, че за една седмица трябва да научиш всичко, то няма и как да стане. Пак ще цитирам една от сестрите, която ни каза тогава: „Все едно отново раждате дете, току-що сте родили и започвате да го отглеждате.“ Общо взето, в първия момент усещането е такова – страх те е, не знаеш какво-що, но с течение на времето, с опита, нещата се подреждат.

Ако искате помощ, дори и диабетът за вас да не е ново-диагностициран, а отдавнашен спътник, потърсете Help-екипа на сдружение „Диабет и преддиабет“. За контакти: 0886 39 35 61, 0896 746 823.

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*