Известен журналист: Ванга върна зрението ми!

Ванга върна моето зрение – това твърди известният киевски журналист и политолог Владимир Бондаренко. Много чудеса са свързани с българската пророчица, редица познавачи се опитваха и опитват да разгадаят нейната дарба дори и толкова години след смъртта й. Много се съмняваха през годините в нейните способности. Ванга даряваше надежда на хилядите посетители от цял свят. Тя сътворяваше чудеса. За едно от тези чудеса разказа наскоро пред журналисти киевският журналист и политолог Владимир Бондаренко.

„Аз съм се срещал два пъти с Ванга – казва Бондаренко. – Първият път беше през 1972 г., когато бях още във втори клас. Уви, нямаше как да я видя, защото през този период, в този момент бях абсолютно незрящ. Но ще ви разкажа всичко по ред. През същата тази година аз заминах с родителите си от Коблево в Херсон. Тръгнах на ново училище. Всичко вървеше добре, но веднъж ме преби един по-голям от мен ученик.

Няколко дни страшно ме болеше главата, а след това започнах да виждам все по-зле и по-зле. Очният лекар ми предписа очила и ми забрани да напрягам зрението си. Това ми прозвуча като присъда. Та аз четях непрекъснато, без да спирам. Обожавах книгите на Майн Рид, на Джек Лондон, на Купър, на Грийн…

Криейки се от мама, с фенерче в ръка четях под одеялото до самото утро. Болестта ми прогресираше, а лекарите, дори столичните, вдигаха ръце… Казваха, че няма с какво повече да ми помогнат, тъй като се е развила атрофия на очния ми нерв. Предложиха да ми дадат група за инвалидност. За мен, десетгодишното дете, това беше истински удар. А скоро съвсем престанах да виждам. Струваше ми се, че животът ми е свършил. Не можех да ходя на училище, не можех да чета, не можех да играя с другите деца на улицата. Изпаднал в депресия, лежах с часове на леглото си със затворени очи…“.

Най-страшното било, че лекарите не оставили никаква надежда на детето, пише в. „Доктор“. Тогава майка му започнала да го води по врачки и знахарки. Всички тези посещения обаче били напразна загуба на време, но жената не се предавала. Била чула за българската пророчица Ванга и решила да отведе сина си при нея. Снабдила се с две карти на България, купила билети за влака Киев-София и потеглили…

„Мама беше взела със себе си няколко пакетчета масло като армаган – тя беше счетоводител в завода, в който го произвеждаха. Пред дома на Ванга имаше огромна опашка. Мама връчи на помощника на пророчицата подаръка и скоро ни извикаха за прием. На прозореца се показа девойка, която помагаше на Ванга, и каза:

„Нека влезе момчето, което си виждаше добре, а сега за него е настанала нощ“. Ние с мама пристъпихме прага на стаята, където ясновидката приемаше. Мама се разплака и, падайки на колене, започна да я моли за помощ. Каза, че аз съм й първороден и съм кръстен на нейния загинал брат. И изведнъж усетих как очите ми бяха докоснати от топли женски ръце. Ванга шептеше нещо над мен, след което произнесе: „Ти си такъв, каквато съм и аз. И ще виждаш не само това, което е наблизо, но и това, което е далече“. А в моите очи сякаш буквално избухна мълния и изведнъж придобих увереността, че аз ще виждам! Така и стана. Черната нощ постепенно започна да се заменя от сивкав сумрак с неясни контури на предметите, а след това започнах да виждам всички тях все по-отчетливо и по-отчетливо. В началото не казах истината на майка си. Страхувах се, че това ще се окаже временно и отново ще настъпи тъмнина. Когато слязохме от влака в Киев, вече виждах не лошо, но все още си мълчах. А когато у дома казах на мама: „Защо си наляла мляко не в любимата ми синя чаша, а в зелената?“, тя едва не изпусна торбичката с продукти от ръцете си. Прегърна ме с треперещи ръце и каза: „Сине, нима виждаш?“ – и се разрида. След това отидохме на преглед при офталмолог, а той не можеше да повярва в това чудо. Няколко седмици след посещението ми при Ванга зрението ми напълно се възстанови.“

Бондаренко посетил Ванга за втори път като начинаещ журналист, искал да направи сензационен материал. Било през 1990 г. По това време опашките пред дома на Ванга били огромни. Но, узнавайки, че той е напълно излекуван от нея, тя го приела почти веднага.

„Сякаш и сега е пред очите ми – в черна рокля и сбръчкани ръце… Носех й армаган – „Киевска торта“, бонбони „Киевски вечери“… Прегърнах я, целунах я. Тя ми благодари. Искаше ми се да й задам много-много въпроси, но на опашката чакаха хора, които имаха нужда от помощ. Аз разбрах това… Пожелах на Ванга здраве и дълголетие. Нейната помощница ми даде за спомен книга за ясновидката. След това в Киев я преведохме на украински език и на части я публикувахме в нашия вестник. Тогава в редакцията започнаха да идват чували с писма от читатели.

След посещенията ми при Ванга и аз придобих дарбата. Предсказвам например резултати от футболни мачове, както и съдбите на хората. Но дарбата – това е фина, тънка работа. Днес я имаш, а дали ще я имаш утре – кой знае? Това обаче не е основното. Най-важното е, че и до днес виждам нормално, животът ми протече добре. Имам интересна работа, добро семейство. Цял живот ще съм благодарен на Ванга“, допълва мъжът.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!