Д-р Вилмош Мермерщайн: В Израел онкоболните се лекуват напълно безплатно!

Защо у нас хората умират от ракови заболявания, които се лекуват успешно в Израел? Ръководителят на Асоциацията на онколозите в Израел, Вилмош Мермерщайн, разказва как страната му излезе в челните редици в борбата срещу болестта на века, защо успехът на лечението зависи от пациента и кои научни пробиви вдъхват най-големи надежди. Вижте какво казва той в интервю за в. „Доктор“.

Д-р Мермерщайн, на израелската медицина, особено онкологията, възлагат големи надежди (често, уви, последни) хора от всички краища на света. Имате някакви уникални, тайни методи на лечение ли? И вярно ли е, че Израел има най-ниската смъртност от рак?

Няма никакви тайни. Ние работим открито и аз съм готов да говоря за всичко. Що се отнася до ниската смъртност, при нас рядко се случва например една жена да се обърне към специалист вече в 3-и или 4-и стадий на рак на гърдата. Повечето идват в 1-2-и стадий, които днес на практика се лекуват почти винаги.

Българските онколози също казват, че почти всички видове рак се лекуват в ранен стадий. Но при нас това заболяване най-често се открива твърде късно. Какво се прави за ранната диагностика в Израел?

Е, ако говорим за същия рак на гърдата, та нали всяка жена си взима душ всеки ден. Затова не е трудно и сама да открие подозрителни уплътнения в гърдите си. Т.е. тук основна роля играе самодиагностиката. А като цяло диагностичната система в Израел е в ръцете на семейните лекари – при вас това са джипитата. Те наблюдават човека от самото му раждане, знаят за всички негови заболявания, контролират редовно изследванията му. При това има и още едно много важно нещо: задължителният скрининг.

Все пак профилактични изследвания не се провеждат всеки ден у нас – някои всяка година, други – през две или три години, и то в съответствие с възрастта. Но има и трагични истории, една от които се случи неотдавна: млада жена, все още ненавършила 40 години и без никакви оплаквания до момента. Изведнъж се появява рязка болка в корема, отива на лекар и й казват, че има рак на панкреаса в последен стадий, с метастази. Тя живя три месеца след това…

Всичко може да се случи. Ние съветваме жените задължително да посещават редовно гинеколога си. По време на прегледа лекарят внимателно опипва стомаха и ако са се появили новообразувания, най-често се улавят и чрез палпация. Освен това кръвните изследвания винаги показват някои нарушения, отклонения, типични за рака. Семейният лекар обръща внимание на това и започва да търси причините – изпраща пациента си за консултация с други специалисти, прави допълнителни изследвания. На практика много рядко се случва последният етап от рака да се прояви като гръм от ясно небе. Винаги има някакви предупредителни знаци, предвестници.

Разкажете ни как започва лечението при Вас?

Пациентът отива при онколог с направление от семейния лекар, обикновено добре подготвен по отношение на информацията. Често с роднини: съпрузи, деца. Всички през това време вече са прочели много информация за диагностиката и лечението в медиите или в интернет. И често тичат пред нас, лекарите, за да споделят тази информация. Може дори аз все още да не съм успял да прочета за появата на някакво ново лекарство, но те ми казват: докторе, ние знаем, че има такова и такова лекарство, кажете ни подходящо ли е или не за нас?

И как реагират лекарите? Те не се ли дразнят, когато пациентът тича пред каруцата? Нашите лекари, в най-добрия случай, ще се обидят: ако си толкова умен и знаеш всичко, защо идваш при мен?

Странно. Какво да ме обижда? Аз съм длъжен непрекъснато, ежедневно да следя всички новости по специалността ми. Защото утре някой пациент ще дойде и ще ме попита: „Не знаете ли за това? Как така?“

Каква е следващата стъпка? Как протича процесът на лечение?

След като човек е преминал предписаните му изследвания, се събираме на консилиум, който обикновено се състои от трима лекари: специалисти по клинична онкология, хирургия и рентгенова диагностика. Сядаме заедно, обсъждаме и решаваме каква терапия да приложим при този пациент.
Във всеки случай специалистите задължително се събират редовно веднъж седмично, за да проследяват дали предписаното лечение е правилно и ако е необходимо, да го коригират.

През това време човекът лежи в болницата ли?

Един ден преди операцията приемаме пациента в болницата, но за химиотерапия много рядко хоспитализираме болните. Защо да остават в болница? Там са тежко болните хора. А това оказва отрицателен ефект върху психиката и усложнява лечението. Пациентът получава закуска, обяд, всички необходими лекарства, процедури и си отива вкъщи. При това не плаща нищо.

Т.е. лечението на онкологично болни пациенти при вас е напълно безплатно?

Да, абсолютно всичко, включително и разходите за лекарства се поемат от държавата и от застрахователните компании.

Случва се при нас, в България, лекарите да повдигнат рамене и да кажат: повече нищо не можем да направим за пациента. Човекът отива в Израел и го лекуват. Защо се случва това? Имате по-модерни и съвременни лекарства или самият ви подход към лечението е друг?

И подходът, и търпението, и лекарствата. Имам пациент, който е бивш спортист. Той ми каза: „Давате ми лекарството, аз го пия и всичко е наред. Връщам се в България, купувам си същото лекарство – но нещата не се получават. Или е фалшиво, или нещо друго не е наред.“ Затова пациентът сега идва при нас, тук правим изследванията му, купува си поредната доза лекарства за три месеца и се връща в България.

При вас в Израел идват и пациенти от много заможни страни в Европа. Във Франция или Италия най-вероятно отношението към пациента е също толкова внимателно. Защо тогава и те търсят лекари в Израел? Може би се е наложил просто такъв стереотип?

Може би. Има и стереотипи. Но аз например знам, че в Германия на пациента се дава един, втори препарат. Ако не действа – това е всичко, пациентът се прибира вкъщи. При нас ще продължим да го лекуваме колкото е възможно. На пациенти с гинекологични онкологични заболявания например, даваме по 6-7 линии на отделните препарати. Ако едно от лекарствата не подейства, опитваме със следващото. Докато има поне някакъв минимален шанс – лекуваме болния.

А ако няма шанс? Вие казвате ли на пациента или на неговите близки, че е безнадеждно болен?

Преди година имах такъв случай: идва рентгенологът и ми показва снимки на пациентка – относително млада жена, на 50 години. Виждам: рак на стомаха и черния дроб с метастази. Казвам му: Дейвид, тя ще живее максимум още шест месеца. Оказа се, заедно с него е бил и братът на пациентката… Година след това жената отново дойде при нас в болницата. Ние знаем, че тя умира. Питам: какво ще правим? Ще я оставим на мира или ще я интубираме? Ще прилагаме ли интензивна терапия? По-големият й брат ми каза: „Няма нужда от такова геройство, оставете я да си отиде спокойно.“ Но тук се намеси по-малкият: „Спомняте ли си, че преди една година й давахте максимум шест месеца, а тя живее вече една година. Вие не сте й дали живот и нямате право да й го отнемате! Когато се наложи, интубирайте я и направете всичко, което е по силите ви, за да я спасите.“

Т.е. решенията вземат роднините на болния?

Не винаги. Има пациенти, които веднага казват на лекаря, ако се стигне до това, аз не искам да се гаврите с мен, да ме интубирате – оставете ме на мира, след като не можете да ме излекувате. Т.е. пациентът има избор и това е разписано в закона. Но законите са и за това, да ги заобикаляме. Понякога пациентът е толкова измъчен, че не иска нищо. Но като лекар аз съм сигурен, че мога да помогна. Казвам му, че ще страда още една седмица, но след това ще живее поне още две години. Така че аз определено ще те лекувам и дори няма да те питам дали искаш или не.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!