Помага ли наистина гладолечението при рак?

За излекуването от тази коварна и страшна болест сякаш няма никаква алтернатива: ракът не реагира на билкова терапия, на народна медицина и прочее измислици на пишман-лечители, готови да „излекуват“ болестта дори и в 4-ти стадий. Но хората, сблъскали се с тази диагноза, търсят да се хванат и за сламка, пише в. „Доктор“. За голямо съжаление според статистиката един на всеки 500 болни предпочитат именно „помощта“ на „алтернативните лечители“ и се отказват от знанията на лекарите. И за още по-голямо съжаление правят тази грешка, когато онкологичното заболяване е открито навреме, а специалистите дават обнадеждаващи прогнози. Особено популярно в последно време е лечебното гладуване и лечението със сокове. С нелепото оправдание, че „гладният организъм няма да изразходва силите си да смила храната, а ще води активна борба с „лошите“ клетки. Всъщност основният въпрос е дали има дори зрънце истина в това твърдение?

Наскоро американски учени започнаха да изследват ефекта от непродължителното гладуване по време на противораковата терапия върху лабораторни мишки. Оказало се, че лечението с използване на специални диети действително е по- ефикасно, а недействащите лекарства са се активизирали и атакували тумора. Но лекарите засега не са готови да прилагат подобни схеми върху хората. Онкоболните обаче не се страхуват да експериментират.

Един от най-опасните методи е т.нар. система за гладуване по Строгат. Авторът на тази абсурдна методика гарантира чудодейно изцеление след 50-55 дни пълен глад. За този период организмът уж бил длъжен изцяло да се изчисти от натрупаните шлаки и токсини. Но това не било достатъчно, за да се избавиш от тези боклуци, затова настоятелно се препоръчва освен гладуването да се правят клизми и да се предизвиква повръщане. А вижте сега с какво е жизненоопасна такава „бомбардировка“ за отслабналия от рака човек. Бързият разпад на мастната тъкан води до интоксикация на организма.

„Лошо ви е? Това е така, защото от дълбините на организма се надигат отровите“, твърди авторът на методиката. А в крайна сметка гладуващият трови сам себе си.

И още един „чудодеен“ метод – лечение със сокове по системата Бройс. Той твърди: достатъчно е да лишиш тумора от белтъчини и той сам ще изчезне. Дори и да предположим, че „шоковият удар“ някак ще потисне растежа на тумора, безсмислено е да се надявате на това, че всичко „ще се разсее“.

Ракът е струпване на бързоразмножаващи се клетки. Да, растежът им може да се забави, но няма гаранция, че по време на поредното делене няма да се появи много агресивен клон, който да започне да се плоди изключително бързо – за седмица и дори няколко дни само.

По думите на главния лекар на Минския градски клиничен онкологичен диспансер и кандидат на медицинските науки Владимир Караник пациентите с онкологични заболявания търсят алтернативно лечение заради страха от операцията и химиотерапията. Те изпадат в ужас само от мисълта, че „отровите“ подкопават имунитета, „изяждат“ черния дроб и бъбреците, лишават ги от коса.

„А истината е, че химията въздейства пагубно на бързооделящите се клетки – такива са в самия тумор, клетките на костния мозък (именно затова лекарите следят за нивото на левкоцитите в кръвта по време на химиотерапията), сперматозоидите също“, обяснява д-р Караник.

– Но такова лечение в повечето случаи не предизвиква необратими последствия. Организмът има достатъчно големи и трайни запаси. И черният дроб, и костният мозък се възстановяват. Ако се вгледаме в картоните на нашите пациенти, можем да видим, че тези хора са преминали десетки курсове по химиотерапия. Но ако ги срещнете на улицата, едва ли ще забележите някакви промени в тяхната външност. Според мен отказът от лечение е като да седиш на буре с барут със запален фитил и да чакаш да завали дъжд, та да изгаси огъня. Не си струва да се надявате на чудо… Случвало се е пациенти, нагледали се на съседа си по легло в болничната стая, буквално преди операцията да бягат от клиниката. Ще ви посоча и конкретен пример: млад пациент от белодробното отделение се отказа от операция, след като си поприказвал с девойка, на която бяха отстранени целият бял дроб и част от гръдната стена. Лекарите положиха титанични усилия да го убедят да отстранят неголям доброкачествен тумор. Пет дни цялото отделение говорихме с него. А самата операция отне 35 минути, на четвъртия ден вече беше у дома си с близките. За щастие този пациент успяхме да го накараме да не отказва операцията. Но невинаги онкологът съумява да убеди болните. Ако преминалият лечение с химиотерапия пациент разкаже за позитивния ефект, може съмняващият се онкологично болен и да не погледне към алтернативната медицина. И да не се остави на произвола на съдбата. Периодично с нас се свързват и молят за преглед и такива болни. И много от тях най-накрая се доверяват на лекарите. Проблемът е само в това, че времето е изпуснато. А няма нищо по-ценно именно от него, от времето“.

„Разбира се, наред с основното лечение е важно да се обръща внимание на храненето на онкопациентите – казва в заключение д-р Караник. – Ние с радост си сътрудничим с обществени организации, които помагат на хората с насочване към подходящо лечение и подбират подходящата за тях диета. Специалистите-онколози от своя страна предоставят консултативна и методическа помощ. Аз смятам, че работата на такива организации и центрове за поддръжка на онкоболни е много важна и резултатна“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!