Начало / Болести и лечение / От какво най-често боледуват политиците?


От какво най-често боледуват политиците?

Автор на изследването „Болестите на световните лидери от последното столетие“, превърнато в книга, издадена вече в много страни, е същински професионалист и в политиката, и в медицината. Става дума за Дейвид Оуен, който в периода 1977-1979 г. е министър на външните работи в лейбъристкото правителство на Джеймс Калаган в Англия. Впоследствие основава своя собствена партия, а когато през 1992 г. излиза от активната политика, е удостоен с титлата лорд. Седем години, преди да бъде избран в парламента, в началото на 60-те години на миналия век, Дейвид Оуен е работил като лекар в престижна лондонска болница на брега на Темза – директно срещу сградата на парламента.

Едва ли обаче ви е минавало през ума, че може да съществува нещо като професионална болест на

Политиците боледуват също както и ние, простосмъртните

Политиците боледуват също както и ние, простосмъртните

политиците. Дейвид Оуен отделя голямо внимание на т.нар. Хюбрис-синдром. Понятие, познато на малко хора, произхожда от древногръцкото „хюбрис“ и обозначава прекалена самоувереност, категоричност, нетърпимост към критика, вяра в собствената си непогрешимост и едва ли не божествено предназначение.

Всички тези характеристики съвсем не са положителни, но в каква степен могат да се квалифицират като заболяване?

„Хюбрис-синдромът е относително ново понятие в науката и все още не е окончателно признато като болест. Но аз се надявам това да се случи. Ето вече пет години, откакто пиша за този синдром в специалните медицински списания, публикувам книги, изнасям доклади, пиша все повече материали на тази тема. Затова то се превръща в предмет на научни дискусии в медицинските кръгове на все по-високо ниво. Аз все още оставям отворен въпроса за това болест ли е или не синдромът „хюбрис“, но това е синдромът на властта, това е, което философът Бертран Ръсел нарече „опиянение от властта“. За някои хора то се превръща в неизбежен спътник на властта. Ние трябва да знаем за това, длъжни сме да изостряме вниманието си при всяка проява на първите му симптоми. Защото политиците често страдат от него, доста често, бих казал. Както впрочем и всички онези, които имат власт – бизнесмени, финансисти, дори висши военни.“

Рузвелт страдал от полиомиелит, а Брежнев – от деменция

„Политиците боледуват също както и ние, простосмъртните – казва в интервюто лорд Оуен, – като не трябва да пренебрегваме и факта, че те по-скоро са по-възрастни, отколкото млади“. Страдали са от най-различни заболявания – например Франклин Рузвелт е бил болен от полиомиелит, поради което е изкарал целия си президентски мандат в инвалидна количка. Тази болест обаче практически не е повлияла на яснотата на ума и способността му да взема решения. Което не може да се каже за болестното състояние на „сенилния“ съветски ръководител от първата половина на 80-те години, силно повлияло на състоянието на страната – става дума за Брежнев. Лорд Оуен посвещава по една глава в книгата си и на едната, и на другата тема.

Кенеди бил с бъбречно заболяване

Кенеди скрил от обществеността сериозно бъбречно заболяване – болест на Адисън, въпреки че му причинявало страшни болки, от които се спасявал с наркотични вещества, пише “Доктор”. И това му се удавало – в нужните моменти наистина излъчвал младост и здраве. Особено характерни в този смисъл са телевизионните му дебати с Ричард Никсън по време на президентските избори през 1960 г. Никсън се потял, бил блед, измъчен и се очертал като явният губещ срещу добре изглеждащия с бронзов загар Кенеди. Никой обаче не си давал сметка, че тази бронзова пигментация на кожата е симптом на болестта на Адисън. Кенеди е победил Никсън с нищожна разлика и много смятат, че ако тогава той е бил открит и честен, ако е признал за болестта си, едва ли би успял да спечели изборите“.

Хитлер приемал арсен, амфетамини, кокаин…

„Надменност“ и „Възмездие“ – така е нарекъл две от своите книги за Хитлер британският историк Иън Кършоу. Обаче освен „хюбрис“ Хитлер е дал на лекарите немалко поводи да се усъмнят в неговото здраве – както физическото, така и психическото. „Към края на живота си, малко преди самоубийството си, Хитлер е приемал огромно количество най-различни, в т.ч. и крайно екстравагантни препарати, които няма как да не са се отразили на неговото здраве – разказва Дейвид Оуен. – В т.ч. арсен, амфетамини, кокаин и т.нар. противогазови таблетки, в които се съдържали неголеми дози стрихнин и атропин. Освен всичко друго развил болест на Паркинсон – непрекъснато треперела лявата му ръка, от 1943 г. се нарушил и говорът му.

Интересното обаче е какво се е случило десетилетие по-рано – през 30-те години. Съвършено очевидно е, че още тогава е развил Хюбрис-синдром в крайна степен. Тази непоколебима вяра в себе си му е позволила да увлече целия немски народ. Не трябва да забравяме, че той е дошъл на власт чрез демократични избори и чак след това развива параноя и жестокост“, добавя Оуен.

Патологичната параноя на Сталин

Като става дума за параноя, мисълта навежда на друг диктатор – Сталин – отначало съюзник, а след това заклет враг на Хитлер. Той е имал проблеми със сърцето, бил е с атеросклероза, но основната сталиновска болест според Оуен, разбира се, е параноята. „Тази негова параноя е нараствала все повече и повече и с времето е ставало много трудно да се общува с него – обяснява лорд Оуен. – В една или друга степен параноята е присъща на всички нас, но при Сталин тя безусловно е достигнала патологично ниво. Той се е отнасял крайно подозрително към всичко, в т.ч. и към лекарите. Доверявал се е единствено на своя помощник Поскребьшев, в миналото фелдшер, който му назначавал всевъзможни таблетки и микстури. Вероятно параноята е била винаги част от него, но се е развила и е станала особено забележима след убийството на Киров през 1934 г.“, смята Оуен.

Инфарктите на Елцин

Първият руски президент Борис Елцин не криел своите болести – всички писаха за неговите инфаркти и шунтиране на сърцето. Много по-голямо безпокойство от това обаче предизвиквало пристрастието му към алкохола. Оуен обаче смята, че обострянето на алкохолизма се случило заради това, че нитроглицеринът престанал да действа на Елцин. Но в крайна сметка това не се отразило сериозно на неговите способности да ръководи страната. „Аз добре помня този период, когато той действително пиеше здраво и аз имах възможността да се срещна с него тогава и да слушам изказването му на приема в извънградската резиденция на британския премиер.

Събитието беше закрито за журналисти. Това беше стегнат, много ясен и точен анализ на проблемите, които стояха в този момент пред Русия и света“, си спомня Оуен. – Този човек си беше наред с главата, спомням си, че си го казах и на себе си тогава. Вярно, че до известна степен навреди на собствения си имидж, когато пиян започна да дирижира оркестъра в Берлин. Руснаците нямаше как да харесат такова поведение и именно в това него – отношение е контрастът му с Путин, който умело възвърна в масовото съзнание на народа си образа на лидер, възстановяващ националната гордост и величие на Русия. Може и да е било нужно това в известна степен, но аз съм убеден, че Елцин ще остане в историята като човек, извършил радикален обрат в историята на Русия, поставяйки я на пътя на пазарната икономика и демокрацията. За това се изисква мъжество и смелост, този път не е бил никак лек и именно такова ще остане наследството на Елцин“.

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!


loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*