Градински чай

Salvia spp. Lamiaceae (сем. Устоцветни)

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Салвия

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, корените, семената, цветовете

Отглеждане

Съществуват над 900 вида градински чай, като много от тях са с атрактивни цветове и са богат източник на нектар за пчелите, пеперудите и птиците. Те варират от вечнозелени храсти до едногодишни, двугодишни и многогодишни растения. Повечето са с ароматни листа, често наподобяващи мириса на розмарин и лавандула, бор, евкалипт и различни видове плодове. Някои са студоустойчиви, други са подходящи за засаждане в саксии и за летните бордюри в градината.

Сортове и видове:

Градинският чай (S. officinalis) е сред най-известните билки с кулинарно приложение. Той притежава приятна лютивина и е мощен антиоксидант. Произхожда от Средиземноморието, предимно от района на Адриатическото крайбрежие. Има сиво-зелени листа и съцветия със синьо-пурпурни цветове, въпреки че съществуват и сортове с розови („Rosea“) и бели („Albiflora“) варианти. Няколко вида с декоративни листа са изключително красиви вечнозелени растения, подходящи за бордюри и саксии. Към тях принадлежат: „Berggarten“ с едри и широки листа; „Purpurascens“ с пурпурни листа; „Tricolor“ с кремави и розови ивици и напръсканите в златисто листа на „Icterina“.

Гръцката салвия (S. fruticosa) много прилича на градинския чай, но не е така устойчива, а листата й имат в основата чифт малки листенца. Растението притежава наситен аромат на лавандула и се отглежда промишлено. Продава се сушено.

Теснолистната салвия (S. lavandulfolia) е с мирис на лавандула и градински чай и от нея се извлича етерично масло с приложение в парфюмерията.

Мускатният конски босилек (S. sclarеа) е двугодишно растение. То образува голяма розетка от широки, овални, мъхнати и набраздени с жилки листа и високи гъсти съцветия с розови до бели цветове със силно изразени лилаво-розови прицветници. Силно ароматните листа придават наситен привкус на различни ликьори, вермути и вина, а етеричното масло се употребява в парфюмерийната промишленост. Ако се сложат във вода, семената пускат клей и в миналото са се използвали за отстраняване на дребни чужди тела от очите.

Белият градински чай (S. apiana) е полуустойчив полухраст със сребристи листа, произхождащ от пустините на Северна Америка. Листата се употребяват от местните индианци като подправка, за намаляване на секрецията и слюнкоотделянето и като пръчици за кадене при пречистващи церемонии. Чиа се отглежда заради хранителните си семена, от които се правят кълнове и се ползват в печива или се накисват във вода като основа на освежителни напитки. Златната чиа (S. columbariae) е полуустойчиво едногодишно растение с родина югозападната част на Северна Америка. Други видове включват S. ро lystachia и S. hispanica, която била важна култура за ацтеките до колонизирането им от испанците. Нейните дребни, съдържащи масло семена са без глутен и са с високо съдържане на омега-3 мастни киселини (алфа-линоленова киселина) и антиоксиданти, витамини, минерали и влакнини.

Градински чай с плодов аромат:

Много видове притежават плодов аромат. Ананасовият градински чай (S. elegans „Scarlet Pineapple“ syn. S. rutilans) има съцветия c тънки червени цветове и листа с аромат на ананас. Прасковеният градински чай (S. dorisiana) е с по-едри листа и яркорозови цветове и ухае на плодова салата. И двата вида служат за овкусяване на напитки и за украса на десерти. Отглеждайте ги в големи саксии при минимална температура през зимата 5 °С. Сортът ананасов градински чай, известен като „Tangerine“, притежава цитрусов аромат и е по-устойчив, като издържа при температури до -5 °С.

Китайски видове салвия:

Два вида, известни под името „дан шен“, се ценят в китайската медицина, като същевременно служат за декоративни градински растения. Това са червената салвия (S. miltiorrhiza) с червени корени, тъмнозелени листа с дълбоки жилки и пурпурно-сини цветове и S. przewalskii, която образува меки, светлозелени листа и едри синьо-лилави цветове. И двата вида са устойчиви тревисти многогодишни растения.

Местоположение – Повечето видове, особено тези със сиви листа, се нуждаят от слънце. По-неустойчивите разновидности са отлични за отглеждане в саксии, но трябва да са на място с много светлина. Използвайте керамични съдове и компост, както и тор с бавно действие.

Размножаване – Извършва се чрез семена (само за видовете) и чрез зелени или полузрели резници. За многогодишните видове е възможно разделянето на ко-рените през пролетта. Стъблата на повечето храстовидни салвии се изтеглят и вдървесиняват с възрастта и е най-добре да се подменят на всеки 3-4 години.

Грижи – Храстовидните растения изискват леко подрязване, особено след цъфтеж. Но не ги наторявайте много.

Болести и вредители – Внезапното увяхване е показател за лошо дрениране и кореново гниене. Растенията, отглеждани в оранжерия или на закрито, имат проблеми с белокрилка, листни въшки и червени акари.

Събиране и съхранение – Събирайте пресните листа и цветовете за кулинарна употреба, когато ви потрябват. Сушете само листата с дръжките им, преди растението да е дало цветове. Разстелете ги в проветриво помещение, а след като изсъхнат, ги съхранявайте в херметически затварящи се кутии.

Употреба в медицината

Salvia officinalis. Използвани части: листата. Градинският чай притежава противовъзпалителни и противомикробни свойства и често се употребява като вода за уста и гаргара при възпалено гърло, инфекция на венците, тонзилит и афти в устата. Той действа изсушаващо и помага при обилно потене, затова се прилага при нощно изпотяване, свързано с менопаузата. Освен това подобрява паметта, концентрацията и настроението. Според резултатите от съвременно клинично проучване може да повлияе положително симптомите при болест на Алцхаймер.

Salvia miltiorrhiza. Използвани части: корените. В китайската народна медицина дан шен се описва като лек, който „раздвижва кръвта“. Съвременните проучвания са се концентрирали предимно върху положителното влияние на билката върху кръвообращението и сърцето. Резултатите от някои клинични експерименти показват, че има потенциал за лечението на ангина пекторис и повишено кръвно налягане. Лабораторни проучвания са установили предпазващи черния дроб свойства. За приложението на дан шен се консултирайте с лекар или със специалист билкар. Растението не се препоръчва при бременност или кърмене. В тези състояния използвайте градинския чай само в умерени количества, като подправка на ястия.

Употреба в дома

Градинският чай е богат на етерични масла и притежава антивирусни, антибактериални, дезодориращи и противогъбични свойства. Използвайте листата, за да приготвите спрей за почистване и репеленти против насекоми. Като алтернатива сипете няколко капки етерично масло върху мокра кърпа и завършете повърхностите в кухнята и банята.

Растението действа като репелент, затова го употребявайте или сушено, или като етерично масло, за да се отървете от молците. В градината го засадете, за да прогоните бялата зелева пеперуда.

Употреба в кулинарията

Градинският чай (S. officinalis) най-често се използва с готварска цел. Ароматът му е силен, а вкусът, който се засилва след сушенето, е на чубрица с леки камфорови нотки. Билката е подходяща за въглехидратни храни, мазни и тежки ястия като патица или свинско (включително и като плънка), телешко, говеждо и агнешко месо, бобови блюда, патладжани, доматени сосове, супи и задушени гозби. Употребява се в готовите плънки и в италианските сушени билкови смеси. Запържените листа са чудесни като гарнитура.

Препоръчва се пестеливата употреба на градинския чай в ястия с дълга топлинна обработка. Билката е популярна в Италия и по-малко разпространена във Франция. В Близкия изток се слага в салати, а чаят е ценен в много европейски страни. В Далмация в Югоизточна Европа, където расте в диво състояние, цветовете се използват за получаване на мед.

Любопитно:

Името на билката подсказва и нейната употреба. Salvia произхожда от латинските думи със значение „безопасен“ и „добре“. Растенията от този вид съдържат съединения и аромати, които са лечебни. Освен това билката се свързва с дълголетие и плодородие.

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!