Зехтинът пази от сърдечни заболявания

Преди два месеца прекарах инфаркт на сърцето. Наред с другите заболявания ми откриха, че имам повишен холестерол в кръвта. Когато лекарят ме изписваше ми препоръча диета, като наблегна на това, че трябва да огранича мазнините и да използвам, когато се налага изключително зехтин. Наистина ли зехтинът е толкова полезен спрямо останалите мазнини?

Георги Узунов, Смолян

Уважаеми господине, лекарите правилно са Ви препоръчали диета бедна на мазнини и са Ви насочили да употребявате главно зехтин, а не други растителни мазнини. Не е тайна, че неблагоприятните промени в липидните характеристики на кръвта (дислипидемии) са един от най-често обсъжданите рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ). Но тайна остава за мнозина, че освен с медикаменти, много може да се постигне и с промяна в начина на хранене и стереотипа на живот.

Може би най-задълбочената програма за образование, откриване, оценка и лечение на дислипидемиите е NCEP ATP-III, създадена в САЩ. Неслучайно в нея е отделено специално място на храненето и разпределението на всяка една от съставките – мазнини, белтъчини и въглехидрати. Според тази програма ако на мазнините общо се падат 25-35 % от калориите за денонощие, то наситените мазнини (от животински произход) не бива да заемат повече от 7 %; полиненаситените мазнини (основен представител за България-слънчогледово олио) могат да са до 10 %; а мононенаситените  мазнини (с основен представител-зехтинът) е препоръчително да са до 20 % от енергийният внос на денонощие.

За неподготвения човек тези цифри може би нямат голяма стойност, но простото им перефразиране би изглеждало така: мононенаситените мазнини, основно представени от чистия зехтин трябва да заемат до 60% от всичките мазнини, които приемаме за денонощие. Но това не е всичко.

Всеки ден се сблъскваме с богато разнообразие от “растителни” мазнини. Но те въобще не са еднакви. Сред хората съществуват множество заблуди. Например схващането, че маргаринът е по-полезен от кравето масло за ежедневна употреба. Това е напълно погрешно. Маргарините съдържат т.нар. транс-мастни киселини и частично хидрогенирани мазнини, които имат свойството да покачват най-вредната фракция на общия холестерол – LDL-холестеролът, както и до намаляват “добрият” холестерол – HDL-холестеролът.

Ето защо би трябвало да се запитаме дали всяка растителна мазнина, само заради това, че е различна от животинската, наистина ни дава защита срещу развитието на атеросклерозата. Истината е, че чрез множество храни ние несъзнателно поглъщаме изобилие от растителни, но съдържащи транс-мастни киселини и частично хидрогенирани мазнини. Подобни храни са различните видове бисквити, сладки, крекери и др. Сред тези представители обаче се нареждат и разновидностите на салатеното олио. Някои от тях са на “зехтинова” основа, но по съдържание на гореупоменатите съставки са коренно различни от чистия зехтин по отношение профилактиката на атеросклерозата.

Докато мазнините дотук бяха разглеждани при употреба в естествен вид, редно е да се замислим и за термичната им обработка. Повечето експерти са единодушни, че зехтинът от мазнините е най-подходящ за кулинарна обработка. Той е богат на мононенаситени мастни киселини, значително по-устойчив е на влиянието на температурата: издържа до 210°С, докато растителните мазнини богати на полиненаситени мастни киселини (слънчогледово олио) се разпадат при температура около 160°-180°С. Когато мазнини, подобни на последната се разпадат под влияние на температурата, то мастните киселини в тях се превръщат в токсични продукти, познати като липидни пероксиди.

Всяко едно твърдение в съвременната медицина би трябвало да се базира на доказателства, а не само на схващания. В духа на т.нар. Evidence-based medicine са проведени редица проучвания, доказващи емпиричните наблюдения. От далечното минало е известно, че населението на остров Крит има по-висока продължителност на живота от редица други народности в района. Зад този феномен редица автори предполагат, че стои т.нар. средиземноморска или още критска диета. Една от характерните черти в нея е високата употреба на зехтин, като благодарение на това критяните имат 3 пъти по-високи нива на алфа-линоленова киселина спрямо останалите националности в Европейският съюз. Известно е още, че LDL-холестеролът, богат на линоленова киселина е по-малко податлив на окисление – изключително важен момент в профилактиката на атеросклерозата.

Гореупоменатите наблюдения стават базата за провеждане на редица медицински проучвания, като например The Lyon Diet Heart Study – проучване тестуващо ефекта на критската диета върху преживяемостта на пациенти със ССЗ. В него авторите откриват, че високият прием на омега-3-мастни киселини чрез алфа-линоленовата киселина на зехтина предпазва от сърдечно-съдови инциденти подобно на високия прием на риба, както е в проучването DART. При сравняване на пациенти на критската диета със такива на  стандартна американска диета (SAD-diet) изследователите откриват понижение със 60 % на общата смъртност.

В заключение, когато мислим за профилактика на атеросклерозата, би трябвало да отчитаме влиянието, наред със множеството други рискови фактори, и на приемът на мазнини. Последният не само, че трябва да бъде нисък, но и съставен от подходящите.

Д-р Николай Кичуков е консултант на Lekuva.net. Той главен асистент, началник на интензивно кардиологично отделение към Университетска болница “Св.Георги” – Пловдив. Читателите при необходимост могат да го потърсят на тел. 032/633512 или 088/8762634, E-mail: kichukov@hotmail.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!