СЕПТИЧЕН (ИНФЕКЦИОЗЕН) АРТРИТ

Възпаление на дадена става, възникващо в резултат от инфекция, обикновено бактериална.

Септичният артрит, известен и като инфекциозен или пиогенен артрит, се причинява от инфекция в самата става: той най-често засяга коленете и тазобедрените стави. Това е сериозно състояние, изискващо спешна медицинска намеса. Артритът, отключен от инфекция в друга част на тялото, е известен като реактивен артрит.

Кои са причините?

Често инфекцията достига до ставата от друго място, например от кожата или от дихателните пътища. Гонококовата инфекция на половите органи (трипер) също може да бъде потенциален източник на инфектиране на ставите. Друг вариант е навлизането на инфекция в ставата през открита рана – рискът е особено висок при хората със скорошни

ставни увреждания или операции, както и при пациентите, на които се инжектират медикаменти директно в ставите. Най-честият бактериален причинител на инфекция е Staphilococcusaureus (златист стафилокок).

Септичен артрит може да се развие и в напълно здрави стави, но по-често се наблюдава в ставите, засегнати от някакво заболяване – особено в такива, увредени от ревматоиден артрит. Други рискови фактори са захарният диабет и нарушенията в имунитета.

Какви са симптомите?

Засегнатата става е зачервена и топла при допир. Може да има повишение на температурата, подуване на ставата и силна болка. Движенията са ограничени от схващането на мускулите около ставата.

Как се поставя диагнозата?

При данни за септичен артрит се взема проба от ставната течност и се изпраща в лабораторията за анализ. При някои стави течността може да бъде изтеглена с помощта на ултразвуково насочване на иглата. Могат да бъдат проведени и изследвания на кръвта за наличието на инфекция в организма.

Какви са възможностите за лечение?

Септичният артрит налага пациентът да бъде приет в болница. Антибиотичното лечение започва веднага с цел да се ограничи степента на увреждане на ставата; в случай че резултатите от изследванията на ставната течност покажат нечувствителност или устойчивост на бактериите, антибиотикът може да бъде сменен. Първоначално антибиотиците се прилагат интравенозно, а след това – перорално, често за период до три месеца.

Болката се контролира с болкоуспокояващи, а на засегнатата става трябва да се даде покой. Ставната течност може да бъде изтегляна редовно, за да се намали напрежението в ставата. В някои случаи течността се източва оперативно. Леките движения в ставата трябва да започнат колкото е възможно по-скоро в съчетание с физиотерапия за поддържане на мускулната сила и избягване на сковаността.

Какви са изгледите?

Без лечение септичният артрит може да доведе до тежки увреждания на ставата, а в някои случаи може да бъде и животозастрашаващ. Освен това вероятността от развитие на остеоартрит в следващите години от живота се увеличава.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!