БГ алпинист: Пред очите ми оперираха мъж в планината!

Запрян Хорозов е инструктор по планинско спасяване. Той е един от най-опитните алпинисти у нас. Казва, че височинният алпинизъм крие доста рискове. Имал е доста здравословни проблеми. Ето какво още споделя той в интервю за в. „Доктор“.

Г-н Хорозов, имаше ли инциденти при вашата смяна в Планинска спасителна служба през уикенда?

Имаше дребни инциденти. Успяхме да помогнем на турист, който навехна глезен, слизайки по пътеката над хижа Мусала, и не можеше да ходи. По-тежък случай имаше и на Окото от Седемте рилски езера – жена с повръщане и припадъци. Изпратихме екип, който свали жената на специална количка и с човешка тяга на Паничище, където я поеха лекарите от Спешна помощ. Нашата задача е да свалим пострадалия от планината и да го качим на линейка или да го предадем на най-близкото болнично заведение. Най-добрият вариант е хеликоптер, но ПСС не разполага с летателни машини. Вероятно когато държавата забогатее, ще има такива машини, както е по цял свят.

Имате богат опит на планински спасител и на алпинист. Давали ли сте медицинска помощ на тежко болен при необичайни обстоятелства?

Помагах на нашата колежка д-р Карина Сълова да направи операция с пълна упойка на руски алпинист по време на хималайската експедиция на връх Макалу. Беше уникален случай в планинската медицина, защото се правеше на толкова голяма надморска височина – 4600 метра. На руснака му беше гноясала рана на ануса и не можеше да ходи. Съблякохме го чисто гол като родилка, въпреки студа. Всичко мина успешно благодарение на д-р Сълова, която е анестезиолог, и на хирург от руска страна. Те си носеха съответния инструментариум. Мога да се похваля, че участвах пряко в нещата – изграждах операционната маса в една палатка, като гледах всичко да е възможно по-стерилно, по време на операцията им подавах хирургическите инструменти, медицински разтвори. Даже съм го заснел. Човекът си стана след операцията и си е жив и здрав. Иначе не се знае какво можеше да се случи с него. Във високата планина организмът отслабва – от каквото и да се разболееш, то много бързо се развива и не се знае дали ще оцелееш. А няма такси, няма хеликоптер да слезеш в ниското.

Лично вие имали ли сте здравословен проблем на експедиция?

Измръзвал съм леко, бил съм на косъм от ампутация на пръсти. Получавал съм общо изтощение на организма, възпаления на горните дихателни пътища. Такива неща се случват често на експедиции. За съжаление, на връх Манаслу дадохме жертва. Едно приятелче от Варна – Христо Станчев. Планината не ни допусна да се качим на върха, но докато слизахме Христо се подхлъзна по склона, падна в ледена цепнатина и там си остана.

Височинният алпинизъм си има своите рискове. Много е важна психиката на човека, да взимаш правилни и адекватни решения. Това чух от Райнхолд Меснер в приятелски разговор в Москва. Той беше първият човек, който успя да стъпи на всичките 14 върхове над 8000 м на земята. Имахме щастието с Дойчин Василев да бъдем заедно една вечер с Меснер, който се прибираше от Кавказ. Ние пък отивахме в Памир и случайно се засякохме в един хотел. Меснер не беше успял да се качи на връх Елбрус, макар че имаше Хималайската корона на всички най-високи върхове на света. Природата е по-велика – или те допуска, или не.

Преди националната експедиция на Еверест 1984 г. сте ходили на пълни изследвания в космически център в Русия.

Беше държавна експедиция – изследваха ни изцяло, та ако „пукне“ някой от нас, да се оправдаят с резултатите от изследванията. Но тези изследвания не бяха показателни за това какво ще ти се случи в реални условия. Правеха ни ги в условия близки до тези над 8000 метра. Вкарваха ни изкуствено в екстремални условия, в среда с намалено съдържание на кислород и слабо атмосферно налягане, докато не стигнеш до припадък. По това съдеха дали ставаш за височинна работа, или не ставаш. Но по време на реална експедиция ние не се оказваме веднага на върха, а постепенно се аклиматизираме към височината и организмът има време да се приспособи. Изследванията се правеха в Института за подготовка на космонавти „Ген. Газенко“ в Москва. Там бях 10 дни. Целият в жици, чисто гол, както мама те е родила.

Сега здрав ли сте?

От 4 години започнах да вдигам кръвното налягане и наскоро, на 15 декември 2014 г., получих инсулт. Още бях на дежурство, когато ми прилоша. Но се прибрах вкъщи, легнах и не помня нищо. Тръгнах да стана на сутринта, но не можах. Едва се обадих на проф. Чолаков, който беше планински спасител. Сега е заместник-председател на нашия алпийски клуб „Вихрен“ и работи като коремен хирург в „Пирогов“. Шептях му по телефона. Той ми каза: „Не мърдай. Ще ти пратя линейка“. Закараха ме в „Пирогов“. Слаб инсулт според думите на лекарите. Бил съм на кантар. Изкарах 2-3 дни в кардиологията да ми оправят кръвното и след това лежах в неврологията. Ако не бяха лекарите в „Пирогов“ сега нямаше да разговаряме. Но се възстановявам, това е бавен процес. Вече ходя на работа. Не трябва много да се натоварвам, но се движа, правя лека гимнастика. С проф. Чолаков ходихме на Мальовица на 11 август на помена на Людмил Янков (алпинистът загина под лавина на втора тераса – бел. ред.). Спазвам режим на хранене, пия си лекарствата. От време на време ходя на контролни прегледи.

Преди това лежали ли сте в болница?

Само веднъж заради менискус. Коляното ме болеше. Бях десетина дни в травматологията в Дианабад в навечерието на моята 60-годишнина. Проф. Шойлев се погрижи за мен. Можеше да ме оперира, но ми предложи имобилизация с гипс. Аз го послушах, изчакахме и се оправих. После катерех много. Участвах редовно в практическите курсове на Планинска спасителна служба като инструктор и в аварийни ситуации. Засега съм освободен от тези неща, докато се оправя от инсулта. Живот и здраве, догодина ще се включа на 100%.

Как е шефът на Планинска спасителна служба Методи Тодоров след инцидента в Пампорово?

Той си удря главата и получава хематом в мозъка. Неговият случай е по-тежък от моя. Но Методи също се възстановява. Направиха му тежка операция във Военна болница, отвориха му черепа. Известно време го държаха в изкуствена кома.

Чисто физически как ви се отрази алпинизмът?

Не бих казал, че ми се отрази добре на здравето. Високото напрежение, което се изисква, те изхабява. Алпинизмът ми е изградил повече качества на характера, направил ме е по-дисциплиниран, по-отговорен, дори по-човечен, за което съм благодарен.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!