Какви са най-честите причини за заушката и как се лекува?

Заушката е сравнително лека краткотрайна вирусна инфекция на слюнчените жлези, която обикновено се появява в детството. Типично за болестта е, че тя се характеризира с болезнено подуване в областта на двете бузи непосредствено пред ушите, макар че болният може да е подут само от едната страна или пък да липсва забележимо подуване. Тези слюнчени жлези се наричат също и паротидни жлези, поради което понякога заболяването се определя като възпаление на паротидните жлези (епидемичен паротит). Думата заушка произлиза от стара английска дума, която означава бучки или издутини в бузите.

Заушката е много заразна инфекция, която лесно се разпространява на места, където има много хора, като например детски градини и училища. Макар че не е толкова заразна като морбили или варицела, в миналото болестта е била доста често срещана.

Преди пускането в употреба на ваксината в Съединените щати през 1967 г. приблизително 92% от всички деца са преболедували от заушка до петнадесетата си година, като се заразявали най-често между четвъртата и седмата си година. Цикличността на епидемиите е от две до пет години. Най-голямата епидемия от тази болест избухва през 1941 г., когато на всеки 100 000 души се съобщава за 250 случая. През 1968 г. (една година след въвеждането на живата ваксина) се съобщава за едва 76 случая на всеки 100 000 души. Към 1985 г. в целите Съединени щати се съобщава за по- малко от 3000 случая на заушка, което прави приблизително 1 случай на 100 000 души. Причината за това огромно намаляване е все по-масовото прилагане на ваксината.

През 1987 г. обаче се наблюдава петкратно увеличаване на случаите поради нежеланието на някои щати да въведат закони за имунизацията на всички ученици в училищата. Оттогава изискванията за задължителна ваксинация преди постъпване в учебно заведение се отнасят за почти 100% от детските градини и първи клас. През 1996 г. Центровете за контрол и превенция на заболяванията (ЦКПЗ) докладват само 751 случая на болестта в цялата страна, или с други думи по около един случай на всеки пет милиона души.

Причини и симптоми
Парамиксовирусът, който причинява заушката, вирее в слюнката и се разпространява при кихане, кашляне и друг директен контакт със слюнката на носителя. След като човек се зарази с вируса, симптомите обикновено започват да се забелязват в рамките на 14 до 24 дни. Началните симптоми включват втрисане, главоболие, загуба на апетит и липса на енергия, но заразеният може и да не изпита тези симптоми. Подуването на слюнчените жлези по лицето (паротит) обикновено се появява от 12 до 24 часа след проявата на описаните по-горе симптоми. Подуването на жлезите се съпровожда с болка при дъвчене или преглъщане, особено при напитки с повишена киселинност, като например лимонада. Често се появява висока температура, която може да достигне 40°С. Подуването на жлезите достига своя максимум около втория ден и обикновено изчезва до седмия ден. Зарази ли се веднъж, човек добива имунитет срещу заболяването, независимо дали симптомите му са били леки или тежки.

Повечето случаи на заушка са леки и минават без усложнения, но такива все пак са възможни. Те са по-забележими сред възрастните. При 15% от случаите се стига до възпаление на обвивките на главния и гръбначния мозък (менингит). Симптомите на менингита обикновено се развиват в рамките на четири или пет дни след първите признаци на заушката. Тези симптоми включват схванат врат, главоболие, повръщане, болка при навеждане или накланяне на главата и липса на енергия. Менингитът вследствие на заушка обикновено минава до седем дни и много рядко се стига до увреждане на мозъка.

Инфекцията при заушка може да се разпространи в мозъка и да причини възпаление на мозъка (енцефалит). Симптомите на енцефалита вследствие на заушка включват нечувствителност към болка, припадъци и висока температура. Енцефалитът може да се появи по време на паротита или от една до две седмици по-късно. Излекуването от енцефалита в резултат на заушка обикновено е пълно, макар да са отбелязани случаи от рода на хронични нарушения с припадъци. Само около 1 на всеки 100 пациенти с енцефалит умира от усложнението.

При около една четвърт от всички мъже, прекарали пубертета, които се заразяват със заушка, може да се появи подуване на тестисите (орхит) около седем дни след стадия на паротита. Симптомите включват видимо подуване на единия или двата тестиса, силна болка, повишена температура, гадене и главоболие. Болката и подуването обикновено преминават след 5 до 7 дни, макар че тестисите могат да останат чувствителни в продължение на седмици.

Понякога момичетата страдат от възпаление на яйчниците или оофорит, като усложнение от заушката, но това състояние не е така болезнено както е орхитът при момчетата.

От края на 2002 г. някои изследователи в Европа проучват възможността заушката да увеличава риска от развиване на възпалително заболяване на червата в по-късен етап от живота.

Диагностициране
Когато заушката достигне епидемични размери, диагностицирането е сравнително лесно на базата на физическите симптоми. Лекарят измерва температурата на детето, внимателно опипва кожата над паротидните жлези и преглежда устата. Ако детето е болно, отворите на жлезите в устата ще бъдат леко възпалени и подути на вид. Тъй като много хора в днешно време са ваксинирани срещу заболяването, диагнозата трябва да се поставя с голямо внимание, тъй като е възможно слюнчените жлези да са подути поради причини, различни от вирусна инфекция. Така например при хора с лоша хигиена на устата, слюнчените жлези могат да бъдат инфектирани с бактерии. Също така в редки случаи жлезите могат да се запушат, да развият тумори или да се подуят заради използването на определени лекарства, като например йод. Трябва да се направи изследване, за да се определи дали пациентът с подути слюнчени жлези действително е заразен със заушка.

Група учени в Лондон съобщават за разработването на биологично изследване, с което се измерва специфичният при заушка IgG (вид имуноглобулин). То помага на лекарите да проверят дали съответният пациент има имунитет срещу заушка и позволява да се измери уязвимостта на местното население в райони с по-нисък брой ваксинирани срещу заболяването.

Лечение
Хранителна терапия
Хранителната терапия може да облекчи болката и да помогне за оздравяването. Диетологът може да препоръча следното:
– Прием на много течности, за да се компенсира дехидратацията
– Консумиране само на лесни за смилане храни, като супи, бульони или леки храни
– Приемане на мултивитаминни/минерални добавки, които да помогнат за укрепване на имунната система
Хомеопатия

При лечението на заушка могат да се използват известен брой хомеопатични лекарствени средства. Така например беладоната може да бъде полезна при зачервяване и подуване, а дива тиква – при раздразнителност, липса на енергия или жажда. Лаконос може да се предпише, ако жлезите са много подути. Когато става дума за деца, винаги трябва да се търси консултация с хомеопат, който да предпише съответните дози, а лекарства, които не подействат в рамките на един ден, трябва да бъдат спрени. Профилактично или за лечение на заболяването може да се използва хомеопатичен препарат от вируса на заушката.

Билкова терапия
Има няколко билкови лекарствени средства, които могат да подпомогнат възстановяването на организма от инфекцията, както и да облекчат дискомфорта, свързан със заболяването. Ехинацеята се използва за укрепване на имунната система и подпомагане на организма да се пребори с инфекцията. Други билки, които се приемат вътрешно, като лепката, невена и фитолаката насочват въздействието си към лимфната система и могат да помогнат за подобряване на дейността на вътрешната система за очистване на тялото. Тъй като фитолаката може да бъде отровна, пациентите трябва да я използват само под наблюдение от страна на опитен фитотерапевт. Използват се и препарати за локално прилагане, които облекчават дискомфорта при заушка. По няколко пъти на ден около врата може да се увива парче плат, потопено в гореща смес от оцет и лют червен пипер. Лепката или невенът също могат да се комбинират с оцет, да се загреят и прилагат по подобен начин.

Акупресура
Акупресурата може ефикасно да облекчи болката, причинена от подутите жлези. Пациентът може леко да притиска областта между челюстта и ухото в продължение на две минути, като през това време диша дълбоко.

Алопатично лечение
Обикновено заушката се оставя да протече до отминаването й, като се лекуват симптомите. Поради трудното преглъщане най-голямото предизвикателство е болният да се храни добре и да приема достатъчно течности. Той трябва да премине на лек режим, състоящ се от сготвени зърнени храни, намачкани картофи, супи, бульони, готови бебешки храни или храни, пасирани с кухненски робот. Аспиринът, ацетаминофенът или ибупрофенът могат да облекчат отчасти болката, дължаща се на подуването, главоболието и повишената температура. Препоръчва се избягването на плодови сокове и други киселинни храни или напитки, които могат да раздразнят слюнчените жлези, както и избягването на трудносмилаеми млечни продукти. В случай на усложнения незабавно трябва да се потърси лекарска помощ. Така например, ако се появи орхит, трябва да се повика лекар. Освен това напрежението може да се облекчи, като се направи подложка от памук върху мостче от залепваща лента между бедрата. В това отношение помагат и компресите с лед.

Очаквани резултати
Когато болестта протича без усложнения, прогнозата е за пълно възстановяване. В редки случаи обаче може да се стигне до повторно заболяване от заушка след около две седмици. Усложненията също могат да забавят възстановяването.

Превенция
Има създадена ваксина срещу заушка. Препаратът обикновено се прилага като част от комбинирана имунизация срещу морбили, рубеола и заушка (паротит) – МРП. Това е жива ваксина, която се поставя на една доза във възрастта между 12 и 15 месеца, 4 и 6 години или 11 и 12 години. Хората, които не са сигурни дали са боледували от заушка или са ваксинирани, трябва да бъдат имунизирани. Здравните работници, изложени на контакт с болни от заушка, особено такива, които работят в болници, също трябва да се ваксинират. Тъй като е често срещана по цял свят, на всички (за деца – над една година), които пътуват в чужбина, се препоръчва да се ваксинират срещу заушка.

Ваксината е изключително ефикасна и на практика всеки човек трябва да се имунизира, с изключение на следните случаи:
– При бременните жени, които се заразят от заушка, съществува повишен риск от спонтанен аборт, но не и от родилни дефекти. В резултат на това бременните жени не трябва да се ваксинират срещу заушка. Жени, които са били ваксинирани, трябва да отложат забременяването с три месеца след ваксинацията.
– Неваксинираните хора, заболели от заушка, не трябва да се ваксинират, тъй като ваксината няма да им осигури защита. Човек трябва да се ваксинира обаче, ако е бил в контакт с болен от заушка и в резултат на това не се появят симптоми.
– Хора, страдащи от заболявания, придружени от леко покачване на температурата, като например инфекция на горните дихателни пътища, трябва да изчакат болестта да отмине, преди да се ваксинират.
– Тъй като ваксината срещу заушка се произвежда, като се използват яйца, хората с алергии или непоносимост към яйца не трябва да бъдат ваксинирани.
– Хора със заболявания, свързани с имунна недостатъчност, и такива, чийто имунитет е бил потиснат с лекарства срещу рак, кортикостероиди или облъчване, не трябва да бъдат ваксинирани. Членовете на семейството на хора с отслабен имунитет обаче трябва да се ваксинират, за да се намали рискът от заушка.
– Центровете за контрол и превенция на заболяванията препоръчват всички деца, заразени с HIV, които са асимптоматични, да бъдат ваксинирани с МРП на 15-месечна възраст.

През последните години съществуват противоречия относно ваксината срещу заушка поради тревога, че използването й беше свързано с повишаване на случаите на аутизъм сред децата. Отрицателните мнения за ваксината, огласени от медиите, накараха някои родители да откажат имунизирането на своите деца. Едно от последствията е увеличаване броя на случаите на заушка в някои европейски страни, между които Италия и Великобритания.

През есента на 2002 г. New England Journal of Medicine публикува резултатите от мащабно изследване, проведено в Дания, което отхвърля хипотезата за връзка между комбинираната ваксина МРП и аутизма. Второ изследване във Финландия показва, че ваксината не е свързана с асептичния менингит или енцефалит, както и с аутизма. След публикуването на тези изследвания американските лекари отново напомниха на родителите колко важно е да имунизират децата си срещу заушка и други детски заболявания.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!