Тя победи рака на костите и спечели златен медал!

Микаела е малко, но много силно момиче. Преди години лекарите й поставят диагноза „остеогенен сарком“. След тежката битка, която води, момичето побеждава рака и дори печели златен медал за бягане с помощни средства в Москва. Ето какво разказва майката на Микаела – Златина, в интервю за в. „Доктор“. 

Г-жо Великова, как и кога се разболя дъщеря ви?

Аз съм неин личен асистент, сега тя се придвижва с две патерици и има обувка на платформа, така че малко е трудничко понякога да се справя сама. Тя има и протеза, тип растяща става, ходихме на операции в Австрия, сложна работа е при нас…

Тя се разболя през 2005 г., някъде през март, още нямаше 5 годинки. Беше се появила една бучка на крачето, малко над капачката на коляното. Отидохме във Варна, направиха й рентген, установиха, че има някаква костна тъкан и ни пратиха в болницата по ортопедия в кв. „Горна баня“. Там проф. Соколов направи биопсия, установи се, че детето има остеогенен сарком. След това започнаха мъките – химиотерапия една година, отстраниха образуванието и бедрената кост, защото се беше разпространило. Проф. Соколов искаше да направи ампутация на крака, но ние настоявахме да отидем на лечение в чужбина. Прибрахме се вкъщи и започнахме да звъним и да се молим на различни хора да ни помогнат финансово, за да заминем за чужбина. Искахме да спасим крачето й. Тогава г-жа Стела Банкова, не знам кой ни я прати, Божа работа беше, започна да се моли по министерства и във Фонда за лечение на деца. След 2 години, с помощта на доц. Димитър Райков от болница „Св. Анна“ във Варна, се свързахме с една болница във Виена в Австрия. Там започнаха да изработват специална става за нея, защото тя е цялостна. Офертата за протезата беше за 21 000 евро, ние нямаше как да ги съберем. Първоначално се опитахме сами да съберем сумата, но това, което имаше като наличност по сметката, беше минимално. Така започнахме кореспонденция с фонда за лечение на деца в чужбина. И накрая стигнахме до Виена.

Там какво направиха?

Там махнаха този костен цимент, който й бяха поставили в болницата в Горна баня. Тя беше обездвижена, 2 години не можеше да си сгъва коляното, защото пироните излизаха над него. То всъщност нямаше коляно, нямаше нищо – просто един изпънат крак, и това е. Поставиха й ставата във Виена и започна голямото раздвижване, защото мускулите й бяха атрофирали след 2 години обездвижване. Успяхме да я раздвижим, ние отидохме с количка във Виена, а се върнахме с патерички. Разстоянието между двете крачета за 2 години беше станало много голямо – единият крак растеше нормално, а другият не, защото няма бедрена кост. Направиха й обувка на платформа.

Растящата става се коригира специално. През няколко месеца се удължава, защото тя представлява специален механизъм. Мисля, че Микаела е второто дете в света, което има поставена такава растяща става. Тя е цялостна, с главичка, с коляно и замества липсващата бедрена кост. Тази става спаси детето ми от ампутация на крака.

Всеки път ли пътувате до Виена, за да се коригира ставата?

Доц. Райков от Варна се научи и коригираше ставата допреди 2 месеца, което беше за около сантиметър разстояние. Повече не можа да се разпъне ставата и сега трябва да ходим пак във Виена, да се сложи допълнително пластинка, за да можем да продължим с удължаването в България. В момента тя има 10 см разлика в дължината между двата крака. Борим се с нейния усилен растеж. Сега чакаме оферта от болницата във Виена, след това ще пуснем молба до фонда за лечение в чужбина, те имат договор с клиниката и работят с тях. Предполагам, че още 2-3 години ще бъде по-трудно, защото тя расте интензивно. Досега на 3-4 месеца удължавахме протезата с 2 см, като имате предвид, че тя израсна много. Когато интензивният растеж спре, вероятно ще може донякъде да се намали тази 10-сантиметрова разлика в дължината на двата крака. Ако се намали разликата в дължината на крачетата й, предполагам, че няма да се налага да използва патерици при ходене.

Много е бърза в ходенето с патерици, свикнала е с това, така че не се изненадах много от златния медал, който получи на шампионата в Москва наскоро. Тази година отиде да учи във Варна, сестра й е в същата техническа гимназия. Заедно са, живеят на пансион, аз всеки ден съм във Варна, но не искам да я карам да пътува по автобуси сутрин и вечер.

Тя не е тренирала нищо досега. Един ден ми се обадиха от Клиниката по химиотерапия, че е спечелила жребий и е била избрана за участие в тези „Игри за победители“ в Москва. Турнирът за деца, победили рака, се организира за шеста поредна година от руския благотворителен фонд „Подари жизнь“. От наша страна организацията се водеше от Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“. Много благодаря на тези хора, които върнаха усмивката на детето ми. Те нямат нито един лев, даден от държавата, организират всичко с дарения. Закараха тези деца в Москва и ни зарадваха всички. Турнирът беше в края на юни. Тя спечели златен медал за бягане с помощни средства, сребро взе в състезанието по шах. Участва и в други дисциплини, но не получи медал. Българският отбор бе от 15 деца, които се състезаваха по футбол, тенис на маса, шахмат, стрелба с въздушна пушка, лека атлетика и плуване. Нашите деца се върнаха общо със 17 медала, много са борбени.

Подобни състезания са много стимулиращи за децата, защото те се чувстват обичани, радостни, щастливи. Микаела е борбено момиче, научихме се, няма начин. Отчая ли се човек, не може да се бори с болестите. Просто казваш: „Аз мога“ и продължаваш напред. Това е…

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!