Тонзилит: Какви са симптомите и как се лекува?

Тонзилитът е възпаление и подуване на сливиците, които представляват овални струпвания от лимфна тъкан, разположени от двете страни отзад на гърлото.

Описание
Сливиците обикновено помагат за предотвратяване на инфекциите. Те действат като филтри, които улавят бактериите и вирусите, навлизащи в тялото през устата и синусите. Освен това сливиците стимулират имунната система да произвежда антитела, които се борят с възпаленията. Всеки може да се разболее от тонзилит, но той се среща най-често при деца на възраст между пет и десет години.

Причини и симптоми
Причинителите на тонзилита са вируси и бактерии, които водят до подуване и възпаление на сливиците. Един от първите признаци на тонзилита е леко или по-силно възпалено гърло. Симптомите могат да включват също повишена температура, студени тръпки, отпадналост, болки в мускулите, болки в ушите,

болки или дискомфорт при преглъщане, както и увеличени лимфни възли на шията. Малките деца могат да станат раздразнителни и да престанат да се хранят. Когато лекар или сестра прегледат гърлото с отоскоп, сливиците изглеждат подути и зачервени. Понякога по тях има бели или жълти петна и слузесто покритие. Симптомите обикновено траят от четири до шест дни.

Диагноза
Диагнозата на тонзилита се поставя по видимите симптоми и чрез физикален преглед на пациента. Лекарят преглежда очите, ушите, носа и гърлото, като проверява сливиците за признаци на подуване, зачервяване или отделяне на секрет. Необходимо е гърлото да бъде прегледано внимателно, за да се изключат дифтерия или други сериозни болестни състояния, които могат да причинят възпаление на гърлото. Тъй като в повечето случаи възпалението на гърлото при деца се причинява от вируси, а не от бактерии, лекарят може да вземе натривка от гърлото или да направи бърз диагностичен тест за наличие на стрептококови бактерии. Вземането на такава натривка се извършва посредством забърсване на сливиците и задната част на гърлото с памучен тампон и изпращане на тампона в лаборатория за изследване. Гноеродните стрептококи, бактериите, които причиняват и стрептококова ангина, е най-честият болестотворен агент за тонзилита. В зависимост от типа на теста, който се използва за откриване на стрептококови бактерии, лекарят може само за няколко минути да определи дали има наличие на гноеродни стрептококи. Бързите тестове не са толкова надеждни като лабораторните изследвания, които обаче отнемат от 24 до 48 часа. Ако резултатите от бързия тест са положителни, лекарят веднага може да изпише антибиотици. Ако резултатите от бързия тест са отрицателни, лекарят може да вземе натривка от гърлото и да изчака резултатите от лабораторията, преди да предпише антибиотици.

Може да се извърши и кръвен тест, за да се изключи по-сериозна инфекция или болестно състояние и да се провери броят на левкоцитите, за да се види дали тялото реагира на инфекцията. В някои случаи лекарят може да поиска да се направят кръвни тестове за мононуклеоза, тъй като една трета от пациентите с мононуклеоза развиват инфекции в сливиците.

Лечение
Лечението на тонзилита обикновено включва осигуряване спокойствие на пациента, докато протича болестта. Допълнителните грижи включват почивка на легло, употреба на голямо количество течности, гаргара с топла солена вода и лекарства за сваляне на температурата. Студените сокове и други плодови напитки могат да осигурят частично облекчение на възпаленото гърло, а пиенето на топъл чай или бульон действа успокояващо.

Подсилването на имунната система е важно, независимо дали тонзилитът е причинен от бактерии или вируси. Лекарите, привърженици на алтернативната медицина, често препоръчват в хранителния режим да се включат витамин С, биофлавоноиди и бета-каротини, които се съдържат в естествена форма в плодовете и зеленчуците – за облекчаване на възпалението и борба с инфекцията. При лечението на тонзилит от полза могат да бъдат редица билкови лекарства. Невенът и лепката оказват благотворно влияние върху лимфната система, а ехинацеята и клинавичето стимулират имунната система. Хидрастисът, смирната и горчивият портокал притежават антибактериално действие. Ломатиумът и дивият копър имат антивирусно действие.
Някои хомеопатични лекарства също могат да бъдат използвани за лечение на симптомите на тонзилита, например лудо биле, лаконос, живак, плаун, пясъчна змия, арсен или отровен шмак. Както при всяко друго болестно състояние, лечението и дозировката трябва да бъдат подходящи за съответните симптоми и възрастта на пациента. Чайове, приготвени с кора от кафяв бряст, дива череша и сладък корен, имат успокояващ ефект.

Алопатично лечение
Ако натривката от гърлото покаже наличие на пиогенен (гноероден) стрептокок, изписват се пеницилин или други антибиотици. Най-ефективна при лечение на инфекцията е инжекция с бензатин или прокаин пеницилин, но тя е и болезнена. Ако бъде предписан антибиотик за вътрешен прием, той трябва да се взема през цялото времетраене на лечението, което продължава обикновено от 10 до 14 дни.

Очаквани резултати
Тонзилитът обикновено се лекува за няколко дни с почивка и допълнителни грижи. Лечението на признаците на възпаленото гърло и повишената температура носи облекчение на пациента. Ако пациентът поддържа висока температура за повече от 48 часа или температурата надхвърли 39°С, той трябва да бъде прегледан от лекар. Ако за лечение на инфекцията са предписани антибиотици, те трябва да се вземат през цялото времетраене на лечението, дори ако пациентът се почувства по- добре след няколко дни. Продължителното наличие на симптоми показва, че пациентът има други инфекции на горните дихателни пътища, най-вече в ушите или синусите. Възможно е зад сливиците да възникне нагнояване (перитонзиларен абсцес). В редки случаи продължителното възпаление на гърлото може да е следствие от по-сериозни болестни състояния, като остър ревматизъм или пневмония.

Превенция
Бактериите и вирусите, които причиняват тонзилит, лесно се предават от човек на човек. Нещо обичайно е подобни симптоми да се появят при членовете на едно семейство или няколко ученици от един клас, особено ако причината е пиогенен стрептокок. Рискът от предаване на заболяването може да се намали, като се избягват контакти с лица, които са вече болни от тонзилит или имат възпалено гърло. Задължително е да се ползват отделни чаши и прибори за хранене, които след употреба да се измиват с гореща сапунена вода, преди да бъдат използвани отново. Желателно е старите четки за зъби да се подменят, за да се избегне повторно заразяване. Хората, които се грижат за болни от тонзилит, трябва често да мият ръцете си, за да избегнат предаването на инфекцията.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!