Човешката индивидуалност, в това число и фамилните заболявания, е до 80% наследство от бащата. Външната прилика с единия или другия родител е без значение.
Този категоричен извод принадлежи на учени от Държавния университет в Северна Каролина, информират от kp.ru. Близо сто години е считано, че наследствената информация е заслуга на майката, и на бащата приблизително по равно. И че в равна степен се проявяват заболявания и мутации от двамата родители. Оказва се обаче, че това изобщо не е вярно. Заболявания от рода на диабет от втори тип, сърдечно-съдови страдания и шизофрения , затлъстяване и рак зависят от това в каква степен те са се проявили убащите ни. Бащиният генетичен материал, както се оказва, е използван много по-охотно от новия човек, отколкото майчиният.
Ръководителят на изследването – професорът по генетика Фернандо Пардо-Мануел де Вилена счита, че изследването отваря нова област в генетичните изследвания за човека. До този момент е било считано, че 95 гена имат значение за отключването на наследствените заболявания. Сега излиза, че такъв ефект може да се очаква от хиляди гени.
Известно е, че в крайна сметка гените са отговорни за производството на протеините в човешкия организъм. Създаването на всеки човешки протеин става с участието на няколко гена. Правилната структура на новия протеин зависи не толкова от участието на всеки от гените, колкото от взаимодействието помежду им. Може дори да се мисли в други категории: че за производството на протеини се задействат десетки “компютърни програми”, които се управляват една друга. Дори и в най-простия случай действат най-малко два гена. Единият идва от майката, другият от бащата. До този момент се е смятало, че те са равнопоставени. Сега вече е ясно, че бащиният ген в 80% от случаите управлява майчиния. Ето защо бащата трябва да се счита отговорен за нашата индивидуалност, включително за генетичните ни заболявания.
Но щом индивидуалността зависи от бащата – каква е ролята на майката, какво дава тя?! Отговорът е прост: дава самия живот! Всяка клетка в организма на детето съдържа пълен набор от майчините клетъчни характеристики. Т.е. организмът се състои от клетки, които са копия на майчините клетки. А вътре в тях се трудят бащините гени. Още по-кратко казано: ако бащата е отговорен за това какви сме, на майката се дължи съществуването ни изобщо.
Какво да си мислим за бъдещето след това откритие? Какво ли не. Например – генните инженери ще могат да си спестят опити и изследвания, за да програмират едно здраво бебе. Достатъчно е да се фокусират върху мутациите в бащините хромозоми. При установяването на вече отключени генетични заболявания терапията може да се насочва директно към определени гени, като наследствените заболявания на майката изобщо няма да представляват интерес.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!