Има ли връзка между астмата и стреса?

Към 50-те години на миналия век някои лекари смятали астмата за типично психосоматично (причинено от емоционални конфликти) заболяване. Днес съществуват неоспорими доказателства, че това не е вярно.

Например транспланти на бял дроб от донори, страдащи от астма, са довели до развитие на заболяването и у реципиента, което показва, че то прогресира на клетъчно ниво.

Въпреки това не съществуват съмнения, че стресът и емоционалното напрежение биха могли да провокират астматични симптоми, а според проучванията те могат дори да допринесат за първоначалното развитие на болестта. Според изследване от 2005 г. на учени от университета „Колумбия“ в Ню Йорк е по-вероятно родители с депресия или с тревожни състояния да имат деца с астма и други заболявания, свързани с алергии. В проучване сред 9000 двойки (родител и дете), сред които 554 били осиновители и осиновени, се установило, че децата на биологични родители със значителна форма на депресия били с 67% по-предразположени към астма или някакъв вид алергия в сравнение с тези в добро психическо здраве, а рискът нараствал с 46% за родители с тревожни разстройства.

За разлика от тях осиновените деца от възрастни с депресия не показвали нива за застрашеност от астма. Откритията осигуряват още доказателства, че общите гени допринасят за развитието на астма и други проблеми, свързани с тревожните състояния. Мартин Докрел от фондация „Астма“ коментира следното: „Явно тревожността и астмата се подхранват взаимно, но проучването предполага, че освен това те могат да споделят и общ причинител. Връзката обаче не е задължително причинно-следствена и няма да е правилно твърдението, че тревожността на един пациент причинява астма у детето му или че астмата при един родител води до тревожни състояния у детето му.“

Едно маломащабно проучване във Великобритания стигнало до изводите, че стресиращите събития увеличавали над четири пъти риска от астматичен пристъп при децата. Екип на лондонския Юнивърсити колидж изследвал 60 деца на възраст от 9 до 13 години, които поне от три години страдали от заболяването. Помолили ги да си водят дневници за 18 месеца и да записват симптомите си, пристъпите и пиковите моменти – индикатор за функцията на дихателните пътища. По време на интервютата с родителите екипът записвал и всички събития с негативно влияние в живота на участниците в експеримента. По време на проучването се установили 361 случая на бързо влошаваща се астма, съпроводени от 124 неприятни събития в живота на децата, например смърт, раздяла на родителите, преместване в друго жилище и болест в семейството.

Според резултатите у децата се наблюдавала склонност към почти петкратно влошаване на симптомите на заболяването в рамките на 48 часа след появата на негативно събитие в живота им.

Връзката между стреса и астмата е променлива. Едно от обясненията за това е свързано с комплексното въздействие на стреса върху имунната система – той намалява способността й да се бори с възпаленията (основен проблем при астмата). Освен това хората, намиращи се под влияние на значителен стрес, по принцип не биха взели необходимите превантивни мерки, за да ограничат симптомите на астмата. И още нещо – когато сме под стрес, се появява повърхностно и учестено дишане. Ако човек получи хипервентилация, може да си помисли, че става въпрос за астматичен пристъп, а проблемът да се състои в това, че просто диша прекалено бързо.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!