Чубрица

Satureja spp. Lamiaceae (сем. Устоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата

Отглеждане

Чубрицата е род с над 30 вида, които са предимно едногодишни или малки храстовидни и многогодишни растения. Тези от Южна Европа и Източна Азия съдържат масла, подобни на срещащите се в мащерката, а видовете от Северна и Южна Америка притежават ментов аромат. Няколко разновидности са устойчиви и атрактивни и заслужават място в билковата градина. По-неустойчивите растения е добре да се отглеждат в саксии.

Сортове и видове

Градинската чубрица (S. hortensis) стига на височина до 45 см, има тънки, тъмнозелени листа и розово-бели цветове.

Планинската чубрица (S. montana) е полувечнозелен полухраст с тъмнозелени и тесни листа и бели цветове.

Пълзящата чубрица (S. spicigera syn. S. repanda) е почвопокривно растение и прилича на бял пирен, когато цъфти през есента.

Чубрицата с аромат на мащерка (S. thymbra), известна още като розова чубрица или заатар руми, е дребен храст с твърди клони, с малки, бодливи сивкави листа и съцветия от розови цветове. Тези основни четири вида с приложение в кулинарията имат аромат, подобен на риган и мащерка. Особено отчетливо той се усеща при S. thymbra, която се цени в Близкия изток като билка.

Йерба буена (S. douglasii) е вечнозелено многогодишно растение от западните части на Северна Америка, с пълзящи стъбла и ароматни кръгли листа.

Ямайската пиперлива мента (S. viminea) стига до 1,5 м на височина и образува дребни, яркозелени листа с аромат на мента. И двата вида растения се използват локално за облекчаване на храносмилателни проблеми. Съществува атрактивна форма на S. montana с лилави цветове, позната като „Purple Mountain“.

Местоположение – Растенията се развиват на слънце и в добре дренирана, неутрална до алкална почва, с изключение на S. douglasii и S. viminea, които предпочитат влажна почва и малко сянка. В студени райони S. douglasii се отглежда във висящи саксии и се нуждае от защита през зимата. S. viminea изисква минимална зимна температура от 10 °С.

Размножаване – Всички видове се раз-множават чрез семена, засети на плитко през пролетта. Многогодишните могат да се размножават и чрез резници, взети през лятото.

Грижи – Режете гъстите храсти рано напролет, за да стимулирате появата на нови леторасли.

Болести и вредители – Не са от съществено значение.

Събиране и съхранение – Можете да отрежете целите растения S. hortensis преди цъфтежа, за да ги изсушите. Събирайте листата на другите видове, когато ви потрябват, за прясна употреба или за сушене, като е възможно и да ги замразите.

Употреба в кулинарията

Градинската и планинската чубрица имат сходен лютив вкус, подобен на мащерка, въпреки че този на градинската е по-силен. Той е и по-изразен, преди растенията да цъфнат. Чубрицата запазва вкуса си, когато се изсуши и е основна съставка в сместа от провансалски билки. Прибавяйте я към сосове, пастети и домашно приготвени наденици. Тя е подходяща за леща и грах, за супи, задушени ястия, рула с месо и рецепти с яйца. Градинската чубрица се слага в маринати, особено за маслини, и в овкусители за телешко месо и риба. В Хърватия се ползва вид с аромат на лимон, който се прибавя към рибни ястия и морски дарове.

Любопитно:

Satureja е прочутото растение, източник на митичната сексуална издръжливост на сатирите  от древногръцката митология. Дали действително играе ролята на афродизиак е спорно, но чубрицата определено е незаменима подправка.

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *