Мирта

Myrtus communis Myrtaceae (сем. Миртови)

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Обикновен мирт

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, пъпките, цветовете, плодовете

Отглеждане

Обикновената мирта произхожда от района на Средиземноморието и от Югоизточна Европа. Тя е устойчив вечнозелен храст или дърво с овални, лъскави, ароматни листа. Цветовете й са бели, със сладък аромат и впоследствие се заменят от синьо-черни плодове.

В райони със студена зима отглеждайте растението в саксия или на завет до стена. Избирайте по-дребни сортове и такива с пъстри листа, а декоративните видове прибирайте в оранжерии и по закрити веранди.

Сортове и видове

Сортът с кичести цветове „Flore Plena“ е истинска рядкост, а дребният сорт, известен като М. communis subsp. tarentina „Nana“, „Microphylla“ и „Jenny Reitenbach“, става за декоративен храст с гъстите си, дребни листа и бели плодове. „Variegata“ има листа с бели ивици по края.

Местоположение – Миртата се нуждае от слънце и от неутрална до алкална почва с добър дренаж. Устойчива е на засушаване. Повечето видове преживяват при -10 °С, но формите с изпъстрени листа изискват температури, не по-ниски от -5 °С.

Размножаване – Засявайте семената през есента или размножавайте сортовете чрез полузрели резници, взети през лятото.

Грижи – Подкастряйте растенията през пролетта, за да им придадете форма, преди да започне вегетацията. Пресадете тези, които са в саксии, или сменете само горния слой почва през пролетта и ги подхранвайте всеки месец. Поливайте ги само когато пръстта стане суха.

Болести и вредители – Ако растенията се отглеждат на закрито, са податливи на ларвите на листозавивачките (Tortricidae).

Събиране и съхранение – Можете да изсушите пъпките, цветовете, плодовете и листата. Целите клонки се дестилират за извличане на етерично масло, което се използва в парфюмерията, козметиката и ароматерапията.

Употреба в медицината

Екстрактът от кората има силно адстрингентно и антибактериално действие и от нея се приготвят лекарства за храносмилателни проблеми и за инфекции на горните дихателни пътища. Кората се използва в лосиони за стимулиране растежа на косата.

Употреба в кулинарията

Листата на миртата, цветните пъпки и плодовете са популярни в средиземноморските рецепти, особено от Корсика и Сардиния, за овкусяване на свинско, агнешко, пастет и дребни дивечови птици. Те се слагат в сосове и ликьори. Плодовете притежават мек вкус на хвойна, а изсушени заедно със сухите цветове, се стриват на подправка със същия вкус. Етеричното масло се употребява в чайове, салатни заливки, пилешко, риба, десерти и печива.

Любопитно:

Миртата била символ на мира в Стария завет, а в Древен Рим и Гърция я носели победителите. Още от ранните Олимпийски игри я вплитали в лавровите венци и била свещена за богинята Венера, която често се почитала като Миртила. Ароматната мирта се отглеждала край храмовете, посветени на богинята.

Съществуват няколко вида вечнозелени северноамерикански храсти – Myrica cerifera, при които цветовете са събрани в подобни на реси съцветия, а плодовете са сиви и с восъчно покритие. От тях се правят свещи и сапун, като плодовете се загряват във вода, за да се разтопи восъкът, който започва да плува над водата и се събира за преработка.

Някои растения се засаждат като декоративни при по-неподходящи условия, защото понасят лошо дренирани песъчливи почви. Блатната мирта (Myrica gale) се среща по мочурливи местности из цялото Северно полукълбо. Горчивите й листа със смола са с подобен вкус на тези на лавровото дърво. От тях се прави чай и те са необичайна подправка за супи и задушени ястия. В Йоркшир се употребяват от векове в пивоварството като заместител на хмела.

Слагайте цели клонки върху печено месо към края на готвенето, за да му придадете пикантен вкус.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!