Живовляк – какво лекува тази вълшебна билка?

Plantago spp. Plantaginaceae (сем. Живовлякови) – за какво помага?

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата (P. major, P. lanceolata); семената, шушулките, плодовете (P. psyllium, P. ovata).

Отглеждане

Живовлякът е плевел, но съществуват и декоративни и не така бързо разпространяващи се видове, които изглеждат чудесно в градини и саксии.

Сортове и видове:

Големият живовляк (P. major) е вечнозелено многогодишно растение с приосновна розетка от широки, яйцевидни листа с дължина до 15 см. От розетката се появяват цилиндрични съцветия с дребни зелени цветове. Два отлични негови сорта са червено-лилавият „Rubrifolia“ и „Rosularis“, чиито цветове приличат на зелени рози. Ланцетолистният живовляк (P. lanceolata) е взаимозаменяем с P. major в билколечението и изглежда по подобен начин, но има линейно ланцетни листа и по-къси съцветия.

Изпъстрените и златисти листа на сортовете „Streaker“ и „Golden Spears“ са особено ефектни. Азиатският живовляк (Р. asiatica syn. P. major var. asiatica) прилича на големия живовляк, но съцветията му са по-дълги – до 50 см. Сортът „Variegata“ е с листа, изпъстрени с бели жилки. Индийският бял живовляк (P. psyllium) е едногодишно растение, високо до 40 см, с тесни листа и съцветия от дребни, закръглени цветове. Светлият (Р. ovata) и черният псилиум (P. indica) са доста разпространени, а златистият (Р. arenaria) – в по-малка степен.

Местоположение – P. psyllium и P. ovata предпочитат да са изцяло на слънце, в добре дренирана почва. P. major се нуждае от повече влага в сравнение с P. lanceolata, развиващ се добре по пасищата.

Размножаване – Засявайте семената през пролетта.

Грижи – Почиствайте растенията, за да предотвратите безразборното им саморазсаждане.

Болести и вредители – Брашнестата мана е проблем за P. major в периоди на засушаване.

Събиране и съхранение – Събирайте листата, за да ги използвате сушени като билка. Берете съцветията, щом семената започнат да зреят и ги изсушете, за да извадите семената.

Употреба в медицината

Plantago lanceolata, P. major. Използвани части: листата. Живовлякът съдържа клей и намалява възпаленията и раздразненията в белите дробове; помага също при катар. Полезен е при пептич ни и чревни язви и при гастрит и колит. Може да се употребява при възпаления в устната кухина и гърлото, а вложен в мехлеми, помага при хемороиди, порязвания и охлузвания. Plantago psyllium, P. ovata. Използвани части: семената, обвивките им.

Псилиумът е отличен лаксатив. Разтворимите влакнини в семената улесняват перисталтиката на червата. Клинични проучвания са потвърдили ефикасността им при запек и синдром на раздразненото дебело черво. Растението се прилага при анални фисури, при възстановяване след анална/ректална операция и при хемороиди. Билката понижава „лошия“ холестерол.

За безопасната употреба на живовляка се консултирайте с лекар или със специалист билкар.  Растенията не се препоръчват при бременност или кърмене, освен ако не са назначени от медицинско лице.

Любопитно:

Обикновеният живовляк е плевел, но от векове се цени в народната медицина. В някои части на света го наричали „стъпката на белия човек“, защото се разпространил чрез семена, попаднали по подгъвите на панталоните на колонизаторите.

Живовлякът се смятал за една от свещените девет билки на англосаксонците, която лекувала главоболие.

Сборникът от средновековни текстове „Lacnunga“, написан през XI или XII век, съдържа следната история за бог Один: „От червея излязоха девет отрови. Тогава Один извади меча си и ги превърна в девет билки. Тези билки бяха създадени от Всевишния и изпратени на света, на бедни и богати, лек за всички…“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!