Мая Здравкова: Успяхме! С мама победихме рака!

Мая Здравкова е една от жените, които се сблъскват с най-коварната болест на нашето време – рака. И най-близкият й човек, нейната майка, е покосена от това безпощадно заболяване. След първоначалния шок Мая, вместо да изпадне в отчаяние, както често се случва, си дава сметка, че е длъжна да предприеме нещо, че не бива да се оставя на течението и… успява. Дори стига по-далече – издава книга с цел да изпрати послание към всички пострадали от това коварно заболяване и техните близки. Тежката битка с рака я мотивира да излезе извън рамките на собствената си болка и да покаже на целия свят, че ракът наистина може да бъде победен. Ето какво споделя тя в интервю за в. „Доктор“.

Мая, преди да поговорим за книгата, разкажете какво предприехте, за да спасите майка си?

Всичко. Започнахме лечение с всякакви алтернативни и стандартни форми. В книгата съм описала някои методи и форми на лечение, които имаха невeроятен ефект. Но аз държа да кажа нещо изключително важно: ако човек не е мотивиран истински да се излекува, ако липсва вярата му, ако е склонен да се отчайва и примирява – няма шанс да се излекува. Това е основната сюжетна линия в книгата ми. Искам да покажа как можем да „модулираме“ мисълта си и да я впрегнем така, че да успеем да се справим с болестта. Как да правим визуализации, как да програмираме съзнанието и подсъзнанието си, за да изпълняват нашите команди за здраве. Проблемът е, че повечето хора не вярват каква огромна сила има мисълта и това, което тя може да направи за нас. Защото не са достатъчни само здравословното хранене и медикаментозната терапия. Мисълта е третото звено, което нарежда пъзела на здравето. Ако това парченце липсва – здраве няма. За да може човек напълно да се излекува от рака, трябва да използва и мисълта си. В „Целувката на рака“ много се говори за това как можем чрез определени мисъл-форми буквално да „изтласкаме“ болните си клетки навън от тялото ни.

Как ще убедите хората да не губят надежда?

Надежда има! Стига човек да впрегне мисълта си, да спре да робува на остарели схващания, че „ракът е нелечима болест“ и да започне сам да вижда ефекта от изграждането на оздравителни мисли в съзнанието си. Да спре да се фокусира върху ужаса и отчаянието, да спре да се тревожи и да започне да вярва… Да вярва истински в изцелението си. Като прибавим и правилното хранене, и движението, болните ще забележат как нещата бавно започват да се връщат по местата си. Много ми се иска хората да осъзнаят, че именно стресът, чувството за вина, неудовлетворението, спотаената болка и мъка са сред честите отключващи фактори за появата на рака.

Казвате го от личен опит?

Мама се разболя именно заради това. Трудно понесе развода ми, непрекъснато се притесняваше за безпаричието… А тези негативни емоции с времето така се натрупаха, че организмът й отказа да приема повече и реагира по този начин. И знаете ли защо? Реагира, за да се стресне. Реагира,за да осъзнае, че някъде бърка и е време да преосмисли всичко.

Мая, по какъв начин вас лично ви промени болестта на майка ви и борбата, която заедно сте водили с тази коварна болест?

Много ме промени тази драма в моето семейство. Да не кажа, че всичко в мен се промени. В книгата съм го изразила подробно, мога да кажа, че напълно съм „се разголила“, разказвайки за хилядите препятствия и трудности в живота ми. Сега мога да споделя с вашите читатели, че тези трудности ги смятах за „нетърпими и нечовешки“. До момента, в който на хоризонта се появи това най-тежко нещо, за което говорим – рака. Искам дебело да подчертая и хората да осъзнаят, че проблемите и трудностите, които смятат за много тежки, всъщност са нищо, когато те застигне „негово величество ракът“. Изведнъж всякакво дребнотемие, лични обтегнати отношения и раздори ти се струват толкова елементарни и дори смешни на фона на човешкото здраве, на фона на това да останеш жив. Знаете ли, преди да се разболее мама, аз смятах, че животът ми е ад?! Преживявах тежък развод, тежки емоционални и психологически травми, свързани с бившия ми вече съпруг, предателство от най-близката ми приятелка. Имах финансови проблеми и по отношение на бизнеса… Въобще всичко, което ми се случваше, го смятах за възможно най-голямото нещастие и прокоба.

Кои са най-важните изводи, които вие лично си направихте през този тежък за вас период?

Когато ни застигна тази болест, трябваше да преформулираме ценностната си система и да се концентрираме върху това, което действително е важно за нас. Знаете ли, болестта никога не идва случайно? Тя е отговорът на тялото ни, че нещо не правим както трябва и най-вече – загърбваме себе си. Болестта е зов за помощ, нещо като: „Писна ми да ме пренебрегваш и все някой друг да е по-важен от теб. Затова сега искам да обърнеш внимание на себе си и да започнеш истински да се обичаш! В противен случай ще те напусна“. Ако човек не осъзнае посланието на болестта, и че трябва коренно да промени начина си на мислене, поведение и действие спрямо себе си – нищо добро не го очаква. Болестта е знак, че е време за промяна. Промяна, която е обърната към самия теб. Промяна, която те кара да заобичаш себе си, дори и да имаш недостатъци, дори и да правиш грешки, да се обичаш въпреки тях. Промяна, която те кара да станеш „здравословен егоист“ и да започнеш да обръщаш внимание първо на себе си, за да си доволен и удовлетворен. Болестта идва, когато постоянно се пренебрегваш за сметка на другите. Мама е типичен пример за това. Това не бива да се допуска, ако искаме да сме здрави.

Мая, в края на нашия разговор да поговорим и за книгата. Кога и как се роди идеята за нея? Как я нарече?

Идеята за книгата „Целувката на рака“ се роди малко по-късно. Първоначално направих фейсбук страница за хора с онкологични заболявания и техните близки – „Клуб на близките на раково болни“, сайтът се казва www.clubnarakovobolni.com

Впоследствие реших, че хората трябва да разберат и осъзнаят колко важна е вярата в успешното изцеление. Исках повече хора да научат, че колкото и да е трудно, всеки може да изцери тялото си от този бич на 21 век.

Посланието е много простичко: когато се разболеете, нито за миг не губете вярата си! Вместо да се тръшкате и жалите, започнете да действате. Впрегнете ум и душа, и тяло – това ще ви помогне да преодолеете болестта. Когато това триединство действа в синхрон – резултатът винаги е здраве, колкото и наглед „нелечимо“ да е заболяването. Но дори само един елемент да липсва от това триединство – няма да постигнете здраве, това е закон. Близките ви непременно ще се опитват да ви помогнат по всякакъв начин, ако вие обаче се съмнявате, ако се отчайвате често, ако непрекъснато се страхувате дали ще оцелеете, така обезсилвате всичко. Първо изградете вяра, че можете да се справите, а оттам всичко ще се нареди.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!