„Аз съм на 83 години и понеже не мога да се движа много, по цял ден чета книги и гледам телевизия. Наскоро попаднах на едно предаване за будизма. Стори ми се твърде странно, че това учение обвинява самите нас за болестите и страданията, които си причиняваме. В предаването проф. Тьрман твърди, че будизмът ще спаси човечеството от болести и страдания, защото това учение не било религия, а психология. И всеки, който се обърне към него, може да бъде излекуван. Питам ви как?“ Това пише Славчо Панев от София.
Публикуваме част от интервю с проф. Робърт Търман (баща на актрисата Ума Търман), публикувано във френското списание „Мари Клер“, цитирано от в. „Доктор“.
Проф. Търман, вие интерпретирате по странен начин будизма. Твърдите, че това учение е онзи лекар, който може да ни излекува само с вяра, без лекарства.
Западната интерпретация на будизма не е много вярна. Според нея Буда е казвал, че животът е страдание и единственият начин човек да се избави от страданията е да се откаже от желанията си. Но това не е така. Истината е, че Буда казва, че животът – това е щастие. Независимо от това дали човекът е здрав, или много болен, той трябва да е щастлив от това, че се е родил.
Защо тогава съществуват страданията?
От неведение. Страданията са илюзия. Буда твърди, че само животът на непросветения е пълен със страдания и болести.
А смъртоносните болести също ли са илюзия?
Естествено. И смъртта е илюзия. Какво например е ракът? Това е здрава тъкан, която расте извън правилното място. Това е излишък живот. И виновно често е неправилното хранене: нашата храна е пълна с консерванти и женски хормони, които се състоят от трофобластични клетки паразити. Повечето ракови тумори се състоят от такива клетки, растящи там, където не им е мястото. Но основната наша илюзия е в друго. Това е нашето неимоверно нарастващо его. Всеки човек счита себе си за по-значим от останалите. Затова така се разстройваме, когато нещо се случи не така, както би ни се искало.
И това ли е теория на Буда?
Да, и за това е говорил Буда. Ако вие предполагате, че сте повече от света, от другите, вие сте обречени на болести и страдания. Светът ще спечели, а вие ще изгубите. Вие ще започнете да страдате, да боледувате, да губите своите близки.
Къде слагате тогава любовта между хората?
Оргазъм, разбира се. Животът – това е оргазъм.
А тогава какво е любов?
В нашето обичайно разбиране – желанието да обладаеш другия. Но това също е раздуто его. Т.е. възприемаме другия като продължение на самите нас. Хората остават заедно дотогава, докато са способни да удовлетворяват потребностите един на друг, след това се развеждат, защото, в крайна сметка, считат своите потребности за по-важни. Истинската любов е, когато ти желаеш другият човек да бъде щастлив, защото е по-важен. Дори такава любов да не е взаимна… За да живеят двама души заедно, е важно да приемат факта, че всеки от тях си има свой духовен път и другият не бива да му се меси. Ако тези двамата превръщат живота си един-друг в ад, по-добре да се разделят, без да се замислят, защото ще пипнат всички възможни болести…
Споменавате, че да имаш такава дъщеря като Ума – това е признак на много добра карма…
Разбира се! Но и на Ума й провървя с нас, родителите й.
Безпокоите ли се за нея?
Разбира се, аз съм й баща. Но тя е умна и ще се справи!
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!