Без разбиране на принципите на действие на суровите и пресни плодови и зеленчукови сокове, някой би попитал: „Защо да не ядем плодовете и зеленчуците цели, вместо да ги превръщаме в сокове и по този начин да се лишаваме от съдържащите се в тях фибри?“
Отговорът е прост: твърдата храна изисква много повече време за асимилация, за да достигнат нейните хранителни елементи до тъканите и клетките в тялото. Въпреки че фибрите в твърдата храна не притежават почти никаква хранителна стойност, те действат прочистващо като обират, подобно на четка, непотребните вещества от червата. Затова е важно заедно със соковете да се консумират и твърди храни. Все пак премахването на фибрите от соковете позволява на хранителните вещества, съдържащи се в тях, да бъдат усвоени бързо от организма с минимум разход на енергия от страна на храносмилателната система.
Например, добре известно е, че благодарение на високото съдържание на натриев хлорид целината представлява едно от най-добрите средства за противодействие на силната жега. Ако я консумираме в течно състояние (под формата на сок), тя бързо ще се асимилира от организма и ще започне да спомага за преодоляване на прекомерната топлина. За съжаление същото не може да се каже за консумирането на цялата целина, тъй като усвояването й от организма отнема много повече време и енергия, което допълнително затруднява функционирането на тялото в условията на висока температура.
Целите плодове и зеленчуци са съставени от съществено количество фибри. В тях се съдържат атомите и молекулите, от които в действителност се нуждаем. Именно тези атоми и молекули и свързаните с тях ензими осигуряват бърз приток на пълноценни хранителни вещества към клетките и тъканите, жлезите, органите и всяка друга част на тялото.
Фибрите в плодовете и зеленчуците имат своята полза. Когато храната, която ядем, е сурова и необработена кулинарно, фибрите действат като своеобразна чревна метла. От друга страна, когато храната е преминала през кулинарна обработка, прекомерната топлина унищожава живота в нея. Фибрите, съдържащи се в нея, губят магнетизма си и жизнената сила в тях изчезва. В резултат на това те не са в състояние да изпълняват прочистващите си функции и по стените на червата остават различни непотребни и интоксикиращи организма вещества.
Соковете, изстискани от сурови и пресни плодове и зеленчуци, са средството, чрез което осигуряваме на клетките лесно усвояеми елементи и хранителни ензими.
Забележете, че казваме „хранителни ензими„. Това се отнася за ензимите в храната ни. Клетките и тъканите в тялото ни притежават собствени ензими, които спомагат за смилането и асимилирането на храната. В допълнение към това всеки атом и молекула съдържат допълнително количество ензими, изпълняващи редица други жизнено важни функции.
Например въздухът, който вдишаме с белите си дробове, съдържа приблизително 20% кислород и 80% азот. Въздухът, който издишаме, съдържа предимно въглеродна киселина и въглероден диоксид. Какво се случва с азота?
Това се случва, когато дишаме. Два основни класа ензими влизат в действие в момента, в който въздухът достигне до алвеолите. Една част от ензимите, известни като оксидази, отделят кислорода, докато друга част, наречени нитрози, отделят азота. Чрез действието на оксидазните ензими кислородът попада в кръвния поток и започва да циркулира в тялото, докато азотът се отлага в организма, за да участва в процесите на формиране на белтъчините.
Целият ни организъм е съставен от безброй ензими. Голяма част от тях се откриват в устната кухина, стомаха и червата. Немалка част от тях са ангажирани със смилането и преработването на хранителните вещества. Те работят в синхрон с ензимите, намиращи се в атомите и молекулите на самата храна.
Как да се хранете, за да не получите диабет – 10 златни правила
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!