Без разбиране на принципите на действие на суро­вите и пресни плодови и зеленчукови сокове, някой би попитал: „Защо да не ядем плодовете и зеленчуците це­ли, вместо да ги превръщаме в сокове и по този начин да се лишаваме от съдържащите се в тях фибри?“

Отговорът е прост: твърдата храна изисква много повече време за асимилация, за да достигнат нейните хранителни елементи до тъканите и клетките в тялото. Въпреки че фибрите в твърдата храна не притежават почти никаква хранителна стойност, те действат про­чистващо като обират, подобно на четка, непотреб­ните вещества от червата. Затова е важно заедно със соковете да се консумират и твърди храни. Все пак премахването на фибрите от соковете позволява на хранителните вещества, съдържащи се в тях, да бъдат усвоени бързо от организма с минимум разход на енер­гия от страна на храносмилателната система.

Например, добре известно е, че благодарение на ви­сокото съдържание на натриев хлорид целината предс­тавлява едно от най-добрите средства за противодей­ствие на силната жега. Ако я консумираме в течно със­тояние (под формата на сок), тя бързо ще се асимили­ра от организма и ще започне да спомага за преодоля­ване на прекомерната топлина. За съжаление същото не може да се каже за консумирането на цялата целина, тъй като усвояването й от организма отнема много по­вече време и енергия, което допълнително затруднява функционирането на тялото в условията на висока тем­пература.

Целите плодове и зеленчуци са съставени от съще­ствено количество фибри. В тях се съдържат атомите и молекулите, от които в действителност се нуждаем. Именно тези атоми и молекули и свързаните с тях ен­зими осигуряват бърз приток на пълноценни хранител­ни вещества към клетките и тъканите, жлезите, органи­те и всяка друга част на тялото.

Фибрите в плодовете и зеленчуците имат своята полза. Когато храната, която ядем, е сурова и необра­ботена кулинарно, фибрите действат като своеобразна чревна метла. От друга страна, когато храната е преми­нала през кулинарна обработка, прекомерната топлина унищожава живота в нея. Фибрите, съдържащи се в нея, губят магнетизма си и жизнената сила в тях изчез­ва. В резултат на това те не са в състояние да изпълня­ват прочистващите си функции и по стените на черва­та остават различни непотребни и интоксикиращи ор­ганизма вещества.

Соковете, изстискани от сурови и пресни плодове и зеленчуци, са средството, чрез което осигуряваме на клетките лесно усвояеми елементи и хранителни ензи­ми.

Забележете, че казваме „хранителни ензими„. Това се отнася за ензимите в храната ни. Клетките и тъканите в тялото ни притежават собствени ензими, които спо­магат за смилането и асимилирането на храната. В допълнение към това всеки атом и молекула съдържат допълнително количество ензими, изпълняващи реди­ца други жизнено важни функции.

Например въздухът, който вдишаме с белите си дро­бове, съдържа приблизително 20% кислород и 80% азот. Въздухът, който издишаме, съдържа предимно въглеродна киселина и въглероден диоксид. Какво се случва с азота?

Това се случва, когато дишаме. Два основни класа ензими влизат в действие в момента, в който въздухът достигне до алвеолите. Една част от ензимите, извест­ни като оксидази, отделят кислорода, докато друга част, наречени нитрози, отделят азота. Чрез действие­то на оксидазните ензими кислородът попада в кръвния поток и започва да циркулира в тялото, докато азотът се отлага в организма, за да участва в процесите на формиране на белтъчините.

Целият ни организъм е съставен от безброй ензими. Голяма част от тях се откриват в устната кухина, сто­маха и червата. Немалка част от тях са ангажирани със смилането и преработването на хранителните вещест­ва. Те работят в синхрон с ензимите, намиращи се в атомите и молекулите на самата храна.