Вродена луксация на тазобедрената става

Нормално главата на бедрената кост и ставната ямка лежат така една срещу друга, че се под­помагат в своето оформяне.

При ставна дисплазия съотношенията в става­та са променени, така че това подпомагане от­пада. В най-тежкия случай, луксацията на става­та, главата „изскача“ от ямката.

Оплаквания

Дисплазия на тазобедрената става: Нея обик­новено разпознава само лекарят при профилак­тичен преглед. Един от признаците може да бъ­де затруднената абдукция на крачето: ако едно здраво кърмаче легне по гръб, неговите крака стоят широко разтворени. При малформация на тазобедрената става краката стоят по-бли­зо до тялото.

Луксация на тазобедрената става: Кракът от страната на луксацията изглежда по-къс. Гънки­те на седалището и бедрата на детето не са симетрични.

Всички тези признаци лесно могат да бъдат пропуснати при кърмачето, особено ако едно­временно са засегнати и двете тазобедрени стави.

Причини

Неизвестно защо главичката на бедрената кост и ставната ямка нямат контакт една с друга.

Риск от заболяване

Два до три процента от всички деца се раждат с малформация на тазобедрената става (дисплазия). Те са особено чести при децата:

• родени от тазово предлежание (т.нар. седа­лищно раждане)
• в чието семейство вече има такова заболя­ване
• имат пороци и аномалии в развитието на гръбначния стълб или краката, или стъпалата

Момичетата се засягат шест пъти по-често от момчетата. При всяко хилядно дете от дисплазията се развива луксация.

Възможни последици и усложнения

Ако аномалията остане нелекувана, по-късно се стига до затруднения в ходенето. Дори само при леки отклонения ставата по време на ходе­не така се натоварва, че рано дава признаци на износване (артроза).

Профилактика

Много е важно по възможност ранното лечение: Профилактичното изпъване встрани би могло да увреди главичката.

Необходимост от лекарска помощ

При съмнение за аномалия на тазобедрената става. С особен похват лекарят може да прове­ри ставата. При всички съмнителни деца и та­кива с особен риск тазобедрената става би трябвало да се изследва с ултразвук. Това изследване е възможно от първия ден на живота до към края на първата година. Според сегашни­те представи ултразвукът не вреди на детето. За да получи валиден резултат е необходимо из­следващият да има голям опит с този метод. Обичайните за по-рано рентгенови изследвания преди края на третия месец не предоставят ни­какъв сигурен резултат; така шансът за възможно ранно лечение остава неизползуван. Ос­вен това рентгеновите лъчи застрашават по­ловите жлези. При деца, чиито тазобедрени стави дълго време са били интензивно лекувани, след края на лечението трябва да се направи рентгеново изследване за контрол.

Самолечение

Не е възможно.

Лечение

По време на лечението краката на детето се разтварят широко встрани. По този начин гла­вичката на бедрената кост се притиска към ставната ямка и се задържа там. Контактът между двете способства главичката и ямката да се изградят правилно. Това лечение трябва да продължи най-малкото до края на първата годи­на от живота. За разтварянето на краката се използуват разкрачващи гащички, ремъци, гипс или шини. Първите уреди за разкрачване след това могат да бъдат заменени с други, с които детето да може да лази и дори да ходи. Всички тези помощни средства трябва да бъдат носе­ни денем и нощем без прекъсване. При силно из­разена тазобедрена луксация лечението трябва да се допълни с изпъване, което най-често се провежда в болница. Само при тежка аномалия е целесъобразно да се настоява за положение на детето по корем. Във всички останали случаи е напълно равнозначно дали детето ще лежи по корем или по гръб.

Ако всички тези опити останат безуспешни или ако лечението се започне твърде късно, тазо­бедрената става може да бъде наместена само с операция.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!