Психоаналитиците смятат, че не е хуманно да бъдат обвинявани безделниците-прокрастинатори заради неспособността им да свършат нещо както трябва
Защото причината за тяхната слабост се крие в дълбоките детски травми: стресове, комплекси, понесено насилие… Следователно, ако диагностицирате у себе си модното заболяване, не е нужно да се заливате в сълзи от самосъжаление, не да проклинате работата си и началника си, а да се запишете на прием при специалист.
Първо обаче е важно именно да се постави диагнозата. А иначе можете да си живеете, без дори да подозирате, че вие не просто не обичате професията си, а сте болни. Ако е в лека форма, заемете се със самолечение – с аутотренинг например. Един от полезните методи е съставянето на разписание, в което делата непременно се редуват с прекъсвания за почивка, където работата е разделена на малки по обем парчета и задачите, които са най-важни и спешни, обезателно са разположени в началото на списъка. Непременно изяснете „дедлайна“ -крайния срок, за всяка точка от плана, като строго спазвате графика на предаване на междинните резултати на всяка цена.
И не е нужно да възприемате работата като насилие над собствената си „независимост“ и „свобода“ – един вид, няма да се подчинявам на началника-идиот, а ще върша това, което смятам за нужно. Не! Това са оправдания, които прикриват вашата съпротива не на волята на диктатора, а на самата работа.
Макар че психолозите казват, че често причината за кръшкане от работа е монотонността и еднообразието на задачите. Тоест, ако задачите бяха по-емоционални, работниците и служителите щяха да се втурнат да ги изпълняват. Но нека си признаем, че да изпитваш удоволствие от работата си, е чудесно, но съвсем не е задължително. В края на краищата, за труда си ние получаваме заплата, а никой не ни е обещавал щастие на работното място, пише вестник „Феномен“.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!