Нешка Робева: Моля се да си отида бързо от този свят

• Силите ме напускат не искам да тежа на ръцете на близките ми
• Вярвам в лечението с глад и вода

Нешка Робева е известна българска състезателка, а по-късно треньорка по художествена гимнастика и хореограф. Родена е на 26.05.1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище, а след това и Висшия институт за физическа култура „Георги Димитров“ в София (сегашната Национална спортна академия). Състезава се в Националния отбор по художествена гимнастика. През 1969 г. става световна вицешампионка. В продължение на 25 години е старши треньор на българския национален отбор по художест­вена гимнастика, като за този период нейните възпитанички са завоювали 294 медала, 7 абсо­лютни световни титли, 10 европейски титли и 2 вице олимпийски титли. За изключителни постижения в работата си е носител на почти всички държавни отличия, както и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт. Ето какво сподели за здравето си специално за в. „Доктор“ легендарната треньорка.

– Здравейте, г-жо Робева. Как сте?

– Ако трябва да съм от­кровена, ще отговоря: „Благодаря, съвсем нормално за възрастта. Когато ставам от стола, възклицавам: „Ох, баби, баби…“

– Имате ли здравословни проблеми напоследък?

– Е, да. Но би било нахал­но, гонейки седемдесетте, да нямам.

– Как сте успивали да съчетавате болестите с професионалните ангажи­менти, когато това се е налагало?

– Не мога да не бъда бла­годарна на моите болести или на Онзи, който ги изпраща. Те винаги изчакваха да приключа с ангажиментите си, за да се обадят. Понякога работим по съвместителство – те работят в мен, аз в залата. Спомням си преди години паднах по една стълба и мислех, че няма да стана… Когато се надигнах, тръгнах към аерогарата, трудно ми беше да седна в само­лета, но имахме състезание. Влачих си болката месеци. Сега, 30 години по-късно, се оказаха две дискови хернии.

– Имате ли впечатле­ния от здравеопазването в България?

– Когато направиш болни­ците търговски дружества, е трудно да повярваш в силата на Хипократовата клетва. Вся­ка наша реформа в основите си е сбъркана. Богатите са обгрижвани и лекувани, а БЕДНИТЕ РАЗЧИТАТ НА БОЖИЯТА МИЛОСТ и на онези доктори, които искрено вярват в силата на клетвата и изключителност­та на своята професия. И въпреки всичко се отнасям с особено дълбок респект към лекарите. Ето нещо, което не бих си пожелала, ако ще се прераждам… Не бих искала да нося толкова тежка от­говорност, колкото лежи на плещите на всеки лекар.

– Защо последно сте били в болница?

– Беше през декември на последното ни представяне във Варна. Пътувах болна, почти в безсъзнание, но хора­та ме очакваха и не можех да не отида. Даже нямам спомен как мина спектакълът… През нощта се върнахме и рано сутринта бях в болницата. Бъбреците – утайка 60. Ре­шихме, че ще прехождам за системи и антибиотик. След три седмици утайката спадна на 11. Истината е, че се бях докарала до пълен срив. Годи­ната беше много натоварена за мен.

– Къде предпочитате да се лекувате – тик или в чужбина?

– Без да лаская никого и без да страдам от излишно патриотарство – тук. Може би, защото дълбоко вярвам в две неща – първо, че у дома и стените помагат, и второ, че на когото е писано да се удави, няма да го обесят… Навремето леля Ванга ми посочваше докторите, при които да водя децата. Веднъж ми препоръча проф. Шойлев и на реакцията ми, че той е специ­алист в областта на коленете, а не на (вече не помня къде), ми каза: „Нешка, за когото Бог е рекъл да бъде Доктор, той и ръка само като протегне, ще лекува, а за който не е, ако ще пет дипломи да има, няма да стане“. Тук имам прекрасни приятели лекари. Хора добри и всеотдайни…

– Какви сериозни травми сте имали?

– Два пъти навехнат глезен, скъсано мускулно влакно, на края на спортната ми кариера, тендовагинит на ръцете и спаднали напречни сводове на стъпалата – силно болезнени, но така играх последната година. ЛЕКАРКАТА МЕ ПОСЪВЕТВА ДА ТЪРПЯ БОЛКАТА, но да избегна кортизоните. Сега и двете се обаждат. Но в градината не ми пречат, а явно ще трябва да се откажа от високите токове. Спортът учи да търпиш болката. Сега от земетресението паднах на лакътя. Не съм знаела, че така силно боли. Изпотих се, не можех въздух да си поема, но пък не ми остана време да се изплаша. Все още трудно си служа с ръката, но не зани­мавах лекарите със себе си. Предположих, че и без мен са затрупани с работа. Не е счупена – ще мине. Благодарна съм на тялото си, че толкова години ме из­държа. А че старите травми ще напомнят за себе си, го знам. Човек живее и се разплаща…

– Истина ли е, че спор­тът е здраве?

– Спортът – да, професио­налният спорт – не. Спортът, особено при сегашния начин на живот, е задължителен. Ако мислим за младите или за здравето на нацията, ще наблегнем на спорта. Докато спортът не влезе в дипломата, към него ще се отнасят като загуба на време. Спортът не е зрелище. В мислите на по­литиците и държавниците, ако имат такива, спортът, особено при подрастващите, повтарям, трябва да е с предимство.

– Каква е разликата меж­ду поколението сега и преди 20 години?

– Голяма, а между поко­ленията от 50-те, 60-те, дори от 70-те години и сегашните – огромна. Не си спомням да е имало толкова затлъстели деца – тлъсти и нездрави. В Америка скоро открили, че затлъстяването е заболяване?! Стига се дотам, че отнемат деца от родителите им, за да ги лекуват. Правилно! Това е толкова елементарно да се разбере, че няма нужда да се хаби време за изследвания и американците, които наложиха най-нездравословния начин на хранене, да ни съобщават по­редното си гениално откритие. Забраняват тютюнопушенето, хайде бе?! А колата, а ВСИЧКИТЕ ИМ ИЗМИШЛЬОТИНИ С БЪРЗОТО ХРАНЕНЕ, А ГМО-та? С всичките си грижи за световното здраве, мир и изхранване могат да впечатлят само населението на Тамбукту и тези, на които плащат, за да тровят електората.

– Според вас как се от­разява на учениците често срещаната употреба на алкохол и цигари?

– Ние всички живеем не­здравословно, независимо от това пием или не, пушим или не. Ако държавниците искрено мислят за здравето на нацията, просто щяха да ги забранят всички Е-та. Япония преди 30 години поведе борба срещу консервантите. Техни учени доказаха, че освен че раз­граждат калция в организма, консервантите засягат и инте­лекта, особено при децата. Не искам да говоря за начина, по който се храним, и особено по който младите майки гледат децата си. Бясна съм, но какво мога да направя. Да ги обидя, като им кажа какво мисля за тях? И какво от това? Докато не се изгради гражданско общество, което да стъпи на врата на управляващите, на­цията ни ще бъде тровена с хранителните отпадъци на развитите страни. Произво­дителите на тези „храни“ ще богатеят, ще имат достатъчно и за подкупните политици, а Земята няма да бъде застра­шена от пренаселване. Не може да живеем в земя – рай, а да се тъпчем с отровите на хранителната индустрия.

– На какво учите вьзпитаничките си?

– Вече на нищо не мога да ги науча. Боря се с това тан­цьорките да оставят цигарите, опитвам се да кажа нещо на дъщеря си – за отглеждането на детето, на племенниците си, на зет си… Нищо. Те имат интернет. Те ще живеят своя живот. И той ще става все по-виртуален. А ние натру­пахме толкова опит, толкова знания… И защо?

– Традиционна или не­традиционна медицина предпочитате?

– И двете. Може би, за­щото познавах леля Ванга и Димков, и чета проф. Шелтън и Лазарев… Вярвам в силата на лечението с глад и с вода, и с вяра, и с лекарства, раз­бира се.

– Как поддържате здра­вословен начин на живот?

– Не поддържам такъв. За кога? Но не пуша и не прека­лявам с пиенето. По принцип не предпочитам месото. Почти не гледам телевизия, използ­вам компютъра само за рабо­та. Станах почти на 70 години. Обичам работата си, значи не работя. Обичам градината си – като вляза при изгрев слънце и ако не ме извикат, работя в нея до месечина. Ужасно се чувствам, когато не мога да се концентрирам, да свърша навреме работата си, да чета, да слушам музика, да отида на изложба или театър…

Силите ме напускат. При­бера се и се просвам. Не мога да спя, но и никога не съм обичала съня. Смятам го за изгубен живот. Пия кафе на поразия… Ям където и каквото ми падне – обикновено солети. Само не злоупотребявам със захарта; Преди години бях вегетарианка, суровоядка, започвах сутрините със студен душ, правех гимнастика, не поемах никакви лекарства, лекувах се с глад. Сега все повече се заглеждам във въз­растните немощни хора – не искам в последните си години да вегетирам. Ако за нещо се моля, то е да си отида от света бързо, без да легна на ръцете на близките си.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”