Марко Славчев: Казах на близките си, че имам спин, и те ме прогониха като прокажен!

• Хората не приемат различните, два пъти са ме пребивали

Марко Славчев е от Димитровград, но е напуснал града само месец след като лабораторията е потвърдила диагнозата му „СПИН“. Прихванал е болестта от млад и красив ром, С когото е имал връзка 6 месеца. Днес Марко е на 42 години и живее с по-младия си приятел в София. Работи като готвач или сервитьор в квартални софийски, заведения за хранене, но често си сменя работата, защото по един или друг начин собствениците разбират за диагнозата му.

 

–     Марко, кога разбра, че си различен?

–     Разбраха го моите родители, още докато ходех в началните класове в училището. Обичах да обувам женски обувки и за­ради това момчетата от класа постоянно ме биеха. Имах една съседка, която ме защитаваше и аз досега съм й благодарен за това. Тя първа разбра, че съм сбъркан и каза на родите­лите ми, които бяха прос­ти селски хора. Опитах се да им обясня, че не съм единственият в България, който си пада по мъже, но те не можаха да го прием­ат. Изгониха ме преди да вляза в казармата, защото започнах връзка с един кра­сив циганин.

–     Той ли те зарази с вируса?

–     Да, той, защото има­ше безразборни връзки с различни хора. Когато вля­зох в казармата, пак започ­наха да ме бият, защото разбраха, че съм гей. Лежах в болницата, като първона­чалната ми диагноза беше „Жълтеница“. Явно още тогава ХИВ-вирусът вече е бил в мен, но лекарите не можаха да го открият. В болницата лежах два месеца, но състоянието ми не се подобряваше и се наложи да си правя изслед­вания в София. И ми казаха – СПИН.

–     Ти как реагира на тази диагноза, все пак това значи, че по някакъв начин си обречен?

–     Как да ти кажа, тога­ва сякаш не го осъзнах. Вър­нах се у дома и казах съвсем спокойно на родителите ми, че имам СПИН. ТЕ ЗА НЯКОЛКО ДНИ ОСТАНАХА КАТО ВЦЕПЕНЕНИ. Казах и на съседите у които ходех много чес­то, знаех къде е кафето и сам си го правех. Това бяха няколко наши, близки семейства, у които се чувствах като у дома си. Често дори съм им готвил, понеже съм готвач по професия. И изведнъж усетих рязката промяна в отношението на тези хора към мен. Най-напред започнаха да дърпат деца­та си, още като ме видят и не даваха никое от малки­те да се доближи до мен. А аз тези деца съм ги носил на ръце, целувал съм ги, оставяли са ми ги, когато отиват някъде по работа. След това забелязах, че започнаха да изхвърлят чашите, от които съм пил кафе. Когато сядах на маса в кварталното кафене, всички си намираха бърза работа и изчезваха. В един момент майка ми, която толкова ме обичаше, ми каза, че трябва да се ма­хам. В махалата събирали подписка срещу мен, за­щото съм щял да заразя децата им.

–     И ти се махна, така ли?

–     Да, още преди 18 го­дини. Оттогава живея и работя в София. Имам си приятел, който е с 10 го­дини по-млад от мен, с него се разбираме и живеем на семейни начала.

–     Искаш да кажеш, че софиянци могат да понасят различните за разлика от провинциал­истите?

–     Нищо подобно. Хората навсякъде са еднакви, за­щото си мислят, че ние, ко­ито носим вируса на СПИН, можем да ги заразим само като ги погледнем. Два пъти съм пребиван жес­токо в градинката пред хотел „Хемус“. Тук действа една банда, която дебне гейовете и ги пребива. Тогава РАБОТЕХ КАТО СЕРВИТЬОР В РЕСТОРАНТА НА ХОТЕЛА и явно по някакъв начин са разбрали, че съм гей, проследили са ме, когато се прибирам и ме пребиха. Втория път пък ми забиха нож в гърба. Не знам дали беше същата банда, но това едва ли има значе­ние.

–     Казваш, че работиш В заведения за бързо хра­нене, като какъв точно?

–     В последно време съм работил в две пицарии, в които режа чушки, дома­ти, салати…

–     Но ако се порежеш и кръвта ти попадне вър­ху пицата, няма ли да заразиш този, който я консумира?

–     Ами, аз много внима­вам…

–     Имаш СПИН от 18 години, не сели усложня­ва състоянието ти?

–     Понякога – да! И това обикновено е през зимата, когато върлува грипът. Напи знаеш, че ние нямаме имунна система! Ами вли­зам в болницата, лекуват ме и пак излизам. После, знаеш, че държавата всеки месец ни осигурява много добри и скъпи лекарства. Ако се не лъжа, те са на стойност за около 3 000 лева на месец.

–     С приятеля ти си­гурно правите секс, той не сели страхува да не го заразиш?

–     Той също носи ХИВ-вируса и това ни събра. Но от около две-три години той е в ремисия и се чувства много добре. Секс правим с предпазни средства.

–     Кой е мъжът в се­мейството?

–     Той!…

–     Не му ли изневеря­ваш?

–     Ще ти кажа нещо, ко­ето само определен кръг хора знаят. В София има едно място, в което идват чужденци, за да купуват мъже за секс. Веднъж с моя приятел бяхме останали без работа и двамата, и нямахме пари за цигари и за хляб. Решихме аз да се прежаля и да отида да се продам на някой чужденец. Цената на едно такова продаване е между 50 и 100 евро, зависи какъв секс иска чужденецът. Уговори­ха ми среща с един немец. Изкъпах се, обръснах се, напарфюмирах се и изпих сто грама водка за кураж. Когато влязох при немеца и той разбра, че съм пил, даде ми 50 евро и ми каза да си вървя. После научих, че било правило при немски­те гейове, когато правят секс, да не пият алкохол.

–     С напредването на годините не се ли вло­шава здравословното ти състояние?

–     Влошава се, как да не влошава. Все по-често се чувствам уморен и не ми се става от леглото. Косата и зъбите ми започват да капят, а и за секс се сещам все по-рядко…

–     Поддържаш ли връзка с родителите си?

–     Те не можаха да пре­живеят това, което им причиних аз, единственият им син, и си отидоха не навреме един след друг. Дори на погребението им не ходих, защото знам, че всички от махалата щяха да се разбягат от страх да не ги заразя.

 

СПИН – Ти Гониш

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!