Етиен Леви: Майка ми почина от левкемия, когато бях на 1 година!

  • Разболях се от дископатия в казармата, излекува ме кавказка еврейка в Израел

 

Етиен Леви е роден на 3 юли 1957 г. За­вършил е средното музикално училище „Любомир Пипков“. Приет е в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория – първи сред мъжете. Изучава естрадно пеене и пиано в класа на Ирина Чмихова. През 1983 г. става солист на група „Трик“. През 1988 г. тя окончателно се разпада, а Етиен прави опит да продължи под името „Хет трик“. По-късно заминава за Израел, където прекарва няколко години. Печели няколко поредни конкурса и става един от членовете на трупата в големия мюзикъл на Ендрю Лойд Уебър „Йосиф с невероятната риза на райета“. Работил е с най- известните израелски изпълни­тели, продуценти, режисьори и музиканти. След връщането си в България започва да работи с Нели Стефова. Дуетът се нарича „Шоу трик“. През 1998 г. дуетът „Етиен и Нели“ печели втора награда на конкурса „Златният Орфей“ и първа на кон­курса на БНР „Пролет-99“. Той е доцент в Нов български университет във факултет „Поп и джаз“ , както и в Музикалната академия, и в Софийския университет „Св. Кл.Охридски“.

 

–          Г-н Леви, как сте?

–          Ох, да ви кажа – добре. Само малко уморен се чувствам, предполагам, че е пролетна умора и от задълже­нията ми, с които по цял ден се занимавам наляво-надясно. Направо съм разкъсан.

–          В момента с какво се занимавате? Бяхте твърде ангажиран покрай музикал­ните риалити формати, в които бяхте основен вокален педагог, но сега такива няма.

–          Освен с тях, се занимавам и с преподавателска дейност от дълга години, вече 14. През 1998 г. започнах в Националната музикална академия, от 2000 г. – в Нов български университет, а 20011 г. – в Софийския. От момента, в който бях поканен да участвам в „Денсинг старс“, се отказах от Академията и останах само в Нов български, където ми е щатната работа, и в Софийския университет. От 2006 г. съм доцент. Много съм щастлив и благодаря на Всевишния отец, че освен дългогодишната изпълнителска дейност, която съм имал, е станало възможно пеенето ми да се превърне в мисия, да подпомагам младите изпълнители. Бил съм вокален педагог на „Мюзик айдъл“ и Хфактор“, а участвах и като танцьор в „Денсинг старс“,  така че непрекъснато съм сред | млади хора и ТОВА МИ ПРЕЧИ ДА ОСТАРЕЯ. По принцип съм хлапак по дух и за мен възрастта не е важна. Тя е само биология, а за мен е важно състоянието на духа. Винаги гледам да съм позитивен и да бъда усмихнат, защото усмивката е нещо изключително здравословно. Добрата енергия много липсва в момента. Знам, че е тежко положението в България, но както е тежко, така може да бъде и много хубаво. Ние много по-често се отдаваме на отча­янието, отколкото да търсим позитивния коридор, който може да ни изведе на бялата светлина, която търсим. Сякаш един друг се успокояваме, че виждаш ли, за всички е еднак­во лошо. Това ни наврежда на организма. Напоследък чувам за толкова много инфаркти, дори и сред млади хора. Това е ужасно! Тази динамика и нечовешки стрес да се спра­виш с неща, на които в други държави никой няма да обърне внимание…

–          Само на негативна­ та енергия ли се дължат инфарктите, инсултите и безкрайно многото боледуващи от рак?

–          Ясно е, че ядем нездраво­словна храна, че пием нездра­вословни питиета, че дишаме нездравословен въздух. Като добавим тази тежка форма на живот, която водим, това наше жалко сьществуванийце, ясно е, че всички тези неща вкупом влияят на психиката. Не съм професионалист в това, бих се изказал като лаик. Това, което чувствам, е, че психиката е номер 1. Ако човек има силна психика, тои може дори да се лекува сам, не позволявайки на негативизмите да стигнат до ума и сърцето му. Не по-малко важни са и взаимоотношенията между хората. Има една много характерна нашенска черта, забелязал съм го и като живеех в чужбина. Когато се съберем българи на едно място, започ­ваме да се оплакваме един на друг. Винаги има по един-двама, които обясняват как повече не могат да издържат, как ще се върнат в България, каква грешка са направили, като са дошли. Всички останали започват постепенно да си въобразяват, че и те са напра­вили грешка и започват един по един да се връщат. А тези, ко­ито са се оплаквали най-много – си остават и ехидно потриват ръце, че са успели. Това е така нареченото хитро разчистване на конкуренцията. Ние си имаме поначало болен начин на мислене, най- вероятно остатък от робското време.

–          Вие имали ли сте забо­лявания. с които да успеете да се справите чрез психи­ката си?

–          Понеже съм вярващ чо­век, знам, че много от нещата идват от горе. Имал съм много тежки страдания. Още от дете, понеже усещах липсата на майка ми. Моята майка умира на 35 години от най-острата форма на левкемията през 1959 г. Тогава съм бил на годи­на и половина, а сестра ми – на 9 и половина. Тогава баба ми беше много уплашена, защото не знаеше дали това нещо не е наследствено и е чувала, че ОБИКНОВЕНО СЕ ПРЕНАСЯ ОТ МАЙКАТА НА МОМЧЕТО. И много често ме водеше на изследвания. Разбира се, имаше лекари, които й казваха, че ракът в каквато и да е форма се предава по наследство. Тя обаче се плашеше за най-мал­кото нещо. А аз бях много до­бър по характер, изпълнителен, но бях буен. Имал съм много рани, много падания, но пък бях много здраво хлапе. И първите ми сериозни страдания започ­наха по време на казармата. Там получих дископатия.

–          Там ви я откриха ли?

–          Там я получих. Тогава служих в Строителни войски, заради еврейския ми произход. Като наказание, защото ме считаха за потенциален враг на родината. През 1979 г. имах роднини в Израел и леля, която считаха за невъзвращенец в Западна Германия. Дядовците ми пък са царски офицери, въ­преки че бяха герои от Балкан­ската война и властта реши да ме обяви за потенциален враг на Родината, който ще издаде най-предателски колко кирки и лопати има във войската ни. В Строителни войски работехме минимум по 12-15 часа на ден. Няма зиме, няма лете, защото Строителни войски бяха без­платната работна ръка на Бъл­гария. След школата за млад­ши сержант бях командирован в Червена могила в завода за тежко машиностроене. 40 вой­ници поставихме основи­те му и работихме в едни изкопи по 10 метра без подпори с по един метър замръзнал лед. Там земята ме изсмука. Получих заболяване на седалищния нерв – радикулит, който се превърна в дископатия. Имах случаи, ко­гато изобщо не ми вярваха, че не мога да стана. Дори когато идвах няколко пъти в София със специалната военна линейка, ме питаха колко отпуска ще искам. Казвах им: „Аз съм влязъл здрав и прав, искам такъв да изляза! Отпуска имам достатъчно, мога дори да се уволня по-рано“. След това, по някакъв странен начин успях да преодолея идиотските болки от дископатията, защото е имало случаи, когато ми е идело да вия от болка. Дори не можех да стана от леглото. Едната сутрин съм изкривен на едната страна, другата сутрин – на другата. Като отидох в Израел години по-късно, бях по същия начин.

–          Там ли ви излекуваха?

–          Там срещнах един много голям доктор, който се занима­ваше както с традиционна, така и с нетрадиционна медицина. Д-р Сигал ме изследва и ми каза: „Виж какво, моето момче, възпалението ти от дископати­ята е толкова голямо, че има опасност да ти се схване и да ти се влачи долната част на крака и стъпало­то“. Казах му: „Вижте докторе. Аз съм човек на сцената, та­кова нещо изобщо не можем да допускаме. Казвайте какво трябва да направя, каквото и да е то!“ Междувременно обаче отидох и при една кавказка еврейка, която е много известен екстрасенс. За щастие една от малкото, която се отличаваше с истинска дарба за разлика от многото лъжци, които бяха дошли в Израел тогава. Едвам я намерих, а после тя започна ДА МИ ПРАВИ ИЗСЛЕДВАНЕ С ЕДНИ БАГЕТИ. Накара ме да си махна всички метални предмети по себе си и да си сваля колана и започна да ме чисти около 10- 15 минути. Два дни след като бях при нея, трябваше да вляза за операция на дископатията и когато отидох за последните скенери, тогава докторът ми каза: „С теб стават чудеса. Възпалението е изчезнало и няма да има операция. Сладур, отивай си и се чувствай добре“. Не можех да повярвам, но знам, че няма нищо случай­но. Сега от време на време се появяват болки, особено когато се влоши времето през определени сезони, но гледам с позитивна енергия да не обръщам внимание и така си движа нещата.

–          Само по този начин ли?

–          Преди да изляза на сце­ната си имам определени, мои си упражнения, с които се разгрявам, за да мога да бъда подвижен, да бъда гъвкав и да съм адекватен на сцената. Даже заради синовете ми, въпреки че съм на 55 години, тръгнах на тренировки по айкидо. Страхотно ми харесва това бойно изкуство, защото ми прилича и на танц. Това са нещата, общо взето, от които съм се оплаквал. Имам и наследствени разширени вени, на които също не обръщам прекалено внимание. Нали знаете, че човек като се вторачи в някаква болежка, започва да си влошава състоянието именно заради това вторачване. Страхът е негативизъм и аз гледам да съм със силна психика, за да изляза от всяко такова състояние.

–          Грижите ли се специално за гласа си?

–          На първо място, така пре­поръчвам и на моите студенти, е гласът да не бъде изнежван. Ако много се вторачат в него, ако взимат прекалено предпаз­ни мерки да го пазят от студа например, те го обричат на някакъв жесток режим. Трябва да се калява гласовият апарат постепенно, защото той е фин, но въпреки всичко има някаква жилавост. За мен хигиената на гласа е правилното пеене. Ако някой път излезем с компания и сме отишли да потанцуваме в някоя дискотека и сме пийнали няколко уискита или водки със студена кола, се получава пресипналост, която за два-три дни минава с почивка, топъл бульон и чайчета. Но ако гласът заболее от неправилно пеене, тогава става страшно. Получа­ват се полипи, удебеления на гласните връзки, които нарича­ме възли и тогава лечението е минимум 20 дни пълно мълча­ние, йонофорези, инхалации и медикаменти. И ако така не се оправи, се стига до скалпел или до много модерния лазер. Затова единственият начин за пазене на гласа е правилното пеене – един специфичен начин на звукоизвличане и дишане, да не се пее на гърло. Могат да се използват гърлени ефекти, но трябва да се подхожда много внимателно към тях. Иначе, ако някой закъса с гърлото, препоръчвам първо лекарска консултация, а после инхала­ции и гаргара с определени неща, които много помагат.

 

Music Idol 3 – Трик – Hava Nagila – Етиен Леви и двете му половинки от Трик запалиха залата:

 

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *