Оpxaн Мурад: Отказах да лекувам слепотата си при Мулдашев!

• Отказва се, след като от клини­ката не му показват явно дока­зателство, че заболяването му е лечимо.

Оpxaн Мурад е български музикален изпълнител и продуцент от турски Произход. Завършва средното си образование в училище за деца с нарушено зрение, а след това Държавната консервато­рия, след което започва дълга и успешна кариера, като твори в няколко жанра. Той има атрофия на зрителния нерв, заради която ослепява още в ранна възраст. Имал е доста трудности в лич­ния и професионалния си живот заради това. Не е правил опити да възстанови зрението си до 2008 г., когато отива на лечение при д-р Мулдашев в Башкирия.

Преди години получил дискова херния заради това, че постоянно носил клавира си, кой­то тежи над  25 кг. Ето какво разказа музикантът специал­но за в. „Доктор“:

–          Г-н Мурад, основали сте фондация „Шанс за таланта“ в подкрепа на музикално надарените слепи и слабовиждащите деца. Какво е внимание­то към нея от страна на обществото?

–          Основах фондацията „Шанс за таланта“ преди 7 години. Целта ми беше да си партнирам с об­щинските ръководства в страната, да откриваме и с общи усилия да пома­гаме на талантливи деца с увреждания. В началото тръгна добре. Провежда­хме големи концерти с мое участие и с танцо­вата ми формация „Чар“. Успях тогава да помогна на няколко деца от учили­щата за слепи деца, като им купих инструменти, един от най-добрите про­фесионални безжични ми­крофони и други пособия. Сега от няколко години насам ми е много трудно поради липса на средства. Кандидатствахме по ня­кои спуснати проекти, но засега безуспешно. Трудно е много, може би заради това, че не мога да отдам всичките си сили за това, той като трябва да работя за прехраната на собственото си се­мейство, както и заради това, че не съм особено .пробивен в тази сфера – да ходя да моля за спон­сорство, да предлагам да правим далавери с разни общинари – за съжаление така стават тия работи. Аз не мога да го правя, а по друг начин в тази криза трудно се набавят средства.

–          Вие лично с какви проблеми сте се сблъск­вали в кариерата си и в личния си живот заради това, че сте незрящ?

–          С огромни и много на брой – подигравки от виждащите деца като малък, после труднос­ти и НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПЪЛНОЦЕННО ОБУЧАВАНЕ, поради липса на нотни материа­ли на Брайл. При първото ми кан­дидатстване ме отрязаха директ­но от консерваторията в лицето на Георги Кордов, който ми каза, че заради слепотата не мога да бъда обучаван в някои дисципли­ни, независимо от това, че съм талантлив. Освен това всички слепи хора имат комплекси заради слепотата си. В малка или по-голяма степен това ви­наги пречи за свободното общуване и пълноценната интеграция. В моята про­фесия малко колеги биха се съгласили да работят със сляп музикант или пе­вец, защото си мислят, че трябва да го хранят, да му държат чашата и да го во­дят до тоалетната. Това е по вина на цялата държава и държавната политика от много години насам по отношение на хората с ув­реждания – няма просвета, няма политики и практики за интеграцията на тези хора, няма закони, с които да ги равнопоставящ на всички хора – за намиране на работа, за даване на възможност на хората с увреждания да работят и да се доказват като пъл­ноценни граждани въпреки това, че имат някакъв фи­зически недостатък.

–          Подлагали ли сте се досега на лечение и какъв е бил резултатът?

–          Не съм се лекувал ни­кога, с изключение на мно­гото инжекции, които ми биеха като малък. Не знам точно какви са били и кой реши да ми ги бият, но много ги мразех и много ме болеше, а това трябваше да се прави всеки ден в про­дължение на много месеци. Имам атрофия на зрител­ния нерв, който засега не се лекува. Нека никой да не си прави илюзии, за да не става жертва на уто­пиите си, защото много боли – да търсиш посто­янно пари за лечение, да се разочароваш, че не става и да си съсипваш нервите и съответно живота. Това ми е съветът към всички, които търсят неистово начин да прогледнат. По-добре да си насочат всички сили, за да се интегрират, да станат някакви про­фесионалисти в някоя от областите, в които хора с увреждания се справят до­бре, като например право, компютърни технологии, лечебна физкултура и кинезитерапия.

–          Обърнали сте се за помощ към д-р Мулдашев в Башкирия. Какво е лечението там и има ли ефект?

–          Ходих при Мулдашев и се запознах с него и целия му екип. Имах тридневен престой в неговата клини­ка. Проведоха ми обстоен преглед на зрителната система. Беше вълнуващо! Имах две срещи със самия Мулдашев. Бях чел и петте му преведени дотогава книги на български. Говорихме дълго и той накрая каза, че ще направи всичко възмож­но и ако Бог реши, всичко ще е наред, но трябва ДА ИМАМ МНОГО СИЛНА ВЯРА В СЕБЕ СИ. Методът му обаче е много скъп и продължи­телен и не мога да си го позволя – нито като пари, нито като време. Исках да ме запознаят с поне един прогледнал, който е бил с моето заболяване. Започ­наха да увъртат и в края на краищата се отказах да се лекувам. Реших, че със силната вяра в себе си и с помощта на Господ ще се оправя и без Мулдашев.

–          Имате ли други здра­вословни проблеми и как­ви?

–          Нямам здравословни проблеми освен дисковата ми херния. Много мъкнах като хамалин цял живот клавира си, с който ра­ботех дълги години. Той заедно с куфара тежеше над 25 кг. И нямахме асан­сьор, а живеех на висок етаж… Образува ми се дискова херния, но не ми пречи. Правя различни профилактики – ходя на фитнес, спортувам редов­но, не прекалявам с нищо и здравето ми е добре. Не пуша, пия умерено, не- винаги успявам да внима­вам по отношение на храненето, но… Също така според мен, ко­гато сме позитивни, мислим положително и сме си отърсили душите от всички черни мисли, като завист, злоба, оплак­вания, сме много по­здрави. Спазвам тези прости правила.

–          Какви са впечатле­нията ви от българското здравеопазване?

–          В България положени­ето със здравеопазването е много лошо, както във всички останали области на нашия живот. Има малко лечебни заведения, кои­то отговарят на някакъв стандарт. Има частни клиники на високо ниво и няколко болници в София, в които бих се лекувал – но да не дава Господ да се стига до лечение на какво­то и да било, разбира се… Много пари, много години потъваха и се окрадоха, и не остана за хората – за пенсионерите, за болните и за обикновените хорица. Мачкат ги, обиждат ги, лекуват ги много долнока­чествено. А заплатите на държавните лекари и сес­три са едва по 500-600 лева. И то при положение, че за едно 4-членно семейство трябват поне 2000 лева, за да живее нормално, на минимума като европеец. Много ми е жал за родина­та ни. И догодина пак ще си ги изберем едни и същи от 23 години насам – все едно, че страшно много са направили и сме много доволни от тях. Ами, нека ни е честито тогава това положение.

–          Защо последно сте посетили болница?

–          За да дам кръв за род­нина, който катастро­фира.

–          Случвало ли ви се е да излизате болен на сцената?

–          О, да – настинал, с температура. И то невед­нъж. Ангажиментите си поемам предварително, така че няма мърдане – като дойде денят, болен, здрав, трябва да съм там. Трудно ми е било с изцяло болящ организъм и с 40 градуса температура да веселя хората, но няма как – това ми е професията.

Камен Воденичаров: вярвам на „Пирогов”, а не на частните клиники!

Орхан Мурад в Шоуто на Слави:

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”