-
Как да се справим със собственото си безпокойство ако сме близки на някой с диагноза рак?
- От нея разбираме как да подкрепим възможно най-добре и щадящо любим човек, който е болен от рак
- Не го правете заради себе си
- Вземете пример от тях
- Сравненията са омразни – и излишни
- Спестете си рецептите и историите за чудодейно изцеление
- Разделете безпокойството (вашето и на човека, който е болен от рак)
- Защитете децата от несигурността, като им кажете истината
- Отговорът на „Какво мога да направя?“ е конкретни, практични неща, разрешени от болния
Как да се справим със собственото си безпокойство ако сме близки на някой с диагноза рак?
И как можем да служим най-добре на любимия човек, ако му предстои да се лекува от рак?
„Между Коледа и Нова година мой близък разбра, че има онкологично заболяване. Когато чуеш нещо такова, светът се променя. Само минута преди да науча имах нормално съществуване с обичайния стрес. След това вече бях на планетата Рак – алтернативна, епично тревожна реалност, в която човек би дал всичко, за да има отново предишните обикновени тревоги.
За една нощ житейските баналности могат да станат агонизиращи. Безкрайните пожелания за „щастлива и здрава Нова година“ падаха като снаряди около любимия човек. Все пак, на 51 години, това не е първото ми родео. Имал съм различни трудности през годините. Но, благодарение на това научих, че съществуват начини човек да облекчи – или, уви, да увеличи – емоционалното натоварване на някой, който е болен от рак.“
Това е само едно от многото писма, които психоложката д-р Дженифър Килкус редовно получава. Д-р Килкус е дипломиран специалист със специален интерес към онкологията. Тя също така е и собственик на Grounded Behavioural Health – организация с мисия да подобри качеството на живот на диагностицираните и болни от рак хора чрез консултации и интервенция, основани на научни доказателства.
От нея разбираме как да подкрепим възможно най-добре и щадящо любим човек, който е болен от рак
Съветите на д-р Килкус могат да бъдат полезни във време, когато диагностицираните с рак нарастват след пандемията, много от които са „хванати“ сравнително късно.
Как да се справим със собственото си безпокойство и как най-добре да помогнем на любимия човек?
Не го правете заради себе си
Да, правите емоционална инвестиция, но това се случва на човека, който е болен от рак. Вашите нужди са второстепенни, включително и в момента, в който научавате. Не го натоварвайте допълнително, като истерясате и го карате да ви утешава. Поддържайте балансиран контакт, говорете по темата, но и не само по нея. Ключовата фраза тук не е „Някакви новини?“, а „Как си? Няма нужда да отговаряш, ако не ти се говори“.
Спестете си метафори като „битка“ и „водене на война“ срещу рака. Това може да бъде мотивиращо за някои, но за други подчертава начина, по които чувстват, че заболяването им е извън техния контрол. Какво се случва, ако „оръжията“ не работят? Ако някой умре от рак, това означава ли, че е „загубил битката“? Така може да се създаде усещане за необходимост човекът да остане стоик, което да доведе до това някой да се почувства сам в своето преживяване.
Вземете пример от тях
Хората се паникьосват и искат да кажат нещо, каквото и да било. Но тук не става въпрос за това, което казвате, а за това как слушате. Както потвърждава специалистката: „Най-често е достатъчно просто да мълчите и да слушате“. Ако се съмнявате, използвайте рефлексивно слушане, при което повтаряте онова, което са ви казали, но с преформулирани термини.
Ако използвате слушането внимателно, то може да бъде много по-мощно от думи, изговорени просто защото трябва да се каже нещо. Не пренебрегвайте и не замазвайте страха от смъртта, но и не го насаждайте. Не се крийте зад банални фрази, че всичко ще бъде наред и не настоявайте любимият ви човек да се „зареди положително„.
Сравненията са омразни – и излишни
Не казвайте: „Леля ми имаше рак през 1982 г. и е добре.“ Както д-р Килкус отбелязва: „Няма две еднакви преживявания, дори и ако вие самите сте имали диагноза рак.“ Хората са различни, туморите са различни, науката се развива бързо. Освен ако не сте онколог от световна класа, няма как да знаете какво ще се случи и дали лечението ще бъде успешно или не.
Спестете си рецептите и историите за чудодейно изцеление
Не казвайте: „Трябва да се детоксикираш, да се храниш по-здравословно, да медитираш, да ходиш на църква, да се молиш на някой Бог и т.н.“.
Вместо това „влезте“ в техните обувки. Пробвайте да поставите себе си на мястото на любимия човек. Какво е чувството да имаш рак? Що за усещане е да научиш, че повечето от онова, с което си свикнал вече няма да е същото? Разбира се, не може напълно да осъзнаете болката, страховете и емоционалното влакче на рака, като просто си го представите. Но пък това е възможно това да ви даде известна представа за концепции, които иначе може да не разбирате.
Разделете безпокойството (вашето и на човека, който е болен от рак)
Не прекалявайте с инвестирането в новини и не обмисляйте какво може да последва в бъдеще. Медицинските тълкувания се различават, обстоятелствата се променят. Онкологичната ситуация – повече от всяка друга – се развива. Ако имате нужда да изкажете страховете и опасенията си на глас, направете го когато сте сами или посетете психолог. Диагностицираните с онкологично заболяване съществуват тук и сега. За тях всеки един ден е отделна глава от книгата на тяхното оцеляване. Затова разделете безпокойството. Оставете ги да споделят тяхното, изслушайте ги без да реанимирате страховете им с вашата неоснователна паника.
Защитете децата от несигурността, като им кажете истината
Най-ужасяващото нещо е да не можеш да разчиташ на възрастните да бъдат честни, като по този начин се тревожиш, че нещата може би са по-лоши.
Отговорът на „Какво мога да направя?“ е конкретни, практични неща, разрешени от болния
Сгответе му нещо, измийте чиниите, разходете кучето, забавлявайте децата, водете го на срещи, театър, кино и изложби и не говорете с хората от негово име. Все още онова, което може да ви усмихне е повече от другото, което ви натъжава. Макар и болен, човекът е същия. Водете разговори на теми, различни от рака. По-добре, отколкото да не казвате нищо. Не се страхувайте от болния човек. Разпитвайте го, но не изисквайте отговор на всяка цена. Купете дребен подарък без повод – всичко, което показва, че все още го цените и обичате. Запомнете: той не е болестта. Вашият приятел е същият човек, просто преминава през отвратителен период.
Източник: www.psychologytoday.com
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!