Рак на кръвта атакува костите и бъбреците

Първите свидетелства за заболяването се появили в средата на XIX век. 39-годишната Сара Нюрберн е била първата пациентка, при която се описва исто­рията на заболяването. В края на 1844 8. тя се лекувала в лондонската болница „Св. Томас“ при д-р Солли. Болестта й се характеризирала с болки в гърба и крайниците; с аномална подвижност на костите и множествени счупвания. Лечението тогава се състояло в прием на опиати и хапче­та на основата на ревен. Шест години след това през 1850-та, лондон­ският терапевт Уилям Макинтайър извършил важно описание на миелома. Необичаен случай, превърнал се в повод за детайлно изучаване станал с 44-годишния лондонски бакалин Томас Александър Мак-Бин. Д-р Макинтайър го наблюдавал от 1845 г. След като паднал на улицата пациентът започнал да се оплаква от болки в гърдите и отишъл на консултация при д-р То­мас Уатсън, който заподозрял плеврит. Обаче болният получил силни болки в гърба, слабост и отоци по крайниците, които не преминали след традиционния прием от тогавашната медици­на Прах с опиум. Това накарало доктора да се усъмни в правилна­та диагноза. Д-р Уилям Макинтайър направил изследвания на болния при известния патолог- химик Хенри Бенс Джонс, който стигнал до едно удивително откритие: той открил в урината на болния специфична белтъчина – „хидратиран диоксид“ на албумина, ко­ято впоследствие била наречена на негово име и досега се използва ши­роко в диагностиката на множествения миелом. Приемайки под внимание аномалните счупвания и подвижността на кос­тите на болния, учените решили, че той страда от злокачествено кост­но заболяване.

В ДНЕШНО ВРЕМЕ МНОЖЕСТВЕНИЯТ МИЕЛОМ Е НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИЯТ ВИД РАК НА КРЪВТА

Чак през 1873 г. руски­ят лекар Осип Рустицкий му дал съвременно­то наименование – мно­жествен миелом. ТоВа заболяване се характе­ризира с безконтролен и безразборен растеж на плазмените клетки, които пречат за про­изводството на нор­малните кръвни клетки

и поради тази причина разрушават костите. А могат да предизвикат и увреждане на бъбре­ците. В днешно време множественият миелом е най-разпространени­ят вид рак на кръвта. Приведените до тук описания дават пред­става за естеството на протичане на миеломната болест, защото до средата на XX век не бил разработен нито един ефективен лечебен ме­тод, а средната продъл­жителност на живота при такива болни била 17 месеца. И чак през 50-те години на миналия век се появила надежда за пациентите с миелома: синтезът на сарколизин в Русия и неговия изомермелфалан в Англия позволили да се увеличи животът на болния до 3 години след поставяне на диагнозата.

Истински пробив в лечението на миелома се случи през 2000 г. Из­обретиха иновационни препарати: имуномодулатори и инхибитори на апоптозата. Това позво­ли да се увеличи средна­та продължителност на живота на такива болни до 6-7 години, а в някои случаи, най-вече в САЩ и Европа – до 20 години. Там се приемат още по-съвременни лечебни [средства. За основен успех в лечението се смята подобряване ка­чеството на живота: лечението с иноваци­онни препарати помага на болните да съхранят работоспособността и социалната си актив­ност.

ВНИМАНИЕ!

В Русия са регистрирани още два иновационни препа­рата, единият от които пак имуномодулатор. Но те все още не се прилагат масово нито в Русия, още по-малко в България. Надяваме се скоро и нашите болни да имат достъп до тези и другите, европейки иновационни пре­парати, които наистина подобряват качеството на живот на болните и удължа­ват живота им след поста­вяне на диагнозата.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!