Руски онколог: Ракът – това е механизъм за самоунищожение!

Все повече лекари-онколози споделят мнението, че онкологичните болести са се превърнали в нещо като естествен подбор за нашето време

Наричат онкологичните болести „чумата на двадесет и първи век“. И може би с право…

Руски онколог-новатор сподели преди време, че е възможно да се предвиди ракът във времето, както и дали има смисъл да се събират много пари за лечение. И не на последно място – дали има шанс за оцеляване. В интервю за ura.news д-р Павел Борисович Попов споделя интересни факти.

След като прочетете статията, животът ви може и да се промени. Възможно е да направите за нула време всички възможни онко-тестове, и тотално да преразгледате начина си на живот.  Може и просто да започнете да живеете живота си с радост, наслаждавайки се на всеки един нов ден.

Споделяме с вас най-основните и важни точки от интервюто на лекарят-oнколог, кандидат на медицинските науки – доктор Павел Попов.

Как да разпознаем рака?

Разбира се, в самото начало интервюто започва с един интересен въпрос – защо има рак. Какво провокира растежа на раковите клетки, които, както знаем, ги има всеки?

Д-р Павел Борисович Попов: В науката, по дефиниция, не може да има консенсус. В противен случай тя не е наука, а религия. Но анализирайки фактите, които  вече са известни, може да се каже, че ракът – това е феноптоза. Феноптозата е механизъм за самоунищожение, 
програмирана клетъчна смърт. Хипотезата е представена за първи път през 1880 г. от доктор Август Вайсман.

Природата е заинтересувана от субекта, докато той е в репродуктивна възраст. След това се включва нещо като таймер, който започва да изпълнява генетичен механизъм за самоунищожение. Ето защо, процентът на злокачествените тумори започва лавинообразно да се увеличава след 40 години.

Но тази теория е пълна с противоречия. В крайна сметка, социалните мрежи изобилстват с призиви за помощ на малки деца, болни от рак

Има и толкова много млади хора, които се борят със страшната болест…

Д-р Павел Борисович Попов: Важно е да се разбере, че „по-младият“ рак е само няколко вида. Например, цервикален рак, който е пряко свързан с човешкия папиломен вирус. Тъй като днес момичетата правят секс много по-рано, отколкото, да речем, преди 30-50 години, и поддържат доста хаотични отношения, много жени са заразени с папилома още на 15-17 години.

За около десет години, вирусът започва гарантирано да работи по генетичния код на рака. Ако добавим към това и средната възраст на сексуална активност, ще имаме налице честотата на рак на маточната шийка при жените на възраст под тридесет години.

Също така, развитието на медицината е довело до факта, че ние на практика сме елиминирали коефициентът на детска смъртност. В резултат на естествения подбор, етапа на раждане и отглеждане вече не е валиден. Науката почти премахна факторите на естествения подбор. По този начин се създаде бионегативен избор, тъй като тези деца оцеляват до зряла възраст и създават потомство. Това звучи страшно, но процентът на високата детска смъртност в началото на 20 век доведе до факта, че възрастните са станали по-здрави.

Да, парадоксално е и това, че колкото по-развита става медицината, толкова повече се увеличава и смъртността. Остава едно убеждение, едно усещане, че от една страна някой (фармацевтични компании, учени) целенасочено унищожава човечеството. Освен това, съществува и алогичното усещане, че онкологичните заболявания са болести „на обидените хора“.

Д-р Павел Борисович Попов: При една голяма част от раковите заболявания, налице е връзката с генетиката. Ако имате родител, болен от рак, смъртоносното заболяване може да засегне и вас, но не е задължително. Генетичният фактор съществува, но той не е основен.

Що се отнася до „обидените хората“, е добре да се огледаме и да видим кои са те. Това са хора, отдавна прехвърлили 40-те. Възможно е при тях да съществува синдрома на средната възраст. Те попадат в категорията възраст, когато започва клетъчното самоунищожение – феноптозата. Съществуват статистически данни на хора, които прекарват един много дълъг период на ремисия.

Това, навярно са хора, които коренно преобръщат своя начин на живот

Д-р Павел Борисович Попов: Да, може и така да се каже. Колкото и безпристрастна да е науката, няма как да подминем факта, че има хора, които буквално се вкопчват в живота.

Смята се, че ракът при богатите хора се появява поради скъпите подмладяващи процедури. При по-бедните – от неправилно хранене. Оттук идват и понятията „рак на богатите“ и „рак на бедните“. Много по-вероятно е един човек с наднормено тегло да се разболее от рак, отколкото човек, който се храни рационално и не е дебел.

Д-р Павел Борисович Попов: Рак на бедните, рак на богатите… Не съм чувал за подобно определение. Факт е, че хората, които имат повече пари, могат да си позволят малко по-различно лечение. Но, в крайна сметка, финалът и за двете категории е един и същ.

Има едни неприятни, много вредни добавки, които се слагат в почти всеки колбас. Тези неприятни, вредни добавки правят тази храна с по-приятен вкус. Има ги, без значение как се казват.

Обичайно вредните съставки имат сложни имена, които обикновения човек не може да запомни

Но те съществуват. И те увеличават заболяванията от рак на стомаха и дебелото черво с 2,58 пъти.

При хората, които предпочитат вегетариански продукти е много голям процента на рак на кръвта. Генетиката си казва думата, когато става въпрос за това кой може да се разболее от рак. Честно казано, няма продукт, няма храна, която може гарантирано да ни защити от рак. Има едно нещо, което онколозите по целия свят не спират да повтарят, и да препоръчват. То се нарича баланс. Баланс по отношение на храната, на движението и съня, почивката и работата…

Онколозите твърдят, че рака може да бъде излекувани, но, уви – само в ранните етапи. Да се идентифицира заболяването в ранен етап е почти невъзможно. Хората ли са лекомислени към своето здраве, или нещо с медицината не е наред?

Д-р Павел Борисович Попов: Ако говорим за пълно излекуване, ракът е лечим на 100% само в нулевия етап (инвазивен рак). Тогава, когато туморът е тънък филм в горния слой на кожата или мукоза. Затова, когато се говори за лечение на рак в първа или втора фаза, това всъщност не е лечение, а ремисия, която може да продължи понякога и до 10-12 години. След това, при 80% от пациентите ракът се връща с метастази, и краят е известен на всички.

Противно на общоприетото схващане, времето между стадия на рака, в който той е лечим, и безнадеждното състояние, не е шест месеца или една година. Това са пет или дори десет години. Това означава, че има достатъчно време, за да се идентифицират по-голямата част от туморите в ранен стадий, когато резултатът от лечението може да бъде оптимистичен.

Както сами може би разбирате, ракът е заболяване, което трудно може да се прогнозира

Руският онколог навярно скандализира с някои свои изказвания. Но, неговите твърдения не са лишени от логика. А логиката в този случай винаги е била една – превенция, превенция и пак превенция.

Жените трябва да посещават гинеколог на всеки шест месеца и да изискват маточната колпоскопия. След 35 години трябва да псе консултират веднъж годишно и с мамолог.

На мъжете след четиридесет се препоръчва да обърнат внимание на простата жлеза.

Ракът не е въпрос на кампания, а на редовна грижа!

Източник: ura.news

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!