Трънките зреят през септември, но остават по храстите и след опадването на листата – до началото на зимата. Те се берат напълно узрели, за препоръчване с кожени или брезентови ръкавици. Разстлани на тънки пластове в щайги или върху дървени полици в сухи, прохладни и проветриви помещения, трънките могат да издържат в прясно състояние сравнително дълго – до 30 дни.По време на лагеруването те омекват, стават по-сочни, по-сладки и тръпчивостта им намалява.
Трънките се числят към високо витаминозните плодове.Те са богати на захари, дъбилни и багрилни вещества, целулоза, минерални соли и витамините В1, В2 и С. Голямо е количеството на калиевите, калциевите, фосфорните и железните соли, поради което трънките са много полезни за укрепване на костната система, за отводняване на организма и за намаляване на анемията. Доброто съчетание на всички съставки прави плодовете ценни в хранително и биологично отношение. В сравнение с другите плодове, трънките имат по-ниско водно съдържание, поради което са по-трайни и могат да се сушат.
Българската народна медицина препоръчва отвара от плодовете и виното като затягащо средство при диарии. Пресните или изсушени плодове, както и отварата от тях се използуват при някои форми на захарен диабет. Отварата от плодовете, цвета, кората и корените е добро кръвопречистващо средство. Разредена, може да се приложи и при кашлица, пресипнал глас и липса на апетит. Отварата от кората причинява изпотяване и понижава високата температура.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Pingback: Кръвната група има връзка с анемията | Лекува нет