Д-р Румен Лазаров обяснява кога се прилага лъчелечение!

Д-р Румен Лазаров е началник на отделение по Лъчетерапия и Радиохирургия в „Токуда“, София. Ето какво споделя той за лъчелечението в интервю за сп. „Журнал за жената“. 

– Д-р Лазаров, кога се прилага лъчелечение?

– Онкологичните заболявания са една трета от медицината, в която съществуват общо три вида заболявания: възпалителни, дегенеративни и онкологични. Когато говорим за рак, това не е едно заболяване, а цяла група.

Лъчелечението се прилага при почти всички онкологични болести и всички стадии на заболяването. Не е едно и също дали ракът е хванат в момента, в който се превръща от неинвазивен в инвазивен, или когато е в краен етап, при силно изтощен организъм, с много слаби защити и множество разсейки в цялото тяло.

Лечението в различните стадии е различно.

– Пациентът чувства ли болка, усеща ли нещо при лъчетерапия?

– Облъчването няма вкус, няма мирис, не се усеща нищо, не се чува нищо, така че пациентът може да е спокоен. Апаратът леко жужи, но той го прави постоянно, не само в момента на облъчване. Така както чувате трансформатор да бръмчи през цялото време, а не само когато светне лампа, да речем. Имал съм единични пациенти, може би един на хиляда, които при облъчване на мозъка са казвали, че виждат някаква синкава светлина, но е напълно възможно да е самовнушение.

– А след сеанса какви оплаквания имат?

– Обикновено нямат. Възможно е при облъчване в областта на стомаха да имат гадене няколко часа след сеанса. Интересен случай от моята практика беше една пациентка, която не се облъчваше в областта на стомаха, но всекидневно се оплакваше от гадене и повръщане, дори само докато чакала в отделението преди процедурата, започвало да й се гади.

Независимо от моите обяснения, че е самовнушение, невъзможно е, и медикаментите, които й предписах, нищо не й помогна. След години дойде един ден и ми заяви: „Докторе, вие бяхте прав! Скоро гледах репортаж по телевизията и в момента, в който дадоха апарата за облъчване, започна да ми се гади. Сега ви повярвах.“

– Имате ли клиничен психолог в болницата, който да оказва помощ?

– Да, имаме си, но отношението на българина към психолога е много странно – той не прави разлика между психиатър и психолог, за съжаление. В същото време факт е, че повечето от пациентите ни нямат нужда от психолог въпреки тежкото си заболяване и неблагоприятната среда, която създава състоянието им. Народът ни е доста психически устойчив към този проблем, категоричен съм. Но имаме и пациенти, които наистина се нуждаят от психологическа помощ.

Лично им обяснявам, че вместо да взимат лекарства за успокоение, клиничният ни психолог ще ги успокои с думи. Не, отказват категорично, бетонна стена, в която се удрят моите опити да ги убедя. Бях помолил нашия клиничен психолог, изключително приятна и приветлива жена, да минава с мен на визитация един път седмично, без някой да има специална нужда.

Е, в този ден болните си намираха някаква работа да са извън стаята по време на визитацията ни. Искам да призова пациентите да се обръщат към психолог, не е срамно, при положение че напълно здрави хора го правят и дават куп пари на Запад. Той е учил с години да помага на психически затормозени хора, това му е професията. Не гарантирам, че ще успее при всеки, но пациентът нищо не губи.

– Сигурно, обаче българинът предпочита лекарят да му даде хапче за успокоение, а за споделяне и утешаване си има приятел…

– Това е сериозен проблем на народопсихологията ни, с който се сблъскваме и в нашата специалност. При лъчетерапията пациентите не виждат хапчето, което да си вземат и то да им помогне. А помощта трябва да е нещо веществено (хапче) и лично (за мен). Затова имаше протести за липса на онколекарства, но да сте чули някой да се е борил за нова апаратура? А 20 години работихме с техника в лъчетерапията, която беше изхвърлена от всички останали страни в Европа – облъчване.

– А иначе само при онкологични заболявания ли се прилага лъчетерапия?

– Не, може да се прибегне към този терапевтичен метод и при други болести, които не са злокачествени – например при някои кожни заболявания, при редица доброкачествени тумори на глава и шия, където се използва радиохирургия, един нов за България вид лъчелечение. Радиохирургия се прилага и при други процеси в тялото, както злокачествени, така и доброкачествени.

– Радиохирургията всъщност не е хирургична операция, нали?

– Да, не е хирургична дейност, а лъчелечение. Едно от заблужденията, че се прави операция, е наименованието на един от апаратите за радиохирургия – киберножа. Той обаче нито е кибер, нито е нож – представлява много съвършен уред за облъчване, комбинация от малък линеен ускорител и робот за заварка, „зает“ от автомобилната промишленост.

На някой му е хрумнало, вероятно докато е гледал как робот заварява разни части по колата, докато тя се движи по конвейера за производство, че може да използва точността му в медицината. Така е сложил към линейния ускорител и прецизния робот, който насочва много точно лъчите към точката в човешкото тяло, която има нужда от облъчване.

Друга причина за името радиохирургия е, че дозата, която се дава за облъчване, е много висока и практически унищожава почти всички тъкани, към които е насочена.

Получава се ефект на изрязване, който е аналогичен, но не е същият, с оперативния метод: няма разрез на кожата, лъчите минават през повърхността на тялото, но се насочват от различни области и затова дават много малко лъчево натоварване на съседните тъкани.

Целта е в един участък, в който имаме нормални и туморни клетки, да унищожим само туморните.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!