Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието – описание, лечение, добавки

В статията ще намерите подробна информация за болестта синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието.

Описание. Причини и симптоми. Видове алтернативни методи на лечение. Препоръчителни хранителни добавки. Алопатично лечение. Очаквани резултати от лечението.

Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (СХДВ, по-пулярен и с английското си съкращение ADHD от Attention deficit hyperactivity disorder) е нарушение на развитието, характеризиращо се с разсеяност, повишена активност, импулсивно поведение и неспособност за съсредоточаване върху конкретна задача или дейност.

Описание

Смята се, че синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието, или както е известен извън САЩ, хиперкинетичното нарушение, засяга 3—5% от децата, или около 2 милиона деца в Съединените щати, и около 4% от възрастните. От смущението страдат по-често момчета, отколкото момичета. Въпреки че е трудно да се правят прогнози от ранното детство, признаци на заболяването могат да се появят още от две-тригодишна възраст, като картината се изменя с увеличаване на възрастта. Много от симптомите, най-вече хиперактивността, намаляват в края на юношеския период, но импулсивността и липсата на внимание остават като проблеми при 50% от засегнатите от СХДВ и през зрелите им години.

Децата със СХДВ могат да задържат вниманието си само за кратък период от време и лесно се отегчават от заниманията си. Макар да са интелигентни, липсата на умение за съсредоточаване често води до слаби оценки и трудности в училище. Страдащите от синдрома деца действат импулсивно, като първо предприемат действие, а след това мислят. Те постоянно са в движение – тичат, катерят се, въртят се, но изпитват затруднения с грубата и фината моторика. Понякога са физически несръчни и тромави. Непохватността им може да премине и в социалната сфера, където често ги отбягват заради импулсивното им и натрапническо поведение.

Според някои критици синдромът на хиперактивност с дефицит на внимание е заболяване, създадено и диагностицирано в западния свят и е характерно за средата в развитите страни, тъй като не се среща в други култури. Те смятат, че медикаментозното лечение на децата не е насочено към истинската причина за заболяването, и отбелязват още, че често действителен проблем не съществува, тъй като децата по природа са активни и импулсивни.

Причини

Причините за синдрома на хиперактивност с дефицит на внимание не са ясни. Най-вероятно известна роля играе наследствеността. Деца, чиито родители, братя или сестри са засегнати от нарушението, са по-склонни също да го развият. От разстройството страдат и деца, чиито майки преди раждането са се хранили непълноценно, боледували са от вирусни инфекции или са приемали наркотични вещества. Уязвими са и децата, изложени на оловни изпарения или други отровни вещества. Мозъчните травми и неврологичните разстройства също могат да предизвикат симптоми на заболяването. Смята се, че механизмът, който стои зад симптомите на синдрома, е дисбаланс между някои невро- трансмитери (химически вещества в мозъка, които изпращат съобщения между нервните клетки).

В едно проучване от началото на 70-те години на XX век Бенджамин Файншлд твърди, че алергиите към някои храни и хранителни добавки причиняват характерната хиперактивност при деца със СХДВ. Въпреки че определени храни действат неблагоприятно върху поведението на децата (например един обрив може временно да отклони вниманието на детето от дейностите, върху които се очаква да се съсредоточи), последващи разработки настояват, че няма връзка между хранителните алергии и заболяването. Друго често срещано невярно твърдение е, че захарта е причина за хиперактивното поведение. Изследванията не показват пряка връзка между консумацията на захар и синдрома. Тук е мястото да се подчертае, че все пак балансираният хранителен режим има важно значение за нормалното развитие на децата.

Симптоми

Страдащите от синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието демонстрират различни симптоми – разсеяност, невнимание, непостоянство, забравяне на елементарни дейности, безпокойство, словесна прибързаност и др. Интересно е да се отбележи, че всеки човек преживява тези симптоми в даден момент, но болният от синдрома на хиперактивност с дефицит на внимание страда от тях през повечето време.

Психолозите обикновено използват критериите, описани в Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, четвърто преработено издание (DSM-IV-TR) като ръководство за определяне на заболяването. Според него диагнозата изисква едновременно наличие на най-малко шест от следните симптоми на невнимание или шест симптома на хиперактивност и импулсивност.

Невнимание

• Пациентът не обръща внимание на детайлите и прави небрежни грешки в училище.
• Трудно задържа вниманието си при изпълнение на определена задача или дейност.
• Не слуша, когато му се говори.
• Не изпълнява инструкции и не завършва заданията си.
• Изпитва затруднение в организирането на дейностите си.
• Избягва или не обича задачи, които изискват непрекъснато умствено усилие (изпълнение на домашна работа).
• Лесно се разсейва.
• Забравя ежедневните си задължения.

Хиперактивност

• Пациентът постоянно движи ръцете и краката си или се върти на мястото си.
• Не се задържа дълго в седнало положение.
• Тича или се катери в неподходящ момент (при възрастните е изразено чувството на вътрешно неспокойство).
• Изпитва затруднение да играе тихо.
• Постоянно е в движение.
• Непрекъснато говори.

Импулсивност

• Отговаря прибързано, още преди да е зададен въпросът.
• Трудно изчаква своя ред.
• Прекъсва или се натрапва на другите.

Изискването според цитираното ръководство е симптомите да се развият преди седемгодишна възраст и да пречат на детето в поне две различни среди в продължение на шест месеца (например у дома и в училище). Деца, които отговарят на критериите за липса на внимание, но при които липсват признаци за хиперактивност/импулсивност, се определят с диагноза синдром на хиперактивност с дефицит на внимание с поддиагноза липса на внимание. (Малките момичета със СХДВ често не биват диагностицирани, тъй като страдат предимно от този подтип на нарушението.).

Диагноза

Първата стъпка при определяне на диагнозата е консултация с педиатър. Лекарят може да започне с първоначална оценка на развитието на детето, като го сравни с неговите връстници. Той извършва цялостен медицински преглед, за да изключи съмнението за физиологични причини за заболяването – например свръхактивна щитовидна жлеза, проблеми със слуха или зрението.

При условие че не се открие физиологичен проблем, се извършва задълбочена оценка на състоянието от психолог, психиатър, невролог или невропсихолог. Въз основа на медицинските прегледи и на резултатите от училище, както и на разговори с родители и учители се прави оценка на медицинското, семейното, социалното и психическото състояние на пациента. В зависимост от възрастта на детето лекарят може да проведе разговор и с него. Наред с това се използват и различни въпросници (Conners Rating Scales, Child Behavior Checklist u Achenbach Child Behavior Rating Scales). Тези методи предоставят ценна информация относно поведението на детето в различна среда и ситуации. За диагностициране на възрастните може да се използва ска­лата Wender Utah Rating Scale.

Задълбочен преглед

Важно е да се отбележи, че умствени смущения от рода на депресия и неспокойство могат до доведат до симптоми, наподобяващи синдрома на хиперактивност с дефицит на внимание. За да се разграничи той от други вероятни смущения в настроението и поведението, е необходим задълбочен психиатричен преглед. Биполярното разстройство например може да се диагностицира погрешно като СХДВ.

В САЩ законът задължава държавните училища при поискване да осигуряват безплатни прегледи за установяване на синдром на хиперактивност с дефицит на внимание. Педиатрите подпомагат работата на психолозите със справки за развитието и състоянието на детето.

Лечение

Съществуват много начини за лечение на деца със синдром на хиперактивност с дефицит на внимание. Терапията за промяна на поведението използва система за налагане на добро поведение и изпълнение на задълженията въз основа на личната мотивация и може да бъде използвана както в клас, така и в домашни условия. Всеки път, когато детето изпълни поставената му задача или се държи по очаквания от него начин, му се дава като награда стикер. Тези стикери се подреждат на табло, за да покажат настъпилата промяна. Когато детето събере определен брой стикери, то може да ги замени за по-голяма награда — посещение в зоологическата градина или един ден на плажа. Тази система се прилага дотогава, докато доброто поведение стане постоянно.

Когнитивно-поведенческата терапия като вариант на този метод се използва с цел да намали импулсивното поведение, като насърчава детето да разбере връзката между мислите и поведението си и съответно да промени поведението си, елиминирайки негативния начин на мислене.

Индивидуалната психотерапия

Може да помогне на децата, страдащи от синдрома на хиперактивност с дефицит на внимание, да изградят самочувствие, да им предостави място за споделяне на тревогите и безпокойството си и да вникнат в поведението и чувствата си. Семейната терапия помага и на членовете от семейството да преодолеят чувството на вина и гняв, които често се провокират в такава ситуация.

Децата, страдащи от синдром на хиперактивност с дефицит на внимание, работят по-добре в позната, постоянна и добре структурирана среда, с поощрения за добро поведение и наказания за лошо държание. Семейството, приятелите и възпитателите трябва да бъдат добре запознати с конкретните потребности и поведението на детето. Комуникацията между родители и учители е от изключи­телно значение за осигуряване на подходяща учебна среда на детето.

Алтернативни методи

Съществуват голям брой алтернативни методи за лечение на синдрома на хиперактивност с дефицит на внимание. Въпреки че липсват сериозни проучвания относно тяхната ефикасност, в едно изследване от 2005 г. се твърди, че две от три семейства, в които има дете със синдром на хиперактивност с дефицит на внимание, търсят алтернативно лечение. Привържениците на тези методи свидетелстват за постигнати успехи. По-надолу са изброени най-популярните алтернативни подходи:

Електроенцефалографски биофийдбек

Чрез измерване на активността на мозъчната дейност и определяне на мозъчните вълни, свързани с вниманието, електроенцефалографският биофийдбек се опитва да обучава пациентите да генерират желаната мозъчна честота.

Лечение чрез определен хранителен режим

Основавайки се отчасти на диетата на Файнголд, този вид лечение е насочено към храни, богати на белтъчини и сложни въглехидрати, без съдържание на бяла захар и салицилати, включително от храни като ягоди, домати и грозде.

Билколечение

Фитотерапевтите използват природни средства за лечение на признаците на синдрома на хиперактивност с дефицит на внимание. Gingko biloba се прилага за усилване на паметта, а екстракт от лайка (Matricaria recutita) – за успокояване. Безопасността на билковите лекове не е изследвана досега. Известно е например, че гинкото може да въздейства върху съсирването на кръвта, но не е оценен рискът от ефекта му.

Витамини и минерални добавки

Калций, цинк, магнезий, желязо, инозитол, минерали и синьо-зелени водорасли. Препоръчват се също комбинираните аминокиселини GABA (гама-аминомаслена киселина), глицин, таурин, L-глутамин, L-фенилаланин и L-тирозин.

Хомеопатична медицина

Това вероятно е най-ефикасното лечение за синдрома на хиперактивност с дефицит на внимание, защото лекува целия организъм. Най-подходящ е традиционният хомеопатичен метод, консултиран от добре обучени специалисти с опит в работата с болни от синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието.

Ушна акупунктура

Смята се, че този тип акупунктура може да има ефект при някои деца, но задълбочени изследвания не са извършени.

Препоръчителни хранителни добавки 

ГИНКО ПЛЮС За добра памет! код30061

Гинко плюс активира кръвообращението, подобрява оросяването на крайниците и мозъка! Засилва паметта!

Калций + магнезий, код: 30410

Двата микроелемента са от жизнено значение за организма и необходимите дневни дози трябва да се набавят чрез допълнителен прием на определени количества.

КАЛИЙ И МАГНЕЗИЙ За супер здраве! код30240

Калият е от съществено значение за поддържане на концентрацията и функционирането на магнезия, който е най-важният микроелемент за сърдечно-съдовата система и сърцето. Калият и магнезият допринасят за лекото алкализиране на организма.

Витамин С + цинк с удължено освобождаване, код: 30421

Като мощен антиоксидант витамин С и добавеният цинк подпомагат неутрализирането на свободни радикали, мобилизират имунната система и помагат на жизненоважните системи да действат балансирано и хармонично.

МАГНЕЗИЙ В КОМПЛЕКС При стрес и напрежение! код30241

Подобрява обмяната и усвояването на повечето хормони, много витамини и минерали, както и на азотния оксид и ацетилхолина, чрез които се контролират много функции на кръвоносните съдове и нервите.

ЖЕЛЯЗО И ВИТАМИН С За здрав и силен организъм! код30523

Желязото подсилва метаболитните процеси в клетката, повишава физическата и психическа издръжливост, намалява умората. Витамин С предпазва клетките от оксидантен стрес и увеличава абсорбцията на желязо.

Афа (АFА) код 30418 – АФА е могъщ имуностимулант. Наричат го еликсир за мозъка и тялото, тъй като действа тонизиращо и стимулиращо, подобрява паметта и настроението, стабилизира съня и увеличава издържливостта. Природен биопродукт, който е обогатен естествено с органични минерали – калций, хром, кобалт, мед, желязо, магнезий, манган, калий, бор, фосфор, селен, натрий, сяра, титан, ванадий, цинк . Съдържанието е обусловено от факта, че тези синьо-зелени микроводорасли се развиват в Кламатското езеро – водите му идват от геотермални и вулканични източници. Характеристиката на AFA ги прави подобни на океанските водорасли, но без високото съдържание на йод. По този начин AFA се оказват подходящи и за хора, които имат проблеми с щитовидната жлеза.

Ай кю макс Doctor Nature – За подсилване на концентрацията и паметта!

Помага за увеличаване на способността за запаметяване. Активира и засилва интелигентността и подобрява мозъчните функции. Подобрява сърдечно-съдовата дейност. Във всяка таблетка се съдържа магнезий (160 мг), екстракт от гинко билоба (24% флавоноиди) 100 мг, екстракт от родиола (Rhodiola Rosea) 100 мг, екстракт от гроздови семки (95%)- 60 мг, фасфатидилсерин (50 мг), диметиламиноетанол (ДМАЕ) 30 мг, екстракт от мента (20 мг), хуперизан А (50 мкг), витамин В6 (4 мг), селен (100 мкг), витамин В12 (10 мкг).

Л-ТЕАНИН Помощ при стрес, безсъние и тревожност!

Л-теанин (L-theanine) се съдържаща в зеления чай (Camellia Japonika, Camellia sinensis). Тази аминокиселина има наподобяваща химическа структура на глутамина, който е една от трите киселини имащи отношение към процесите на зъдържане и възбуждане на мозъка (глутамин, глутаматна киселина и гама-аминомаслена киселина (GABA). Л-теанина със сходните си качества оказва влияние на стабилизиращите и успокояващи процеси в мозъка.

Прочетете и статиите:

Водораслите! Това не е нова прищявка – ацтеките са ги използвали!

Билки за памет и концентрация

Алопатично лечение

Предпочитаният метод за лечение на синдром на хиперактивност с дефицит на внимание е психосоциалната терапия, обикновено в комбинация с медикаментозно лечение. За контролиране на хиперактивното и импулсивно поведение и усилване на вниманието лекарите предписват психостимулантите декстроамфетамин (Dexedrine), пемолин (Cylert) и метилфенидат (Ritalin). Те действат чрез стимулиране на образуването на невротрансмитери в мозъка. Възможни са странични ефекти като нервни тикове, сърдечна аритмия, загуба на апетит и безсъние. В повечето случаи лекарствените средства се приемат добре.

Трициклични антидепресанти

На деца, които не реагират адекватно на стимуланти, се препоръчват трициклични антидепресанти — дезипрамин (Norpramin, Pertofane) и амитриптилин (Elavil). Страничните ефекти от тези лекарства са пресъхване на устата, пасивност, дезориентация и аритмия (особено при дезипрамин). Други препоръчвани ме­дикаменти при СХДВ са антидепресантите бупропион (Wellbutrin) и флуоксетин (Prozac), както и антиконвулсивното средство карбамазепин (Tegretol, Atretol). При някои деца за контролиране на агресивността и хиперактивността се назначава клонидин (Catapres) – медикамент за високо кръвно налягане, който не бива да се приема заедно с Ritalin. Реакцията на децата към лекарствените средства се променя с възрастта, поради което симптомите трябва да се наблюдават внимателно и да се избира подходящото за момента лечение.

Препаратът атомоксетин

В края на 2002 г. Федералната агенция по храните и лекарствата (ФАХЛ) в САЩ одобри първото от 30 години насам лекарство срещу синдрома на хиперактивност с дефицит на внимание. Препаратът атомоксетин (Strattera) беше разработен от Ели Лили. Това е първият медикамент за лечение на синдрома, който не е стимулант. Твърдеше се, че Strattera подобрява състоянието без негативните странични ефекти на стимулантите. През 2005 г. ФАХЛ отправи предупреждение, че атомоксетинът има връзка с повишеното ниво на мислите за самоубийство при децата. Въпреки че броят на деца с подобни намерения беше едва 4 на 1000 и в действителност не се регистрираха самоубийства, агенцията обърна внимание на лекарите, които предписват атомоксетин, и настоя за нови предупредителни знаци върху опаковката на препарата.

Очаквани резултати от лечението

Ако не се лекува, синдромът на хиперактивност с дефицит на внимание се отразява неблагоприятно върху социалното общуване и обучението на децата и може сериозно да наруши самочувствието им. Засегнатите деца не поддържат добри отношения с връстниците си и изпадат в изолация. В училище ги смятат за слаби ученици и причинители на неприятности. Братята и сестрите, дори и родителите на такива деца могат да изпитват неприязън към тях.

Някои от децата развиват поведенческо разстройство. Около 25% от подрастващите, които страдат от синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието и от неадекватност на поведението, развиват противообществено и криминално поведение, приемат наркотични вещества или правят опити за самоубийство. Децата със СХДВ по-често имат смущения в учебния процес и в настроението като депресия или тревожност.

Около 70-80% от пациентите със синдром на хиперактивност с дефицит на внимание, подложени на лечение със стимуланти, усещат краткотрайно облекчение на симптомите. Половината от болните деца преодоляват смущенията в процеса на израстването. При другата половина симптомите се запазват и в зрялата възраст. Ранната диагноза и намеса, внимателното прилагане на лечебна програма и обграждането с грижи у дома и в училище могат да помогнат на децата с този синдром да се развиват нормално.

Източници: healthline.com; webmd.com; f-med.ru; sekretizdorovya.ru

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!