Камъни в бъбреците – защо се образуват и какви са начините за лечение?

Камъни в бъбреците – при това заболяване в системата на пикочните пътища (бъбреците и пикочния мехур) се отлагат единични или множество трудно разтворими натрупвания, които може да причинят доста болки и проблеми, или да си стоят там „тихо и кротко“. Каква е причината и как да се справим с това?

Бъбречнокаменната болест не е наследствено заболяване. Среща се във всички възрасти, включително детска, но най-често засяга хората в най-активния период от живота им – между 20 и 50 години.

Няма еднозначен отговор на въпроса кои са рисковите фактори за образуване на бъбречните конкременти.

Страданието не е от вчера, засяга много хора и доста учени търсят обяснение за проблема. Дължи се на повишена концентрация на соли в урината основно поради пикочни инфекции, както и нездравословен режим на хранене, условия на труд, бит (например качество на питейната вода, горещ климат).

Според лекарите с голямо значение за появата на болестта е вроденото нарушение на обмяната на веществата (по-точно, водно-солният баланс), при което се образуват неразтворими соли, както и анатомични аномалии, които водят до нарушения в уродинамиката на бъбрека.

Каменна градина

Конкрементите са с различна структура и затова наподобяват градина с разнообразни „растения“. Най-разпространени са оксалатните камъни, които представляват 65% от всички видове. Следващите по честота са уратните и фосфатните образувания. По-рядко се срещат неразтворимите структури на аминокиселината цистин. По правило камъните имат смесен състав.

След като се образува в бъбрека, камъкът може да остане там, но може да мигрира в пикочния канал и оттам в пикочния мехур. Понякога се образува и направо в мехура.

Тогава се приема, че е в резултат на продължително задържане на урина, което се наблюдава при аденом (доброкачествено туморно образувание), рак на простата жлеза при мъжете или патологично стесняване на пикочния канал.

Сигнали за неразположение

Неразтворимите структури, разположили се в бъбреците, могат да не дадат никакъв признак за съществуването си дълго време. Понякога обаче се „размърдват“ и предизвикват едностранна тъпа болка в кръста. Усещането се усилва при движение и утихва при промяна на позата на тялото.

Често дискомфортът се появява след преместване на камъка от бъбреците в пикочния канал. При този случай се усеща болка ниско в корема, която се разпространява в половите органи и по вътрешната страна на бедрото. Обикновено се придружава с неволно изпускане на урина.

Когато камъкът продължи да се придвижва надолу и стигне пикочния мехур, възниква симптомът „прекъсване или отлагане“ – неочаквано спиране на струята при уриниране, която може да се възобнови само при промяна на положението на тялото.

Най-неблагоприятната ситуация е, когато камъкът, който излиза от бъбрека, се спре на входа към пикочния канал и го затвори. В бъбрека започва да се събира урина, която предизвиква силен пристъп на болки – бъбречни колики.

Състоянието е не само болезнено, но и опасно и се налага незабавно да потърсите медицинска помощ. Кризата може да продължи от няколко часа до няколко дни, като периодично стихва и после пак се изостря.

Пристъпът отшумява, когато камъкът се премести на друго място или премине и излезе от пикочния канал. Ако остане в бъбрека, неизбежно болезнената криза ще се повтори. Бъбречните колики нерядко се съпровождат с гадене, повръщане, често изпускане на урина, диария или запек.

Специалисти на помощ

Не търпете неизяснена болка в кръста и гърба, а потърсете медицинска помощ. Посетете личния си лекар, опишете симптомите и той ще ви насочи към нефролог, уролог или друг специалист според вашите оплаквания. За уточняване на диагнозата ще преминете през различни изследвания.

При необходимост се провежда и урография – рентгеново изследване на пикочните пътища с въвеждане на контрастно вещество. Този метод дава възможност да се огледа добре отделителната система и дали има „задръствания“ по пътищата.

Лечението може да е с медикаменти, диетично хранене, балнеотерапия, лечебна гимнастика. Целта е камъните сами да излязат и да се предотврати рецидив, но се препоръчва само при образувания под 5 мм.

За борба с по-големи конкременти се прилагат съвременни нискоинвазивни методи като литотрипсия (разбиване на образуванията в бъбреците и пикочните пътища с ултразвук).

Ако получените по-малки частички не се изхвърлят с консервативни методи (под въздействието на медикаменти), може да се приложат други интервенции като литоекстракция (извличане на конкременти с размер до 6 мм от долната част на пикочния канал), пише „Журнал“.

В по-сложните случаи на заболяването се налага хирургична намеса, но най-често операцията е ендоскопска – метод, който е по-щадящ за пациента, с по-бързо възстановяване и по-малък риск от усложнения в следоперативния период.

Независимо от вида терапия, в бъдеще е необходимо да се спазват лекарски препоръки за хранене и движение с цел намаляване опасността от рецидив.

Песъчинки в бъбреците – несъществуващата диагноза

Независимо от популярния израз „песъчинки в бъбреците“, с който доста хора описват резултата от ултразвуково изследване на пикочните пътища, в списъка на Международната класификация на болестите (МКБ) такава диагноза не съществува.

Ултразвуковият скенер е с невисока разделителна способност и всъщност не може да „улови“ песъчинки с размер под 3 мм, затова и липсва подобна класификация в МКБ.

Поставянето на диагноза песъчинки в бъбреците от лекар, който провежда ултразвуковото изследване, вероятно се дължи на недостатъчния му опит в образната диагностика – в този случай специалистът може да приеме за песъчинки особености на структурата на бъбреците, която се различава при отделните пациенти.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!