Имуноусилващата терапия може да лекува рак!

Имуноусилващата терапия, наричана още имуно аугментационна терапия, е лечение, най-често на онкологично заболяване, насочено към възстановяването на имунната система чрез инжекции, съдържащи смес от кръвни фактори. (Това е специфичен вид имуностимулиращо лечение.)

Произход

Д-р Лорънс Бъртън формулира теорията на имуноусилващата терапия през 50-те години на XX в. След като спечелва докторат по експериментална зоология през 1955 г. към Нюйоркския университет, Бъртън се мести в Калифорнийския институт по технология като аспирант в лабораторията на X. К. Митчъл. Там той и неговите сътрудници откриват предизвикващ тумор фактор (TIF) при плодовите мушици. Няколко години по-късно Бъртън и колегата му д-р Франк Фрийдман се присъединяват към изследователския екип на д-р Антонио Ротино, занимаващ се с онкологични заболявания, в болницата „Свети Винсент“ в Ню Йорк. Ротино е един от първите учени, които заключават, че съществува връзка между имунната система на тялото и онкологичните заболявания.

Бъртън и развитието на имуноусилващата терапия

Бъртън и колегите му докладват, че са открили инхибитор на предизвикващия тумор фактор на плодовите мушици при миши и човешки тъкани, но след това Митчъл публикува опровержение на изследванията, които е обявил официално в съавторство с Бъртън. Митчъл твърди, че анализите на Бъртън върху предизвикващия тумор фактор – въз основа на които Бъртън базира новите си изследвания – не могат да бъдат повторени независимо. Необезпокояван, Бъртън продължава да използва плодови мушици и мишки, за да получи смес от кръвни протеини, които да спрат или да забавят развитието на туморните клетки.

От средата на 60-те години на XX в. Бъртън прави сензационни изявления. През 1966 г. на семинар на Американското общество по онкология Бъртън инжектира мишки със своя „деблокиращ фактор“ и туморите им намаляват за по-малко от час. Въпреки че заглавията на вестниците гласят „15-минутно лекарство срещу рак“, медицинската общност не е убедена. Професионалните списания отказват да публикуват тезата на Бъртън и той в крайна сметка изгубва средствата, дадени му за изследвания. Американското общество по онкология поставя имуноусилващата терапия на Бъртън в списъка с недоказани методи. През 1973 г. Бъртън и Фрийдман напускат „Свети Винсент“ и с независими средства основават Имунологичната изследователска фондация в Грейт Нек, Ню Йорк. Те започват да лекуват раковоболни пациенти с имуноусилваща терапия. Следващата година предоставят нови данни за лечението на Федералната агенция по храните и лекарствата (ФАХЛ), за да започне клинични опити с имуноусилваща терапия. Когато чиновниците от Агенцията изискват експерименталните му доказателства обаче, Бъртън оттегля молбата си.

Бъртън и Фрийдман впоследствие представят четири субстанции, които твърдят, че са изолирали от човешка кръв:

• Деблокиращ протеин
• Туморно антитяло 1
• Туморно антитяло 2
• Туморна добавка

Бъртън заявява, че когато са използвани в правилна комбинация, тези субстанции възстановяват нормалната имунна функция при пациентите с тумор. През 70-те и началото на 80-те години на XX в. Националният онкологичен институт (НОнИ) в САЩ се опитва да оцени имуноусилващата терапия. Бъртън отказва да разкрие методите си за изолиране на кръвните субстанции и за имуноусилващата терапия и не успява да постигне споразумение относно методите за оценяване.

Бахамската клиника

Враждебността на медицинските учреждения кара Бъртън да затвори клиниката си в Ню Йорк през 1977 г. С частно финансиране той основава Имунологичния изследователски център (IRC) във Фрийпорт, Гранд Бахама. Тази неправителствена организация е лицензирана да лекува хора, които са диагностицирани с рак. През 1978 г. представители на Бахамското министерство на здравето и Панамериканската здравна асоциация откриват нарушения при приема, лечението и оценяването на пациентите в клиниката. Те не могат да определят кръвните компоненти, използвани в имуноусилващата терапия, и не намират данни за процента на оцелелите пациенти. Така заключават, че няма доказателство, че имуноусилващата терапия е ефективна и препоръчват Изследователският център да бъде затворен.

Въпреки това бахамските здравни власти не затварят клиниката до 1985 г. Тогава се открива, че доставките на кръвна плазма от Америка са заразени с вируса, причиняващ имунна недостатъчност (ХИВ), и клиниката на Бъртън не прави изключение. Действително клиниката е лекувала саркома на Капоши при пациенти с придобит синдром на имунна недостатъчност (СПИН). Въпреки че не са забелязани HIV инфекции в клиниката и че някои учени подлагат на съмнение проучванията за HIV, използвани от властите, е открито, че серумите, използвани при имуноусилващата терапия, съдържат вируса на хепатита и някои болестотворни бактерии. Бахамското правителство с изричните препоръки на ФАХЛ и НОнЙ затваря клиниката на Бъртън за седем месеца, докато методите за проверка и стерилизация при произвеждането на серум не бъдат подобрени.

Малко след това ФАХЛ забранява вноса на лекарства за имуноусилваща терапия. Лечението е легализирано във Флорида и Оклахома още в началото на 80-те години на XX в., след като клиниката е затворена. Флорида отменя закона. Затварянето на клиниката на Бъртън и забраната върху вноса на серумите притеснява много пациенти и техните семейства. Те основават Пациентска асоциация за имуноусилваща терапия (ПАИУТ), по-късно наречена „Хората срещу рака“, и започват да лобират в Конгреса на САЩ. През 1986 г. на Бюрото за технологична оценка (тогава изследователски клон на Конгреса) е наредено да разследва алтернативните терапии против рак. Бюрото работи с Бъртьн, за да създаде процедури за клинични опити с имуноусилваща терапия при пациенти с рак на дебелото черво, но споразумението се проваля и Бюрото заключава, че не съществуват сигурни данни, според които да се оцени действието на имуноусилваща терапия.

През 90-те години на XX в. Имунологичният изследователски център на Бъртьн отваря още клиники в Германия и Мексико. Бъртьн умира през 1993 г. и неговият дългогодишен сътрудник д-р Р. Джон Клемент оглавява Центъра. През 2003 г. Клемент основава Клиника за лечение на онкологични заболявания. Тази нова, разширена клиника започва да предлага ваксини срещу рак, както и конвенционално и алтернативно лечение, комбинирани с имуноусилваща терапия.

Ползи

Защитниците й твърдят, че терапията може да спре разпространението на много видове рак и може да причини ремисия. Те заявяват, че чрез лечението на недостига или дисбаланса в имунната система тялото може да се излекува само, което води до по-дълъг живот и подобрено здраве. Те отбелязват обаче, че понякога болестта се разпространява прекалено бързо в тялото като реакция към имуноусилващата терапия. Освен това, ако химиотерапията или радиационното лечение е потиснало имунната система, реакцията към имуноусилващата терапия може да бъде бавна.

Твърди се, че имуноусилващата терапия има около 19% ефективност, но различните видове рак реагират различно:

• Ракът на пикочния мехур реагира добре.
• Ракът на мозъка — астроцитоми (некапсулирани мозъчни тумори, появяващи се от клетките на мозъка, наречени астоцити), степен I и II, се повлияват положително; степен III не реагира добре; множественият глиобластом (glioblastoma multiforme – най-бързо развиващият се вид мозъчен тумор) не е подходящ за имуноусилваща терапия.
• Ракът на гърдата – всички видове реагират, въпреки че при възпалителния рак (IBC) реакцията е по- слаба.
• Ракът на шийката на матката — повлиява се в ранни стадии; смесени резултати в по-късните.
• Колоректален рак – добра реакция в повечето стадии; метастазите в черния дроб го правят негоден за имуноусилваща терапия.
• Ракът, локализиран в областта на главата и врата, реагира благоприятно.
• Левкемии (левкози) – хроничните видове при възрастните реагират на имуноусилваща терапия
• Рак на белите дробове – адено- и плоскоклетъчният рак (от диференцирани клетки) и мезотелиомът реагират добре на имуноусилваща терапия; дребноклетьчният тип рак, тип „овесено зърно“ (недиференцираният рак – от малки, млади клетки) не е подходящ за терапията.
• Лимфома – реакциите варират.
• Меланома – изключително разнообразни реакции.
• Миеломата (плазмоцитомът) се повлиява дори при късните стадии.
• Рак на панкреаса — добра реакция в някои случаи, въпреки че имуноусилващата терапия може да бъде неподходяща поради усложненията на болестта.
• Ракът на простатата реагира благоприятно при всички стадии.
• Кожните метастази не реагират на имуноусилващата терапия.

Описание

И конвенционалната имунна терапия срещу рак, и имуноусилващата терапия са основани върху подобряването на имунната система. Понякога наричана имунно подобрение или имунна модулация, конвенционалната имунотерапия се използва в много клиники в САЩ. Клиничните опити показват, че тя има ефект при лекуването на различни видове рак, включително меланома, лимфома, рак на бъбреците и на пикочния мехур.

Компоненти на имуноусилващата терапия и лечение

При имуноусилващата терапия се използват три серумни фактора:

• Туморен фактор на антителата (TAF), по-често наричан тумор некрозис фактор – може да създаде антитела, които унищожават тумора
• Допълващият туморен фактор (TCF) – смята се, че създава формация на антитела
• Деблокиращият протеинов фактор (DPF) – твърди се, че отстранява ендогенния блокиращ протеин, който пречи на имунната система да открие рака. TAF и DPF са изолирани от кръвта на здрави донори. TCF е изолиран от съсирената кръв на пациенти с рак.

Пациенти с имуноусилваща терапия са преглеждани за дисбаланси в компоненти на имунната система. По време на първоначалното лечение кръвните фактори са измервани веднъж или два пъти дневно пет дни в седмицата. В добавка към измерването на серумните фактори, използвани при лечението, кръвта се анализира за блокиращ протеина фактор (БПФ). За високите нива на блокиращия протеина фактор и ниските нива на деблокиращия протеинов фактор и допълващия туморен фактор се смята, че причиняват потискане или дефицит на имунната система, позволявайки на рака да се развие и да се разпространи. Тези данни определят количеството на всеки серум, което се инжектира в пациента. Лечението варира от една до 12 инжекции всеки ден. Лечението е амбулаторно за средно 10—12 седмици. След амбулаторното лечение на пациентите се дават запаси от серум и рецепта за домашни инжекции. Домашното лечение може да продължи седмици, месеци или до края на живота. Обикновено пациентите се връщат в клиниката за около две седмици на всеки четири или шест месеца. Прави им се измерване за туморна активност и за реакции към имуноусилваща терапия заедно с конвенционалните методи за определяне на регресиите на тумора и ремисии на симптомите и болестта.

Подготовка

Според бахамския закон пациентите на имуноусилващата терапия трябва първо да са били диагностицирани с рак. Те биват изследвани, за да се установи дали имуноусилващата терапия е подходяща за техния вид онкологично заболяване. Обикновено пациентите отиват в клиника за имуноусилваща терапия, където са подложени на физически преглед и изследване на кръвта и урината, за да се определи статусът на имунната им система. Имуноусилващата терапия се оказва по-ефективна при пациенти, които не били подлагани на химиотерапия. На пациенти, подложени на терапията, се препоръчва да се въздържат от тютюнопушене и да намалят консумацията на алкохол по време на лечението. Пациентите е рак на белите дробове трябва да спрат пушенето, преди да започнат лечението. В добавка, пациентите трябва:

• Да избягват животински мазнини.
• Да избягват излишъка на витамин С.
• Да приемат антиоксидантните добавки, които са препоръчани.

Предпазни мерки

Защитниците на имуноусилващата терапия твърдят, че тя не е токсична, че е безопасна и ефективна. Все пак няма контролирани клинични изследвания и учените не са успели да постигнат отново оригиналните резултати на Бъртън с мишките. В допълнение:

• Серумите на имуноусилващата терапия не са били тествани за безопасност според приетите медицински стандарти.
• Някои медици предупреждават, че е възможно нерегулираните серуми на имуноусилващата терапия да съдържат инфекциозни агенти, предавани в човешката кръв.
• Да се разчита на имуноусилващата терапия вместо на конвенционалното лечение против рак, това може да доведе до сериозни последствия върху здравето.

Странични ефекти

Неофициалните сведения от пациенти показват, че страничните ефекти от имуноусилващата терапия са леки и включват:

• Умора.
• Болка на мястото на инжекцията.
• Симптоми, подобни на грипа.
• Болка и отоци (събиране на течност) по време на имуноусилващата терапия при пациенти с рак на костите.

Научни изследвания и одобрение

Няма научни доказателства, че имуноусилващата терапия е ефективно лечение срещу рака. В добавка, няма доказателства, че серумите на имуноусилващата терапия съдържат специфични (действени) компоненти. През 1980 г. MetPath (биомедицинска фирма) прекратява договора си с Бъртън, след като не могла да идентифицира или да измери субстанцията, която изследователят твърди, че се съдържа в серума на имуноусилващата терапия. Повечето неофициални твърдения и свидетелствата за ефективността на имуноусилващата терапия срещу рака не са подкрепени от доказателства.

През 1984 г. изследователи от Университета на Пенсилванския център по онкология събира данни от 79 пациенти, подложени на имуноусилващата терапия в клиниката на Бъртън. Те заключават, че не е възможно да се направи надеждна съпоставка с пациентите, получаващи конвенционално лечение срещу рак. Те предлагат да се направи контролирано изследване. През април 2003 г. Обединената агенция за изследване на здравеопазването и качеството публикува доклад върху имуноусилващата терапия. Използвайки критерии, развити от НОнИ, те започват „поредица от най-добрите случаи“, за да изследват девет пациенти с рак, лекувани с имуноусилваща терапия. Видовете рак включват:

• Лимфома на Ходжкин.
• Карцином на белия дроб.
• Недиференциран възлест лимфом.
• Перитонеален мезотелиом (два случая).
• Аденокарцином на яйчниците.
• Плоскоклетъчен карцином на гласовите струни (два случая).
• Аденокарцином на дебелото черво.

Докладът заключава, че е препоръчително бъдещо изследване на имуноусилващата терапия. Той препоръчва или случайно контролирани клинични опити, или създаването на поредица от случаи с лечебен протокол и документация, оформена преди лечението. Също така през 2003 г. изследване на Самуелския институт за информационни биология във Вирджиния проучва 46 пациенти, които са претърпели лечение с имуноусилваща терапия. Изследователите не намират индикации за ефективност, нито за подобрение на качеството на живот на пациентите.

Специалистите по имуноусилваща терапия обикновено са лекари.

Хранителни добавки за стимулиране на имунитета и предпазване от рак

Витамин В17 комплекс – Състав на 1 капсула: сушени кайсиеви ядки на прах, сушени плодове Облепиха (Hippophae rhamnoides) на прах, сушени гъби Рейши (Ганодерма луцидум) на прах, сушени гъби Кладница (Pleurotus ostreatus) на прах, масло от кайсиеви ядки и желатин.

Броколи дават нова надежда в борбата срещу раковите заболявания. Броколи се препоръчва при злокачествени заболявания на стомах, дебело черво, бял дроб и др. За цялостна детоксикация на организма след отравяне с различни токсини.

Витамини с пчелно млечице – Комплексът витамини с добавено пчелно млечице има антивирусно и антибактериално действие. Той укрепва имунните сили, подобрява обмяната на веществата, апетита, физическия и психическия тонус.

Царски билки за имунната система за засилване на имунитета

Царски билки златна формула е предназначен за цялостна подкрепа на организма!

АФА е могъщ имуностимулант. Продукт за лечение и профилактика, получен от кламатските водорасли Аfanizomenon Flos Aguae- AFA.

Източници: immunemedicine.com; quackwatch.org; altmd.com

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!