Обсесивно-компулсивно разстройство – вижте какви са начините за лечение!

Обсесивно-компулсивното разстройство е вид тревожно разстройство, за което са характерни смущаващи, повтарящи се, натрапливи (обсесивни), плашещи, абсурдни или необичайни мисли, импулси или образи. Тези мисли са последвани от подобни на ритуал действия, които обикновено са странни и ирационални.

Тези ритуални действия, известни като компулсии, помагат да намалее тревожността, причинена от натрапливите мисли на човека. Страдащият от това разстройство, често описвано като „болест на съмнението“, обикновено знае, че натрапливите мисли и компулсии са ирационални, но на друго ниво се страхува, че може да са оправдани.

Причини и симптоми

Изглежда, че склонността към развиване на обсесивно-компулсивно разстройство е наследствена. През лятото на 2002 г. учени от Университета в Мичиган идентифицират сегмент от човешката хромозома 9р, в който се съдържат гени за податливост към заболяването. Други хромозоми, които също могат да бъдат свързани с ОКР, са 19q и 6р.

Съществуват няколко теории за причината за възникване на обсесивно-компулсивното разстройство. Някои специалисти смятат, че разстройството е свързано с нарушен химически баланс в мозъка, който създава комуникационен проблем между предната част на мозъка (предния дял на главния мозък) и по-дълбоките части на мозъка, които отговарят за повтарящото се поведение. Изследванията показват, че онази част от мозъчната кора, разположена в долната част на предния дял на главния мозък, е свръхактивна при пациенти с обсесивно-компулсивното разстройство. Това може да бъде една от причините за тревожността, която тласка пациентите към компулсивни, повтарящи се действия.

По-високият процент на съпътстващите хранителни разстройства при пациенти с диагноза обсесивно-компулсивно разстройство се приписва на факта, че хиперактивността в мозъчната кора е свързана и с двата вида разстройства. Възможно е хората с обсесивно-компулсивно разстройство да изпитват свръхактивност дълбоко в мозъка, която кара клетките да „зациклят“ подобно на повреден компютър. Това може да доведе до развиване на твърдо установено мислене и повтарящи се движения, характерни за разстройството.

Фактът, че лекарствата, които повишават нивото на серотонина (химикал в мозъка, свързан с емоциите), могат да намалят симптомите на обсесивно-компулсивното разстройство, може би показва, че разстройството е свързано до известна степен с нивата на серотонин в мозъка.

Наскоро учените установиха интересна връзка между случаите на стрептококова ангина в детството и развиването на обсесивно-компулсивно разстройство. Изглежда, при някои уязвими деца стрептококовите антитела атакуват определена част от мозъка. Антителата представляват белтъчни молекули, които организмът произвежда, за да се борят с определени заболявания. В резултат на тази атака се развиват фобии за прекомерно миене или микроби.

Фобията представлява силен, но неоправдан страх. В този случай фобията е страх от болестотворни микроби по често употребявани предмети. Обикновено тези симптоми изчезват е времето, но някои деца, при които има повторни инфекции, могат да развият истинско обсесивно-компулсивно разстройство. При някои от тези деца лечението с антибиотици е довело до намаляване на симптомите.

Ако един член на семейството има обсесивно-компулсивно разстройство, съществува 25% вероятност и друг член от семейството по кръвна линия също да има това състояние. Изглежда също така, че симптомите, които обикновено започват да се появяват в юношеството или в началото на зрялата възраст, могат да се влошат поради стрес и други психологически фактори.

Някои изследвания сочат, че характерът на отношенията между детето и родителите е важен фактор при развиването на това заболяване. Наблюдателите често отбелязват, че родителите и децата в семействата с обсесивно-компулсивно разстройство могат да се различат от членовете на други видове семейства въз основа на тяхното поведение.

Едно австралийско проучване описва родителите на деца с това заболяване като „…по-малко убедени в способностите на детето си, по-малко поощряващи самостоятелността и по-малко склонни да търсят позитивно решаване на проблемите.“

Понякога обсесивно-компулсивното разстройство се свързва и с религията, поради това че симптомите при някои хора отразяват религиозни вярвания или практики. Християнските свещеници още от Средновековието са обучавани да разпознават специфичен духовен проблем, известен като „скрупулозност“, при който човек е измъчван от прекомерен страх от Божието наказание или от страх, че е прегрешил и е престъпил Божията воля.

В Пенсилванския университет е тестван нов набор от признаци за оценяване на скрупулозността при набожните евреи, протестанти и католици, който, по всичко личи, е надежден инструмент за оценка на симптомите на обсесивно-компулсивно разстройство с религиозна форма. Както при юдаизма, така и при християнството скрупулозността традиционно се лекува чрез разговор с равина, свещеника или пастора, който е в състояние да коригира изкривените вярвания, стоящи в основата на обсесиите или компулсиите. В някои случаи църковният служител може да използва и подходящ църковен ритуал.

Как се лекува?

Тъй като понякога обсесивно-компулсивното разстройство реагира на антидепресанти от класа селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, фитотерапевтите смятат, че жълтият кантарион също може да има благоприятен ефект. Широко известен като „природен Prozac“, жълтият кантарион често се предписва за лечение на тревожност и депресия. Специалистите по билколечение смятат, че той влияе върху нивата на серотонина в мозъка. Препоръчва се доза от 300 мг по три пъти дневно. При около един на 400 души се наблюдава първоначално увеличаване на нивото на тревожност при употреба на жълт кантарион.

Хомеопатичната терапия може да подпомогне възстановяването на баланса на умственото, емоционалното и психичното състояние на пациента, при което поведенческите прояви на обсесивно-компулсивно разстройство да намалеят е течение на времето.

Други алтернативни лечения целят снижаване нивото на тревожност на пациента, а за някои се счита, че намаляват и самите компулсии. Ето и още някои алтернативни препоръки при това заболяване:

– Цветни есенции на д-р Бах – бял кестен за натрапливи мисли и повтарящ се модел на мислене;

– Традиционна китайска медицина – смес от урока и пищялка за подсилване на далака и регулиране на черния дроб. Според китайската медицина обсесивно-компулсивното разстройство се дължи на отслабване на черния дроб и далака;

– Ароматерапия – смес от лавандула, розмарин и валериан за релаксация;

– Йога – йогите в Индия са разработили специална техника за дишане при случаи наобсесивно-компулсивно разстройство. Специфичната йогийска техника за лечение изисква запушване на дясната ноздра с върха на палеца, бавно дълбоко вдишване през лявата ноздра, задържане на дъха и бавно пълно издишване през дясната ноздра. Това е последвано от дълъг период на задържане на дъха;

– Клетъчни соли на д-р Шуслер при ОКР – 10 таблетки Ferrum phosphoricum 30Х и 10 таблетки Kali phosphoricum 200Х два пъти дневно;

– Масажна терапия – със специално ударение върху отпускането на мускулите на врата, гърба и раменете.
Когнитивно-поведенческата терапия учи пациентите как да се изправят смело срещу страховете и натрапливите си мисли, като правят усилие да издържат или да изчакат отминаването на обстоятелствата, които обикновено причиняват тревога, без компулсивно да изпълняват успокояващите ритуали. С течение на времето тревожността им намалява. Хората, които по този начин са в състояние да променят своя модел на мислене, могат да намалят натрапчивото си желание за изпълнение на компулсивните ритуали.

Същевременно пациентът е съветван да пренасочи вниманието си към нещо друго, като например някакво хоби.

Алопатично лечение

Обсесивно-компулсивното разстройство може да се лекува ефикасно с комбинация от когнитивно-поведенческа терапия и лекарства, които регулират нивата на серотонина в мозъка. Лекарствата, одобрени за лечение, включват флуоксетин (Prozac), флувоксамин (Luvox), пароксетин (Paxil) и сертралин (Zoloft), всички от които СИОЗС, влияещи върху нивото на серотонина в мозъка. Медикаментите трябва да се приемат поне 12 седмици, за да се прецени дали са ефикасни.

В малкото случаи, когато пациентите не реагират на лекарствената или поведенческата терапия, може да се стигне до операция на мозъка за облекчаване на симптомите. Оперативното лечение помага на една трета от пациентите с най-тежка форма на заболяването. Най-често се отстранява част от мозъка, наречена цингуларна кора.

Сериозните странични ефекти от тази операция при някои пациенти включват припадъци, промени в характера и намалена способност за планиране.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!