Лекар: Реанимацията е безсмислена и болезнена

Кен Мъри е лекар, който се осмели да говори по една много важна тема

Тази тема рядко се обсъжда, но лекарите също умират. И те не умират като другите хора…

„Безсмислено лечение“ – това е ужасно, наистина, но така повечето медицински работници наричат реанимацията. Ако лекарят е работил в спешно отделение, той почти винаги ще е против това да бъде реанимиран. Когато пациентът е неизлечимо болен, възрастен, или има фатална диагноза, вероятност за добър резултат от реанимацията почти не съществува, а вероятността страданието да продължи, е почти 100% гарантирано.

Лекарите отказват реанимация

Доктор Кен разказва историята на своя наставник, доста известен лекар -ортопед. Когато той е бил диагностициран с рак на панкреаса, наставникът му отказва всякакво лечение. Времето, което му оставало, той предпочел да прекара у дома със семейството и да си отиде от този свят, заобиколен от близките си.

Разбира се, лекарите не искат да умрат. Никой не иска да умре, но така или иначе всички ние един ден ще тръгнем по този път. Но лекарите също така знаят, че всеки заслужава достойна смърт. Както никой друг, лекарят е наясно с това, което може да бъде направено в случаите на реанимация. Лекарите знаят, че за да върнат хората обратно към живота, те трябва да разтворят гръдния кош, да правят директен масаж на сърцето или да предизвикат сърдечна дейност като пускат ток в тялото…

Каква е истината за реанимацията? При 95,000 случаи на кардиопулмонална реанимация през 2010 г. само 8% от пациентите са били в състояние да живеят повече от месец след процедурата. И този месец е бил изпълнен с непоносима болка и страдание.

Лекарите са склонни да направят всичко, за да спасят човешки живот. В крайна сметка, спасяването на пациента в Спешното отделение е гарантирано от закона, и лекарите се страхуват от отговорност! Близките на неизлечимо болен, също настояват да се направи и невъзможното, за да се удължи живота на техния близък.

И от тук нататък следват операции, които трудно биха могли да се определят като животоспасяващи. Те само удължават агонията и са гаранция за още и допълнителни мъки, а това е много страшно. Когато лекарят е взимал участие в такива операции, или е виждал и знае за какво иде реч, когато му дойде времето и ако се налага той твърдо ще откаже да бъде реанимиран. И това важи за една немалка част от лекарите по света. Затова лекарите не искат да бъдат реанимирани. Те искат да умрат спокойно, до близките си и да страдат възможно най-малко.

Много лекари в САЩ посочат в своите завещания отказ от реанимация и дори си правят татуировки по тялото с такова искане. Някои от тях имат специални медальони с този надпис. Това ще даде зелена светлина на колегите им, когато дойде времето за реанимация.

Смъртта на друго човешко същество е напомняне за нашата собствена смърт. Когато скърбим за който и да е, ние всъщност скърбим и за себе си. Лекарите виждат много смъртни случаи, и затова знаят кое е най-добре в последния момент – да бъдат у дома и да умрат с мир в сърцето, без прекалено много болка и усложнения…

Всеки от вас има приятел, близък или познат, който е лекар. Поговорете с него за този проблем. Попитайте го какво предпочита – да бъде реанимиран, или да не бъде реанимиран… Ще бъдете поразени от отговора на този въпрос…

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!