СИНДРОМ НА ГИЛЕН-БАРЕ (GUILLAIN-BARRE)

Възпалително заболяване на периферните нерви, предизвикващо мускулна слабост, изтръпване и в много от случаите – парализа.

С понятието „периферна нервна система“ се обозначават нервните структури, намиращи се извън главния и гръбначния мозък. Периферните нерви провеждат моторни сигнали от мозъка до мускулите в тялото, карайки ги да се съкращават и изпращат сетивна информация обратно до мозъка.

Синдромът на Гилен-Баре е рядко заболяване, засягащо един-двама на 100 000 души, което предизвиква възпаление на периферните нерви, водещо до изтръпване, мускулна слабост и евентуално парализа.

Кои са причините?

При синдрома на Гилен-Баре се уврежда миелиновата обвивка на нервите – вещество, съставено от мазнини, което служи като изолатор и увеличава скоростта на провеждане на нервните импулси. Причините за заболяването са крайно неясни. В около половината от случаите синдромът на Гилен-Баре се развива след бактериална или вирусна инфекция като треска или диария, което предполага наличието на автоимунен механизъм. При този тип нарушения имунната система на организма погрешно атакува собствените тъкани на тялото – в случая нервите.

Какви са симптомите?

Първоначалните симптоми обикновено включват изтръпване и бодежи в пръстите на ръцете и краката. През следващите няколко дни или седмици се развива мускулна слабост в крайниците, затрудняваща ходенето и извършването на прости дейности. Възможно е да се наблюдават симптоми и като нарушено зрение, непохватност, сърцебиене и неконтролируеми мускулни контракции.

В множество случаи симптомите остават леки. При по-тежките случаи обаче заболяването бързо се влошава и може за часове да доведе до пълна парализа на ръцете и краката. При около 25% от случаите парализата засяга и мускулите, контролиращи дишането и/или гълтането.

Тежките симптоми могат да продължат около три седмици, последвани от неколкомесечен период на възстановяване. В около 5% от случаите усложненията по отношение на дишането или сърдечносъдовата система водят до фатален край, въпреки че навременното болнично лечение значително подобрява шансовете за възстановяване.

Как се поставя диагнозата?

Ако симптомите предполагат наличието на Гилен-Баре, лекарят назначава болнични изследвания като: лумбална пункция, при която се взема проба от гръбначномозъчната течност и се изследва за повишено съдържание на белтък; електромиограма (ЕМГ) за установяване на нарушения в мускулните рефлекси или изследване на скоростта на нервното провеждане (СНП), при което се отчита бързината на провеждане на импулсите по хода на нервите.

Какви са възможностите за лечение?

Пациентите трябва да бъдат приети за лече¬ние в интензивно отделение. Някои от тях се повлияват добре от подмяна на кръвната плазма (плазмафереза) – процедура, при която кръвта се филтрира и течната й съставка (плазмата), съдържаща антителата, предизвикващи синдрома, се отстранява. След това кръвните клетки се връщат в тялото заедно със синтетична плазма или плазма от донор, в която няма антитела. Провеждането на плазмаферезата отнема няколко часа, но обикновено не е болезнено. Средната продължителност на курса на лечение включва шест до десет процедури за период от две до десет седмици.

Високите дози имуноглобулини могат да потиснат имунната реакция; изписват се и други медикаменти за намаляване на болките и мускулните спазми. Кортикостероиди не трябва да бъдат прилагани, тъй като могат да доведат до влошаване на синдрома.

На пациентите може да се наложи да останат в болница няколко месеца, а пълното им възстановяване понякога отнема година или повече. При малка част от заболелите се наблюдават остатъчна слабост, изтръпвания и болки.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!