Често след отпуск се чувстваме потиснати. Прекрасните летни емоции отстъпват място на мрачните мисли и нежеланието ни за работа. Нормално ли е това състояние и можем ли да го преодолеем?
Следотпускарската депресия е специфична форма на отдавна познатата ни „есенна депресия” и зависи както от отношението към работата ни и стреса в офиса, така и от това как сме почивали. Може депресията изобщо да не се появи, но може и да скапе първите ни работни дни след ваканцията с мрачни усещания за неудовлетвореност и липса на енергия.
Нямате основание за тревога
Следотпускарската депресия е обичайно явление. Нормално е тъгата по летните безгрижни дни да ви налегне щом се завърнете в офиса. Въпросът е колко силен дискомфорт преживявате. Той е обясним за първите дни на адаптация към работата. Важно е и до каква степен действително се касае за депресия и превръща ли тя пребиваването ви в службата в кошмар?
Според психолозите един от основните проблеми е, че хората бъркат „почивка” с „бягство”. Да отидем във ваканция, за да си починем, означава съзнателно да сменим дейността и атмосферата, за да се заредим с енергия. Когато излизаме в отпуск с надеждата, че „ще избягаме” от главоболията в работата и недовършените безброй ангажименти, вероятността да изпаднем в следотпускарска депресия е голяма. И естествено! Нали пак се връщаме към тежкия ритъм.
Повод за равносметка
Ако усещането за отпадналост и тъга не се ограничава само с първите няколко дни след отпуската, а се установява като трайно преживяване, си струва да се замислим. Действително ли това е работата, която желаем? Тя ли е единствената възможност за момента? В този смисъл депресията може и да е полезна, тъй като ни подтиква към решаването на важни въпроси.
Статистиките сочат, че мъжете са по-податливи на постотпускарската депресия, защото по природа са по-затворени в себе си и не са толкова склонни да споделят. Жените, от своя страна, с удоволствие разказват на колегите си къде и как са прекарали отпуската. Понякога това се оказва по-вдъхновяващо за тях от самата ваканция.
Да се справим
Както разбрахте, негативните преживявания след почивката могат да станат повод да се решим да осъществим най-сетне някои важни необходими промени. Но извън това, разбира се, те са неприятен период, с който има начин да се справим.
Много специалисти по човешки ресурси виждат в постотпускарската депресия сериозен корпоративен проблем и препоръчват на ръководителите да организират няколкодневен тиймбилдинг в началото на есента. Освен практическите ползи, които ще има за сработването на колектива, подобна инициатива ще изиграе ролята на приятен плавен преход между ваканцията и активния работен сезон.
Дори тиймбилдингът да не се състои заради едни или други съображения на ръководството, всеки трудов екип би могъл да си направи сам нещо като следотпускарско парти в офиса. Добър вариант е всеки служител да донесе някакво лакомство или напитка и в края на последния работен петък от лятото да си организирате сбирка, на която да се повеселите и разпуснете.
Някои хора вземат кратък отпуск от ден-два около 2-3 седмици след завръщането си на работа и отиват за няколко дни някъде на екскурзия. Това също е добра стратегия. Други хитринки за борба със следотпускарския дискомфорт са умереният шопинг и похапването на шоколад. Шоколадът спомага за отделянето на т.нар. хормони на щастието – ендорфините, които са най-добрият естествен антидепресант. Те се отделят също така при физически упражнения и секс, ето защо посещението на фитнесзала или интимните лудории с любимия човек гарантирано ще покачат настроението ви.
По-малко акриламид в чинията – ВЪЗМОЖНО Е!
Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) класифицира акриламида в храните като канцерогенен и генотоксичен.
Какво представлява той? Химическо съединение, което се получава на базата на нишестето, когато богати на въглехидрати продукти, се пържат или пекат на висока температура (120-150 градуса по Целзий). Съдържа се: основно в кафето и в неговите заместители, в пържените картофи и чипса, в хляба, бисквитите, бишкотите и сладкишите.
Можете да го избегнете, като:
Внимавате с продължителността на пържене и с температурата на печене.
Препичате хляба си, без да го оставяте да почернее.
Съхранявате картофите, защитени от светлина и задължително на стайна температура: студът увеличава съдържанието им на захар.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!