Група заболявания, характеризиращи се с прогресивна дегенерация на моторните (двигателните) нерви, водеща до мускулна слабост и други неврологични проблеми.
Заболяванията от този тип обикновено се срещат при хората на възраст между 50 и 70 години, като мъжете се засягат малко по-често от жените. В много случаи не може да бъде установена конкретна причина за развитието на заболяването, но в около 5-10% има данни за генетично предразположение.
Най-честият вид заболяване на мотоневроните е амиотрофичната латерална склероза (AЛC), която уврежда невроните, пренасящи сигнали между главния и гръбначния мозък, и между гръбначния мозък и мускулите. В около 80% от случаите на мотоневронно заболяване става дума за AЛC.
Какви са симптомите?
Въпреки че симптомите варират в зависимост от характера на заболяването, често се наблюдават мускулна слабост, схващания (крампи), скованост, неконтролируемо потрепване и атрофия на мускулите, както и лесно уморяване. Възможни са и проблеми с говора, дъвченето и гълтането. Пациентите обикновено запазват контрола върху очните мускули и тазовите резервоари.
Как се лекуват?
Заболяванията на мотоневроните са нелечими, така че терапията цели да облекчи симптомите. Миорелаксантите (лекарства, водещи до отпускане на мускулите) и физиотерапията подобряват мускулната функция, а болкоуспокояващите медикаменти облекчават дискомфорта. На пациентите може да бъде предписан рилузол – лекарство, потискащо освобождаването на глутамат (невротрансмитер, който води до възбуждение на мотоневроните). Счита се, че прекомерната стимулация на рецепторите за глутамат е от значение за увреждането на невроните.
Заболяванията на мотоневроните обикновено завършват фатално в рамките на две до пет години от поставянето на диагнозата, въпреки че някои пациенти могат да живеят десет или повече години след това.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!