АДОЛЕСЦЕНТНА ЕПИФИЗИОЛИЗА (Coxa vara adolescentium)

Състояние в детската и юношеската възраст, при което главата на бедрената кост се размества.

Краищата на дългите кости (тръбовидните кости в крайниците) се наричат епифизи. Те са отделени от ствола на костта чрез т.нар. епифизарна растежна плочка. По време на детството и юношеството растежните плочки произвеждат хрущял, който постепенно се превръща в костна тъкан, удължавайки костта.

През юношеството растежната плочка в горния край на фемура (бедрената кост) понякога приплъзва (разкъсва се) и епифизага се отделя от ствола на костта. В някои случаи се засягат и двата крака. По-рядко долният край на бедрената кост също може да приплъзне (т.нар. дистална бедрена епифизиолиза), обикновено в резултат от травма.

Кои са причините?

Епифизиолизата в горния край на бедрената кост може да настъпи внезапно в резултат от травма или счупване или да се развие постепенно без видима причина. Промените в хормоналната секреция през пубертета понякога са причина за развитието й. Състоянието засяга предимно момчета; рискът е особено висок при децата с наднормено тегло. Предполага се, че се предава по наследство.

Какви са симптомите?

Болката често се усеща в коляното – това се дължи на факта, че тазобедрената и колянната става се инервират от едни и същи нерви – но може да има болки и в хълбока или в слабинната област. Детето накуцва и кракът е извъртян навън. Движенията в тазобедрената става са ограничени. В напреднал стадий кракът не може да издържи теглото на тялото.

Как се диагностицира и лекува?

Състоянието трябва да бъде диагностицирано и лекувано възможно най-рано, за да се избегне трайното увреждане на тазобедрената става. Ако положението на крака и възрастта на пациента навеждат на мисълта за адолесцентна епифизиолиза като причина за симптомите, за потвърждаване на диагнозата се прави рентгенова снимка.

Обикновено лечението се състои във фиксиране на епифизата с помощта на игли, въвеждани в костта през кожата. При по-тежките случаи може да се наложи оперативна корекция на деформацията и наместване на костта. При навременно поставена диагноза изгледите за изхода от болестта са добри, а повгорната поява на състоянието е малко вероятна. Ако епифизиолизата е напреднала, може да се запази известна деформация с последващо развитие на остеоартрит на ставата.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!