Теодосий Спасов: Чистите мисли гарантират отлично здраве!

Г-н Спасов, как поддържате вашето здраве?

Поддържам здравето си с чисти мисли, с по-чести по възможност срещи с природата, с работа, с приятели и с всички онези занимания, които човек обича да прави, когато има време.

Всичко е въпрос на баланс и хармония между действителността и нашата персонална позиция в този свят.

А как си почивате?

Обикновено със сън, и ако сънят е здрав, това ми действа много благотворно. Почивам си по най-различни начини, стига да не се задържам в една посока. Например през годините съм си изработил един вид почивка, като сменям жанра на музиката, която свиря, като сменям държавата, културата. Всеки път, когато човек се

задържи в едни и същи занимания, в една и съща среда, с едни и същи мисли, се получават някакви проблеми.

Преди седмица имах турне във Варна, Созопол, Стара Загора, Пловдив и София с двама мои приятели музиканти от Амстердам – Димитър Бодуров и Сандип Батачаря. Групата ни се казва „Проект Пулс“. Това си беше сериозна концертна работа. Но сега например ме хващате в момент, когато композирам музика за българския филм „Докато Ая спеше“ на режисьора Цветодар Марков.

Сега съм концентриран в тази работа и когато приключа с нея, ще правя нещо друго, на различно място и с други хора, в друго състояние. Всички култури са уникални и интересни. В този живот имаме задача да се учим и развиваме, докато сме тук, в определеното ни време. За мен всяка среща с различна култура с музиканти от различни националности ме обогатява, важно е да науча езика на общуване с тях. Когато човек има призвание в област като музиката, общуването е лесно и пълноценно.

Най-важното в този живот е въпрос на баланс и хармония. Човешкото същество е много податливо на алчността и ако не може да я овладее, не е в състояние да намери хармония в живота си. Аз се занимавам с музика, но не съм алчен. Стремя се да се развивам духовно, като търся баланса.

Все пак и тялото трябва да ни носи, не само духът, за да сме здрави. Как се храните, имате ли специален хранителен режим, който ви държи в добра кондиция?

Има периоди, в които не ям месо, в които постя и гледам да не натоварвам организма. Опитвам се да усещам езика на тялото. Тялото си казва от какво има нужда. Разбира се, тялото има нужда от полезна храна. Както има хубава и несполучлива музика, така има хубава и лоша храна за нашия организъм. И когато тази индустрия се развива с единствената цел да печели пари, създава много вредни храни. Те се оказват пагубни за човечеството, за хората, които са подвластни на масовото хранене с бърза, некачествена храна. Наистина нашият живот стана много динамичен, но по-добре да хапнем нещо малко, но истинско, за да преодолеем глада, без да се поддаваме на телевизионните реклами, които ни казват какво да ядем.

При вас например каква е алтернативата на едно десертно блокче, на една вафличка?

По някой път и аз си ги купувам, но не прекалявам. За мен е важно човек да знае допустимата доза, да бъде умерен.

Лежали ли сте в болница и какви са впечатленията ви от българските лечебни заведения?

Лежал съм, а сигурно ще попадам още пъти в болница, както е сигурно, че рано или късно ще приключа с този живот. Това са нормални неща. Оцеляваме благодарение на добрите лекари, които се грижат за нас. При други случаи няма изход. Ако има проблеми в системата на българското здравеопазване, те са въпрос на организация. Така е и в музиката – един оркестър свири добре, ако е организиран и ръководен добре. Колкото по-близо е до комфортното състояние организацията на здравеопазването, толкова и хората ще са по-човешки обгрижени и спокойни.

Вас какво ви дразни в тази система?

Че не е стройно организирана, че има пропуски, пукнатини, недоглеждане. И пак се връщам на темата за алчността – дали целта на хората, които я ръководят, е за комфорта и доброто на пациентите, или за лично облагодетелстване. Когато няма баланс и хармония, страдат пациентите. Не ми се е налагало да ползвам медицинска помощ в чужбина, но понякога и при стройна организация има случаи, при които изходът е фатален.

Парадоксът е, че понякога и при лоша организация човек може да оцелее и да бъде спасен благодарение таланта на лекаря. В България има прекрасни лекари, на световно ниво, но и те страдат от системата. Много от тях не издържат и си намират работа в по-добре организирани държави, макар че и там няма гаранция, че ще могат да се развият и да се чувстват добре.

Има ли лекар, на който бихте искали да благодарите?

Има много. Благодаря на всички, които са ми помагали. Те си знаят и като прочетат това, ще се сетят, че сме се срещали. Но аз искам да благодаря, че ги има, и на другите лекари, с които ми предстои да се срещнем.

Ходите ли на профилактични прегледи?

Да, ходя. Обаждам се на личния лекар, той също ме подсеща за профилактичните прегледи. Същото прави и зъболекарят ми. В определен момент, като отвори компютъра, той вижда на кой пациент му е време да го посети. Когато прецени, че трябва да отида при него, той ми се обажда. Ето това е въпрос на добра организация. Това е нормалното, другото не е нормално. Сигурно съм късметлия с такива лекари. Дано бъда с късмет до края.

Изт.: в.“Доктор“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!