Какво помага при мононуклеоза?

Съществуват няколко заболявания, които имат сходни симптоми с тези на инфекциозната мононуклеоза, но ако симптомите, характерни за простуда или грип, продължат повече от две седмици, е вероятно да става дума за мононуклеоза. Заболяването обикновено се диагностицира посредством серологично имунологично изследване на кръвта, при което се измерват антителата срещу вируса на Епщайн-Бар. Понякога антителата могат да бъдат открити едва на втората или третата седмица от началото на симптомите. Броят на антителата достига пикови стойности между втората и петата седмица, а ниски нива от тях могат да се наблюдават и до една година след това.

При около 90% от случаите на инфекциозна мононуклеоза резултатът от серологично-имунологичното изследване е положителен. Пеленачетата и малките деца не произвеждат онези антитела, които се измерват с помощта на това изследване. Ако то не е достатъчно за точно диагностициране, могат да бъдат извършени допълнителни изследвания на кръвта, които измерват увеличаването на общия брой на белите кръвни клетки или увеличаването на атипично появили се лимфоцити, които произвеждат антитела срещу вируса

на Епщайн-Бар. При други изследвания могат да бъдат открити най-малко шест специфични типа антитела срещу вируса на Епщайн-Бар, налични в кръвта.

Лечение

Най-ефикасното лечение за инфекциозната мононуклеоза е почивката, последвана от постепенно завръщане към нормална дейност. Ако далакът е уголемен, трябва да се избягват всякакви контактни спортове, вдигане на тежки предмети и разтърсващи дейности, като мажоретни изпълнения, докато уголемяването напълно изчезне. Тъй като мононуклеозата може да засегне и черния дроб, важно е да не се употребява алкохол.

Макар че не съществува лек за мононуклеозата, алтернативните лекарствени средства могат да помогнат на организма да се пребори с инфекцията и оплакванията. Практикуващите медици препоръчват пациентът да се храни от четири до шест пъти дневно на малки порции, включващи необработени храни, пресни плодове и зеленчуци. Важно е да се приема много вода. Трябва да се избягват месото, захарта, наситените мазнини, както и кофеиновите и декофеинизирани напитки. Възпаленото гърло може да се облекчи чрез гаргара със солена вода (половин чаена лъжичка в една чаша топла вода) или посредством смучене на лечебни бонбони.
Витамините А, В-комплекс и С, както и магнезиевите, калциевите и калиевите добавки могат да подсилят имунната система и да увеличат енергийните нива.

Билкови лекарствени средства

Билковите лекарствени средства могат да помогнат при лечението на мононуклеозата, макар тяхното действие да не е доказано:

– Китайско клинавиче (Astragalus membranaceus) за физическа слабост
– Лепка (вид Galium) за прочистване на лимфната система
– Ехинацея (Echinacea augustifolia) за подсилване на имунната система
– Бъз (Sambucus nigra) за сваляне на високата температура
– Чесън за борба с вирусната инфекция
– Хидрастис (Hydrastis canadensis) за облекчаване запушването на синусите
– С кора от кафяв бряст и сладък корен може да се приготви гаргара за успокояване на възпаленото гърло
– Жълт кантарион (Hypericum perforatum) за облекчаване на тревожността и депресията
– Върбинка (Verbena officinales) за облекчаване на тревожността и депресията и за лекуване на жълтеницата
– Диво индиго (баптизия – Baptisia tinctoria) за прочистване на лимфната система
– Бял равнец (Achillea millefolium) за сваляне на висока температура

Други лечебни методи

Леченията, описани по-долу, могат да помогнат за облекчаване на симптомите на мононуклеозата:
– Акупресурна точка „LI6“ (от вътрешната страна на предмишницата откъм страната на палеца) може да подсили функцията на белите дробове и на имунната система.
– Ароматерапията с етерични масла от бергамот, евкалипт и лавандула може да облекчи изтощението и други симптоми.
– Китайската медицина използва акупунктура и Xiao Chai Hu Wan (хапчета с урока – Minor Bupleurum) в комбинация с други билки.
– Лекарите хомеопати избират лекарствените си средства в съответствие със специфичните симптоми на пациента.
– Техниките за релаксация като био- фийдбек (биообратна връзка), визуализация, медитация и йога могат да намалят изтощението, като облекчат стреса.

Алопатично лечение

Ацетаминофенът и ибупрофенът могат да облекчат симптомите на инфекциозната мононуклеоза. На деца и на юноши не трябва да се дава аспирин, тъй като е установено, че той е свързан с развиването на синдрома на Рей, потенциално смъртоносно заболяване.

Макар антибиотиците да не са ефикасни при лечението на вируса на Епщайн-Бар, възпалението на гърлото от мононуклеозата може да бъде усложнено от стрептококова инфекция, инфекция на синусите, абсцес или гнойник на сливиците. Подобни бактериални инфекции могат да се лекуват с антибиотици. Понякога при затруднено дишане, причинено от подути сливици или лимфни възли във врата или в гърлото, се предписва петдневно лечение с кортикостероидни противовъзпалителни лекарства (Prednisone).

Прогноза

Повечето хора с инфекциозна мононуклеоза започват да се връщат към обичайните си дейности в рамките на две до три седмици, но до достигането на нормалните енергийни нива понякога могат да изминат шест месеца.

Едно голямо изследване излезе с предположение, че инфекцията с вируса на Епщайн-Бар повишава риска от лимфом на Ходжкин (раково заболяване на лимфната система, което се лекува лесно). Около една трета от туморите на Ходжкин съдържат вируса на Епщайн-Бар и около 1 на 1000 младежи с мононуклеоза развива рак, обикновено четири години след инфекциозната мононуклеоза.

Изглежда, че развиването на два други типа редки ракови заболявания – лимфом на Бъркит и карцином на носоглътката – също са свързани с вируса на Епщайн-Бар. Освен това съществуват и известни доказателства, че при хората с високи нива на антитела срещу вируса на Епщайн-Бар съществува повишен риск от развиване на множествена склероза.

Превенция

Макар че инфекциозната мононуклеоза не е силно заразна, няма начин напълно да се избегне инфекцията с вируса на Епщайн-Бар. В повечето случаи заболяването протича без симптоми. Нещо повече, заразяването с вируса е възможно дълго след като симптомите на инфекцията изчезнат – всъщност периодично през останалата част от живота. Добрата лична хигиена, особено редовното миене на ръцете и навикът да не се споделят четката за зъби и хранителните прибори, може да помогне за предотвратяването на инфекция с вируса на Епщайн-Бар.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!