Мононуклеоза – какви са причините и симптомите?

Инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Епщайн-Бар, който при юношите и младежите може да доведе до остри симптоми, продължаващи няколко седмици. Изтощението и отпадналостта могат да продължат няколко месеца.

Инфекциозната мононуклеоза, наричана още моно- или жлезна треска, обикновено се предава между юноши и младежи чрез целувки, поради което понякога също бива наричана „болест на целувката“.
На възраст между 35 до 40 години приблизително 95% от населението е било заразено с вируса на Епщайн- Бар (EBV), който причинява инфекциозната мононуклеоза. Макар че всеки може да развие мононуклеоза, първичните инфекции най-често възникват при млади хора на възраст между 15 и 35 години. Симптомите им са особено характерни при юношите. В развитите страни между 15 и 20% от хората се заразяват в

младежките си години и около 50% от заразените се разболяват. Измежду възрастните се разболяват от 30 до 50% от заразените. И двата пола са еднакво податливи на заболяването, а в Съединените щати при белите вероятността да се заразят с инфекциозна мононуклеоза е 30 пъти по-голяма отколкото при чернокожите.
По принцип инфекциозната мононуклеоза отшумява за около четири седмици. Хората с отслабена или потисната имунна система обаче, като страдащи от СПИН или пациенти с трансплантирани органи, са много по-уязвими от потенциално сериозни усложнения в резултат на мононуклеоза.

След протичане на инфекциозната мононуклеоза вирусът на Епщайн- Бар остава латентен (скрит) в няколко клетки в гърлото и кръвта през целия живот на човека. Той може да се реактивира периодично и да се предава със слюнката, но рядко се появяват отново симптомите на болестта.

Причини и симптоми

Причини
Инфекциозната мононуклеоза се причинява от първото инфектиране с вируса на Епщайн-Бар, наричан още херпесен вирус 4. Той е един от най-честите човешки вируси и се среща в цял свят. Епщайн-Бар вирусът спада към семейството на херпесните ДНК съдържащи вируси. Това семейство включва причинителите на простудни възпаления, варицела (лещенка) и херпес зостер. Повечето хора са заразени с многобройни щамове на Епщайн-Бар вируса. Различните щамове не могат да бъдат открити в отделни части на тялото: в циркулиращите лимфоцити (бели кръвни клетки), безклетъчната кръвна плазма или устната кухина.

Вирусът на Епщайн-Бар се разпространява посредством контакт със заразена слюнка при кашляне, кихане, целуване или споделяне на една и съща посуда, като например чаши за пиене, прибори за хранене, сламки, четки за зъби или гланц за устни. Въпреки това обаче вирусът на Епщайн-Бар не е силно заразен и за членовете на домакинството съществува много малък риск от инфекция, освен ако не влязат в контакт със заразена слюнка.

Симптоми

По-малко от 10% от децата на възраст под десет години развиват симптоми на инфекция с вируса на Епщайн-Бар. Инкубационният период след излагане на вируса обикновено е четири до шест седмици. Инфектираният човек може да предава вируса на Епщайн-Бар през този период, както и до пет месеца след изчезване на симптомите.

Първите симптоми на инфекциозната мононуклеоза обикновено са обща отпадналост и крайно изтощение. Инфектираният може да спи между 12 и 16 часа дневно, преди да се развият останалите симптоми. Признаците на инфекциозната мононуклеоза са подобни на симптомите на настинката или грипа:

– В 90% от случаите на инфекциозна мононуклеоза има повишена температура и втрисане. Вирусът на Епщайн-Бар е най-заразен през този стадий на болестта.

– Увеличен далак, причиняващ болка в горната лява част на корема – среща се при 50 до 60%.

– Възпаленото гърло и подутите сливици се срещат при по-малко от 50%.

– При по-малко от 50% от инфекциите се наблюдават подути лимфни възли по врата, под мишниците и по слабините.

– Повече от 20% от пациентите развиват жълтеница (пожълтяване на кожата и очите), но това става в зависимост от възрастта и тогава е налице възпален или уголемен черен дроб.

– При около 5% от инфекциите се появява червен обрив, особено по гърдите.

Острите симптоми включват:
– Загуба на апетит
– Болки в стомаха и гадене
– Болки в мускулите и в ставите
– Главоболие
– Болки в гърдите
– Кашляне
– Бърз и неритмичен пулс
Тези остри симптоми обикновено траят от една до две седмици.

Уголемяването на далака в повечето случаи достига своя пик през четвъртата седмица след появата на симптомите и после намалява. При все това в 0,1 до 0,2% от случаите уголеменият далак може да се спука (руптурира), причинявайки остра болка в лявата страна на корема. Допълнителните симптоми включват световъртеж, ускорен пулс и затруднено дишане. Руптурата на далака най-често става през първите три седмици и е най-честата причина за смърт от мононуклеоза. Тя изисква незабавно медицинско внимание и може да се наложи спешна операция, за да се спре кървенето.

Има и други редки – но потенциално опасни за живота – усложнения вследствие на мононуклеоза:
– В 1 до 2% от инфекциите могат да настъпят неврологични усложнения, засягащи централната нервна система. Парализата на Бел е временно състояние, причинено от отслабени или парализирани лицеви мускули (при увреда на VII черепно-мозъчен нерв).

– Може да настъпи възпаление на сърдечния мускул (миокардит).

– Могат да бъдат унищожени значителен брой червени кръвни клетки или тромбоцити, а броят на циркулиращите червени и бели кръвни клетки да намалее (анемия и лекопения).

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!