Рак на простатата – как се лекува?

При рак на простатата лекарят и пациентът избират метод на лечение, съобразен с множество фактори. Сред тях са възрастта на пациента, стадият на развитие на тумора, общото здравословно състояние на пациента и наличието на други заболявания. Преди да се вземе окончателно решение, се отчитат личните предпочитания на пациента, както и рисковете и ползите от всеки отделен метод на лечение.

За лекуването на неракови проблеми с лекота се използват различни природни средства, съгласувани с лекуващия лекар. Уголемяването на простатата е предвестник на рака на простатата. Съществуват множество алтернативни методи на лечение на доброкачественото уголемяване на простатата. Един от тях е с билката сао палмето, известна и като палма- джудже (Serenoa repens), която има особено благотворно въздействие при уголемена простата. При пациентите с рак са полезни физиологичните и психологичните терапии, фокусирани върху подсилване на имунната система.

Отдавна се смята, че ликопенът – антиоксидант, намиращ се в доматите и доматените продукти, има превантивен ефект спрямо рака на простатата. При първото клинично изследване, проведено през 2001 г., приемането на добавка от ликопен показва забавяне на развитието на този вид тумори.

Визуализирането на здраво, свободно от тумори тяло, а на раковите клетки – като слаби и объркани, помага за създаването на изцеляващи образи. Множество изследвания потвърждават силата на позитивната нагласа на ума за подпомагане на конвенционалното лечение и усилване на неговите ефекти, като в същото време се намаляват нежеланите следствия от химио- и лъчетерапията.

Смята се, че някои вещества в гъбите майтаке също подсилват имунната система и забавят растежа на туморите. Изследване, проведено от хомеопата Абрам Бер от Финикс, щата Аризона, установява, че при пациентите с рак на простатата, лекувани с прием на майтаке, позивите за уриниране намаляват, а потокът при уриниране се подобрява.

Изчакване под наблюдение

Изчакването под наблюдение означава, че не се препоръчва незабавно лечение, но пациентът остава под внимателно наблюдение. Този вариант обикновено се предпочита при по-възрастни пациенти, когато туморът не е особено агресивен, а болните имат и други, по-сериозни животозастрашаващи заболявания. Ракът на простатата при възрастните мъже обикновено нараства бавно, поради което вероятността пациентът да почине вследствие на тумора е относително малка.

Алопатично лечение

Хирургична интервенция

При рак на простатата в ранен стадий най-добрата и често използвана опция е хирургичната интервенция. При радикалната простатектомия жлезата се отстранява изцяло. По време на операцията се взема проба от близките лимфни възли, за да се определи дали злокачествените клетки са се разпространили извън простатата. Тъй като заедно с жлезата се отстраняват и семенните мехурчета (жлезите, в които се образува спермата), един от страничните ефекти на този подход е стерилитетът. За да се сведе до минимум рискът от импотентност и инкотиненция (неспособност за контрол над уринирането), простатектомията може да се извърши с максимално запазване на околните нерви.

При друг хирургичен метод, наречен трансуретрална резекция (ТУР), се отстранява само засегнатата от тумора част от простатата. За целта се използва малка примка, която се въвежда в простатата през уретрата. Процедурата рядко се препоръчва и се прилага предимно при мъже, при които не може да се извърши радикална простатектомия поради напреднала възраст или друго заболяване.

Лъчетерапия

При лъчетерапията се използват рентгенови лъчи с висока енергия, които убиват раковите клетки или свиват туморите. Възможно е да се приложи в ранните стадии на рака вместо операцията. Извършва се или чрез външно облъчване, или посредством малки радиоактивни капсули, които се имплантират в простатата в областта около тумора.

Хормонални терапия

Хормоналната терапия е често прилаган избор при напреднал стадий на рака, когато той вече се е разпространил в други части на тялото. За да растат, клетките на простатата имат нужда от мъжкия хормон тестостерон. Понижаването на нивата на този хормон или възпрепятстването на неговото въздействие води до свиване на тумора. Нивата на хормона могат да бъдат снижени по различни начини. Един от тях е т. нар. орхиектомия, при която по хирургичен път се отстраняват тестисите и съответно се намалява нивото на тестостерона. Възможно е да се използват лекарства (като LHRH агонисти или антиандрогени), които се свързват с тестостерона и блокират действието му. Друг метод е приемането на женския хормон естроген – организмът долавя присъствието му и спира да произвежда тестостерон. Хормоналната терапия обаче има своите неприятни странични ефекти. В зависимост от дозите естроген е възможно мъжете да усещат топли вълни (като тези при жените в менопауза), уголемяване и повишена чувствителност на гърдите, еректилна дисфункция или загуба на сексуално желание, както и риск от тромбоза, инфаркт и инсулт.

Химиотерапия

Химиотерапия се нарича използването на лекарства в борбата с дадено заболяване. Те могат да бъдат приемани под формата на хапче или инжектирани в кръвоносен съд. Този тип лечение се нарича системно, защото медикаментът навлиза в кръвния поток, минава през цялото тяло и убива раковите клетки, които се намират извън простатата. Понякога химиотерапията се използва за лечение при повторна поява на рак на простатата. През 2008 г. се проведе изследване за откриване на нови ефективни лекарства за борба с този вид злокачествено заболяване.

Криотерапия

В началото на 2008 г. криотерапията все още се намираше на експериментален етап. Криохирургията отстранява карцинома, като го замразява; понастоящем се изследват възможностите тя да замести хирургичната намеса и лъчетерапията. За да се избегне увреждането на здрави тъкани, криосондата се поставя в пряк контакт с тумора. Вероятно ще минат още поне няколко години, преди криотерапията да навлезе за обща употреба в САЩ, въпреки че в Индия вече се използва като първи избор за лечението на локализиран или локално напреднал рак на простатата.

Очаквани резултати

Според Американското дружество за борба с рака средната преживяемост при всички стадии рак на простатата се е увеличила от 50% през 1975 г. до 87% през 2005 г. Благодарение на ранното диагностициране и усъвършенстваните методи за скрининг почти 60% от туморите се откриват, докато са още ограничени в простатната жлеза. Почти 99% от пациентите, при които ракът е открит в начален стадий, живеят 5 и повече години след поставяне на диагнозата. Шейсет и три процента преживяват 10 и повече години, а 51% – над 15.

Превенция

Тъй като причината за поява на рака е неизвестна, няма конкретен начин, по който заболяването може да бъде предотвратено. Американското дружество за борба с рака препоръчва всички мъже над 40-годишна възраст да си правят ежегоден ректален преглед, а след 50 г. – и ежегодно изследване за туморни маркери (ПСА). За мъжете с по-висок от средния риск, включително тези от афро-американски произход и с фамилна обремененост, ежегодното изследване на ПСА се препоръчва още от 45-годишна възраст.

Според някои проучвания богатата на мазнини храна увеличава риска от рак на простатата, а редовният прием на плодове и зеленчуци, както и на някои хранителни вещества като соеви изофлавони, витамин Е, селен, витамин D и каротеноиди (включително ликопен – червеното вещество в доматите и цвеклото) го намалява. По сведения на Националния институт за изследване на рака от началото на 2008 г. се правят проучвания, чиято цел е да се определи дали рискът от рак на простатата може да бъде намален чрез приемането на определени хранителни добавки.

В същото време се провеждат и различни изследвания с цел намиране на нови начини за лечение и евентуално предотвратяване на този вид рак. Учените изучават измененията в гените, които увеличават риска от развиване на това злокачествено заболяване. Някои изследвания са насочени специално към гените на мъже, заболели от рак на простатата на сравнително млада възраст (под 55 г.), както и на семействата, в които има повече от един засегнат от болестта. Други се стремят да открият кои гени или комбинации от гени водят до най- голям риск от рак на простатата. Необходими са обаче още много изследвания, за да може да се каже каква точно е връзката между измененията на гените и рака на простатата.

Търсят се и начини да се предотврати повторната поява на рак на простатата при мъже, които вече са лекувани от това заболяване. Методите включват използването на финастерид, флутамид, нилутамид и LHRH агонисти, които влияят върху нивата на хормоните. Проучванията установяват ефективността на комбинация от нилутамид и експериментална ваксина за намаляване на случаите на повторна поява на рака на простатата. Смяташе се, че експерименталната ваксина, наречена Provenge, подсилва естествените защитни сили на организма срещу рака на простатата. През 2007 г. Федералната агенция по храните и лекарствата (ФАХЛ) отказва одобрение на ваксината, тъй като тя не успява да намали размерите на тумора на простатата по време на изпитанията при 127 мъже, а основните критерии на ФАХЛ за одобрение или отхвърляне на дадено лекарство или ваксина са неговата безопасност и ефективност. В споменатото изследване обаче се твърди, че ваксината е удължила живота на мъжете, които са я приемали, средно с 4,5 месеца в сравнение с тези, които са били лекувани само по конвенционалните методи.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!