Рак на простатата – ето какви са най-честите симптоми!

При рака на простатата клетки от простатната жлеза се превръщат в аномални, започват неконтролируемо делене и образуват тумори. Туморите, които могат да се разпространят и в други части на тялото (да метастазират), се наричат злокачествени. Тези, които не се разпространяват, се определят като доброкачествени.

През 2007 г. ракът на простатата беше най-често срещаното злокачествено заболяване сред възрастните мъже в западните страни. Въпреки че обичайно се развива много бавно, той е разнородно заболяване и може да бъде особено агресивен, най-вече при по-младите мъже. Поради бавното си развитие той може дълго време да остане незабелязан. И тъй като често са нужни години, за да се развие, много мъже, носители на болестта, умират от други причини. През 2007 г. в САЩ бяха регистрирани повече от 218 000 нови случая на рак на простатата и повече от 27 000 души, починали от заболяването. По сведения на Американското дружество за борба с рака през 2007 г. в САЩ има над два милиона живи мъже, на които е поставена диагноза рак на простатата. Канадското общество за борба с рака съобщава за 22 000 нови случая на рак на простатата и 4300 летални (смъртни) изхода през 2007 г. В Канада този вид злокачествен тумор е водещ сред раковите заболявания при мъжете (27%).

Ракът на простатата засяга мъжете от афро-американски произход два пъти по-често, отколкото тези от бялата раса, като смъртността при афро-американците също е два пъти по-висока. В световен мащаб заболяването е най-често при афроамериканците и най-рядко при азиатците. В същото време макар при

японци, които живеят в Америка, заболеваемостта да е ниска, тя се доближава до тази при белите американци. Всички тези данни показват, че околната среда и начинът на хранене също играят роля за развиването на рак на простатата.

Простатата, тестисите и семенните мехурчета са основните полови жлези при мъжа. Те заедно секретират семенната течност. Простатата има приблизително размер на орех и е разположена непосредствено зад пикочния мехур. Туморът в простатата пречи на правилния контрол над пикочния мехур и на нормалните сексуални функции. Често първият симптом за рак на простатата е затрудненото уриниране. Но тъй като това може да бъде предизвикано и от обикновено, нераково състояние на простата (доброкачествена хиперплазия), сам по себе си този симптом не е достатъчен за определяне на диагнозата.

С нарастването на тумора част от клетките се откъсват от него и чрез лимфната и кръвоносната система се разпространяват в други части на тялото. Най-често попадат в лимфните възли, белите дробове и костите около таза.

Причини и симптоми

Причината за поява на рака на простатата все още е неизвестна. Заболяването се открива предимно при мъже на възраст над 55 години. Средната възраст на диагностициране е 72 г. Осемдесет процента от случаите са при мъже над 65-годишна възраст. Само 1 на 100 000 мъже се разболява от рак на простатата под 40 г., но честотата нараства на 1,36 на 100 000 мъже на възраст между 70 и 74 г. Тоест възрастта може да бъде сметната за рисков фактор по отношение на рака на простатата.

Някои изследвания показват, че фамилната обремененост също повишава вероятността от това заболяване. Данните сочат, че рискът се увеличава и от богатата на мазнини храна. По-висок от средния риск се наблюдава и при работещите с галванични покрития и заваряване, които са изложени на въздействието на метала кадмий, както и в каучуковата индустрия. Повишен е рискът и при мъже с високо ниво на плазмения тестостерон.

Често ракът на простатата протича без симптоми и заболяването се установява при рутинен профилактичен преглед. Когато обаче туморът стане достатъчно голям или се разпространи в други органи, могат да се наблюдават следните симптоми:
– Отслабен или прекъсващ поток при уриниране;
– Често уриниране (особено през нощта);
– Трудно начало на уринирането;
– Неспособност за уриниране;
– Болки и парене при уринирането;
– Наличие на кръв в урината;
– Упорита болка в долната част на гърба, хълбоците и бедрата (болка в костите);
– Болезнена еякулация.

Диагноза
Когато бъде открит достатъчно рано, ракът на простатната жлеза се лекува. Тъй като обаче в началните стадии на заболяването не се проявяват видими симптоми, той често остава недиагностициран и се установява при рутинен преглед. Потвърждаването на рака става посредством част или всички от изброените по-долу изследвания.

Дигитален ректален преглед
За целта лекарят поставя ръкавица, намазана с лубрикант, и тушира с пръст ректума, за да провери за бучки и изменения по простатата. Ректумът е разположен непосредствено зад простатната жлеза, а повечето тумори се появяват в задната част на простатата. Ако бъде открита нередност, се назначават допълнителни изследвания.

Кръвни изследвания
Измерват се количествата на определени протеинови маркери, като простатен специфичен антиген (ПСА). Той се произвежда от клетките от лигавицата на простатата и се открива в малки количества в кръвта. Раковите клетки на простатата обаче произвеждат усилено този протеин. Следователно количества ПСА в кръвта, по-големи от нормалните за съответната възрастова група, могат да означават рак на простатата.

Трансректално ултразвуково изследване (трансректална ехография)
В ректума се вкарва малка сонда, през която се излъчват ултразвукови вълни. Те се отразяват от тъканта на простатата и създават визуален образ. Тъй като нормалните и раковите тъкани отразяват вълните по различен начин, изследването ефективно диагностицира туморните образувания. Въвеждането на сондата в ректума е неприятно, но като цяло процедурата е безболезнена и отнема само двайсет минути.

Биопсия на простатата
Ако в резултат на някое от горните изследвания се предположи наличие на рак, с помощта на куха игла се взема малка проба от тъканта на простатата. Биопсията е най-точният и категоричен способ за диагностициране на рака на простатата.

В случай че при микроскопското изследване се открият злокачествени клетки в тъканта, патологът поставя оценка по скала от 1 до 10 според системата Gleason, показваща степента на агресивност на тумора. По-ниската оценка означава, че съществува по-малка вероятност туморът да нараства и да се разпространява бързо. Тази система се различава от системата за определяне на стадия на развитие на болестта. При последната се посочва степента на разпространение на рака. Стадий I означава, че туморът е локализиран, а последният, четвърти стадий – че е достигнал други части на тялото.

Рентгенови и образни техники
Възможно е да бъде назначена рентгенова снимка, която да покаже дали ракът е метастазирал в белите дробове. Образните техники, като компютърна томография и ядрено- магнитен резонанс, могат да дадат детайлна картина на простатата и околните тъкани. Понякога се прави образно изследване и на костите, за да се провери дали са засегнати от ракови клетки.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!