Какво усеща човек по време на астматичен пристъп?

Подобно на алергичния, и астматичният пристъп започва с причинител. Това може да е алерген или нещо на пръв поглед незначително, например вдишването на първата глътка студен въздух през зимата. Причинителят раздразва дихателните пътища и ако човек не страда от астма, просто ще се изкашля и с това проблемът ще приключи. В противен случай този дразнител ще доведе до освобождаване на химически вещества като хистамини или левкотриени от мастоцитите, които се срещат в лигавицата на дихателните пътища.

Това причинява свиване на мускулите около бронхиалните тръби – малките разклонения в белите дробове, на което се дължат напрежението и стягането, усещани от страдащите от астма. Присъщият на проблема възпалителен процес може да доведе до бронхиални спазми, при които мускулите около бронхиалните тръби се свиват и пречат на въздуха да навлезе или да излезе от белите дробове. На това се дължи свистенето в гърдите, докато човек се бори да вдиша и издиша при крайно стеснени дихателни пътища, както и често описваните от страдащите усещания, че се задушават или все едно се давят.

Вследствие на провокираното възпаление в белите дробове бързо се натрупват течности и секрети. Те заливат малките, подобни на косъмчета власинки, намиращи се по повърхността на определени клетки, които прочистват дробовете, като изхвърлят ненужните вещества.

Резултатът дотук е следният: човек се опитва да се изкашля, за да се прочисти от секретите, но същевременно се бори за всяка глътка въздух. И всичко това е само първата фаза от астматичния пристъп. Нещата не свършват дотук. През това време имунната система усеща, че нещо не е наред и се заема да оправи положението. Но вместо да се получи, тази интервенция само влошава нещата. Различните клетки на имунната система освобождават химически вещества, които активират неутрофилите и еозинофилите. Те на свой ред произвеждат вещества, провокиращи възпаление. И в резултат е налице хронично възпаление, характерно за бронхиалната астма.

Тези химически вещества също са в състояние да възпрепятстват начина, по който гладките мускули реагират на сигналите от нервната система да отпуснат стягането. Освен това могат да попречат на кръвта да се снабди с кислород (и по този начин в организма да се получи недостиг на този важен елемент) и да се увеличи секрецията на течности, което допълнително усложнява ситуацията.

За даден период от време при някои пациенти тези резултати водят до перманентни промени в дробовете, известни като ремоделиране на дихателните пътища. То се дължи на пропускане на течности от малките кръвоносни съдове, прекалено нарастване на клетките на гладката мускулатура и удебеляване на стените на дихателните пътища, като се образува скарификация и настъпват и други физически промени. В резултат са налице трайни промени в дихателните пътища и перманентна загуба на функцията на белите дробове.

Когато астмата е с фатален край

Във Великобритания годишно умират по 1500 души вследствие на астма, като 25 от тях са деца. Независимо че случаите на заболяването се увеличават, през последните години смъртността е станала константна величина след пика през 80-те години на миналия век. Но все още няма как да се предвиди кои от болните са застрашени от фатален изход. (Засегнатите от астма умират поради респираторен арест, когато дишането спре рязко, или от пневмоторакс, когато белите дробове отказват да функционират поради навлизане на въздух в междуплевралното пространство.)

Съществуват обаче определени показатели, по които може да се определи дали астмата е в състояние да се влоши внезапно и да доведе до смърт. Чрез проучвания е установено, че много от починалите от заболяването са имали клинична история с регистрирани случаи на силни пристъпи, като понякога се е стигало до интубиране. Сега е известно, че наличието на тежки пристъпи увеличава риска от последващото им появяване. Възможно е също хората с животозастрашаващи прояви на болестта да не са в състояние да преценят кога нивата им на кислород спадат, като по този начин не търсят навременна помощ.

Въпреки че някои смъртни случаи са съвсем неочаквани, много често има данни, че починалите не са обърнали внимание на прогресивното влошаване на симптомите, не са потърсили навременна помощ или не са вземали редовно лекарствата си. Много често хората си мислят, че са добре и се отказват от ежедневните си медикаменти. Това е изключително опасно и трябва често да си припомняме, че астмата няма да отшуми от само себе си.

Смъртност
– Във Великобритания все още ежегодно от астма умират към 1500 души.
– Смъртността поради заболяването е достигнала най-високи стойности през 60-те и 70-те години на миналия век, а сега данните са константна величина. Според доклади от миналото по-добрите здравни мерки са били в състояние да предотвратят много от смъртните случаи. След края на 70-те години се наблюдават известни подобрения.
– Въпреки че повечето смъртни случаи са при възрастни хора, през 1999 г. са починали 25 деца и над 500 възрастни вследствие на астма.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!