Как една жена, загубила слуха си, стана певица?

Трудно е да си представим, че някой, който не чува, може да триумфира на сцената като оперен певец и наистина, в продължение на много години Джанин Роубък пази проблема си в пълна тайна от страх, че споделянето му може да й попречи при прослушванията.

Джанин е на 18, когато научава, че е наследила нелечима форма на прогресивната глухота, свързана с нервите, която се предавала от поколения в семейството й. „Прапрабаба ми се е родила напълно глуха. Шест или седем от тринадесетте й деца наследяват гена, другите – не. Баща ми и аз – и двамата единствени деца, не сме имали късмет.“

Като дете, без да подозира за слуховите затруднения, които я очакват, тя се присъединява към младежкия театър в Донкастър и открива удоволствието от пеенето и актьорската игра. На 13 години изпълнява главна роля в училищна опера. „От мига, в който завесата се вдигна през онази първа нощ, знаех без капка съмнение как искам да прекарам остатъка от живота си.”

По настояване на родителите си тя първо завършва Френска филология в университета, преди да се концентрира върху пеенето. „Забелязах, че имам проблем със слуха за първи път в университета, по време на лекции, особено ако нямах късмета да седя на първия ред. Непрекъснато надничах над рамото на приятелката си, за да видя какво е записала. Съгласните в началото на думите изчезнаха първи и това все още е голям проблем при разговор по телефона въпреки апаратчето, тъй като се ориентирам главно с четене по устните.“

Съкрушителната новина

Като студентка тя пее с университетската оперна трупа, която по случайност се ръководи от професор по аудиология. Джанин го моли да прегледа баща й.

„Тъй като случаят бе много интересен, те прегледаха и мен и бум – новината, от която се ужасявах.“

Казали й: „Радвай се на пеенето колкото можеш сега, защото когато загубиш слуха си напълно, няма начин да направиш кариера като певица.”

„Бях напълно съсипана – споделя Джанин. – Направих частна консултация с един преподавател по пеене и той беше вторият човек, който ми каза да продължа да пея като хоби. Сърцето ми беше разбито и плаках в автобуса по целия път до вкъщи.“

Но решителността й да стане оперна певица била толкова обсебваща, че тя отказва да слуша черногледците. „Считах, че има шанс, когато настъпи неизбежният момент, в който ще се наложи да ползвам технологиите, те ще са достатъчно напреднали, за да ми помогнат.“

Срещу съдбата

Тя получава отлични оценки на първия си изпит по пеене, приета е в консерваторията в Париж и националното оперно студио, прави дебюта си в опера „Ню Садлър“, Уелс. Оттогава изпълнява главни роли в много опери и се изявява на големи събития както във Великобритания, така и в чужбина – включително и в Кралската опера. Има издадени множество самостоятелни записи.

Джанин е почти двадесет и осем годишна, когато неизбежното влошаване на слуха й се превръща в проблем. „Първо го забелязвах най-вече в дребните детайли – например един ден на репетиция внезапно стана много тихо и изведнъж замръзнах – осъзнах, че режисьорът ми е говорил през цялото време и аз не го бях чула.” При друг случай, на турне, когато тя изпълнява главна роля на място, където оркестърът е разположен под сцената, а отгоре или отстрани не е имало високоговорители, един критик попитал дали изобщо е чувала оркестъра. „Той нямаше представа колко близо беше до истината.“

Но първият й слухов апарат не подобрява положението. „Той усилваше дори честоти, които не се нуждаят от усилване, което беше неприятно – казва Джанин. – Оставих апаратчето в едно чекмедже и бях прекалено уплашена, за да споделя за глухотата си с когото и да било от страх да не ме приемат по-скоро като тежест и да не ми дават роли.“

Чудотворните технологии

Тогава, съвсем случайно, тя среща професор от Националната болница по уши, нос и гърло в Лондон, който я насочва към „един изключителен аудиолог“. Той й предписва два аналогови апарата, които се поставят зад ухото, компютърно програмирани така, че да усилват само високите честоти, които тя не чувала. Апаратчетата били оцветени в кафяво, за да се сливат с косата й.

„За първи път от десет години чух песента на птиците и тракането на високи токчета по тротоара. Плаках от щастие, въпреки че отначало звукът беше много изкуствен“. Специалистът й обяснил, че мозъкът й ще свикне с острия, механичен звук и ще се адаптира, така че усещането ще бъде по-естествено и става точно така.

Но проблемите не свършили. „Слуховите апарати зад ушите се закачаха за сценичните ми перуки, свиреха или се откачваха в най-неудобния момент и увисваха край ушите ми като малки странични огледала, което ме караше да се изчервявам от срам.“

В крайна сметка тя решава да си купи чифт малки, аналогови слухови апарати, които се поставят в ухото. Тя вярва, че без тях „със сигурност нямаше да пея днес. Струваха си парите“. Тя продължава да търси най-новите технологии и сега има два дигитални апарата, наречени „Epoq“ на фирмата „Oticom“, които използват блутут устройство. „Напълно съм пленена от тях – казва тя. – Те ми дадоха качество на звука, за каквото само си бях мечтала до този момент.“

Очи в очи с предизвикателството

Все още има големи препятствия, особено за музикална кариера. Джанин невинаги чува какво казват членовете на комисии при прослушванията, което може да доведе до забавни недоразумения. Затруднена е и когато диригентът или оркестърът са зад нея на сцената по време на концерт, тъй като визуалната помощ е важна за нея. Всичко това е предпоставка за силно безпокойство. Но има и положителни страни. „Трябва да пея по усет, а не като се слушам, затова пея от сърце. Хората казват, че пея с истинско чувство, че гласът ми ги вълнува, дори ги кара да плачат от емоция. Чувствам се най-щастлива, когато чувам това.”

Възможността за намаляване на звука също е сред предимствата. „Мога да изключа слуховите апарати, ако искам малко тишина. Това означава, че мога да спя спокойно в шумна хотелска стая по време на турне – дори в съседство с дискотеки, въпреки че веднъж за малко да изгоря като препечена филийка в един хотел, когато не бях чула противопожарната аларма. Сега уведомявам персонала, че се нуждая от спасяване в случай на опасност през нощта.“

Бъдещ кръстоносен поход

Опитът на Джанин я мотивира да огласи ужасната изолация, която идва с глухотата. „Страстно желая да помогна за ежедневните проверки на слуховите апарати на възрастните хора, особено на тези в болниците – вълнува се тя. – Често хората са прекалено объркани и не разбират, че апаратчетата не работят или че се нуждаят от нови батерии, а просто приемат, че слухът им се влошава. Често се случва сестрите да ги изключват или да ги приберат, ако свистят и притесняват останалите пациенти. Или матриците се отпускат поради загуба на тегло и никой не ги заменя. Това може да накара един пациент да се чувства уплашен, самотен и глух, както и да бъде третиран като сенилен и глупав само защото е изолиран.

Вече не се срамувам от глухотата си. Чувствам, че ми помага да бъда по-силна. Научи ме, че ако си достатъчно упорит, всичко може да бъде преодоляно, а това е урок. Искам да го предам и на останалите.“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!