Гимнастичката Адриана Дунавска: Родих със секцио заради тежка операция на гърба

Адриана Дунавска е българска състезателка по художествена гимнастика. Тя е първата наша олимпийска медалистка в художествената гимнастика. Ето какво споделя тя за кариерата и здравето си в интервю за в. „Доктор“:

– Г-жо Дунавска, на коя медицина сте фен – на официалната или на народната?
– На официалната. Смятам, че е по-ефикасна. Предпочитам лекарства и ако трябва – оперативна намеса. Така проблемът се отстранява. Много съм решителна в това отношение. Не съм от тези, които пробват алтернативни методи.

– На светиите Константин и Елена ли са кръстени децата ви?
– Първо се появи Елена и тя е кръстена на свекърва ми. След това името Константин дойде съвсем спонтанно. Реших, че трябва да има някаква връзка между имената на децата ми.

– А лесно ли родихте?
– И двете раждания бяха със секцио заради операцията на гърба.

– Белези останаха ли?
– Аз съм цялата в белези – на гърба, на корема. Дългички са, но не са страшни. Много добре са си свършили работата лекарите.

– Какви са ви впечатленията от българското здравеопазване?
– Не съм с лоши впечатления от нашето здравеопазване. Сблъсках се с него преди няколко години. Синът ми имаше урологичен проблем и трябваше спешно да го приемат в „Пирогов“. Екипът на детската урология беше много добър.

Аз се влюбих в д-р Андреев още с влизането в кабинета. Много адекватно се държа, много деликатно. Почувствах, че детето ми е в сигурни ръце и се успокоих. Много бързо всички реагираха и бяха любезни. Спестиха ми негативните емоции. Не знам дали защото ме познаха, или защото такава им е практиката, но не мога да се оплача. Единствено болничната обстановка е неприятна, ама то е същото във всички болници.

– Остана ли ви някаква травма от спортната кариера?
-Да, имам. Гръбнакът ми е в метална рамка. Но не знам дали това е от гимнастиката. Има толкова много деца с гръбначни изкривявания. Мисля, че спортът до известна степен ме е спасил. На 14-15 години бях, когато за едно лято получих много тежка сколиоза. Изкривих се жестоко. Може би много бързо съм израснала тогава. Започнах с упражнения, с комплекси за укрепване мускулатурата на гърба. Но не помогна. Отказах се от гимнастиката и ме оперираха във Франция – в институт Кало, цяло медицинско градче на брега на Атлантическия океан. Това беше много отдавна – 1988 г. Вече бях обходила всички кабинети на ортопедията в кв. „Горна баня“. Един от докторите се свърза с френската клиника и там ме оперира д-р Шопен.

– Какво представляваше операцията?
– Гръбнакът ми беше с доста сериозни отклонения от нормалното. Операцията продължи четири часа и половина. Разтегнаха ми гръбнака, за да се освободи междупрешленното пространство, и го наместиха в една метална рамка. От двете страни имам дълги железа, захванати с болтове отдолу, по средата и отгоре. Те фиксират гръбнака и не му позволяват да се изкривява.

– Успешно ли мина всичко?
– Д-р Шопен каза, че се справям отлично. И досега всичко е наред. Все още съм с тези доста дълги метални ленти – по 20-30 см. Хубавото е, че ще бъда бабичка, която няма да се прегърби.

– След операцията можеше ли да продължите с художествената гимнастика?
– Не, все пак имам известно ограничение на движенията. За нормално движение всичко е наред, но художествена гимнастика не може да се играе. Не мога да имам необходимата гъвкавост за нашия спорт.

– На летищата пищят ли детекторите за метал, когато минавате през тях?
– В началото пищяха. Сега – не. Нямам обяснение. Преди близо пет години си направих рентгенова снимка и арматурата си беше на мястото.

– Понеже с Адриана сте близначки, сестра ви получи ли сколиоза?
– Не. Адриана имаше други проблеми – получи сумати фрактури. Обяснявам си го с това, че сме били по-грацилни като структура, а и може би ни е липсвал достатъчно калций.

– Не сте качили и килограм над състезателното си тегло. На какво се дължи това?
– Явно е генетично, нямам никаква заслуга за това. Не спазвам хранителен режим. От всичко си похапвам, и то в добри количества.

– Навремето гимнастичките бяхте на гладен режим. Сега държите ли своите възпитанички гладни?
– Като състезател не съм била на диета, не съм седяла гладна по простата причина, че не наддавах. С моите момичета сега непрекъснато говорим за хранене не за друго, а защото те ядат неща, които не са полезни. Иначе те са малки и нямат проблеми с килограмите. Говоря им, че трябва да се яде в нормални количества и от всичко, за да си набавят и витамини, и калций, и белтъчини… че е добре да хапват сладко преди тренировка, а не преди лягане, защото въглехидратите се горят от физическото натоварване и дават енергия. Не искам да гладуват, а да имат здравословен начин на хранене.

– Какво им забранявате като вредно?
– Всички снаксове, чипс, вафли, кроасани. Разбира се, те са деца и не могат да се лишат от всичко, но да не бъде това основната им храна. Опитала съм се да им забраня газираните напитки. Те нямат нужда от неща без полезни вещества в себе си. Ако трябва да пият нещо, това са прясно изцедени фрешове.

– Сегашните гимнастички по-често ли се контузват?
– Не мога да преценя. Повечето контузии се получават в пубертета и са свързани с растежа. Моят отбор като цяло е здрав, но и аз много работя за това. Правим много упражнения за добра обща физическа подготовка, правим и специфични упражнения за отделни групи мускули. Така момичетата стават силни и в състояние да издържат на големите натоварвания, защото нашата гимнастика стана много трудна. Стават по някой път инциденти от невнимание, но те са редки. То трябва и своевременно да се реагира, когато ги заболи нещо. Дори лек проблем не трябва да се подминава, а да се лекува. А съчетанията им са много трудни. Ако ансамбълът ни има претенции за призово място, трябва да показва нещо ново, трудно и ефектно. Пътят към високите резултати не е лесен. Тази година ни предстои много работа, защото момичетата навършиха 15 г. и преминават в категория жени. Така ние се явяваме втори отбор след нашите световни шампионки и тази година трябва да претърпим ново развитие. Сменяме уредите. Този сезон ще се играе с пет ленти в едната композиция, а в другата – три чифта бухалки и два обръча. Важното е ансамбълът да върви напред и да се развива.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!