Билколечение – източната философия

Древните практики на традиционната китайска и аюрведическата медицина имат холистичен подход към лекуването.

Те се основават на принципа за темпераментите или елементите и са насочени към създаване на вътрешна хармония и равновесие в организма.

Древна традицияс духовни корени

Историята на китайското билколечение датира отпреди хиляди години. Най-известната от китайските книги за билки, „Huang Di Nei Jing“ или „Лекарственик на император Хуанди“, най-вероятно е написана около 100 г. пр. н. е., но източниците й са още по-древни: императорът, на когото била посветена, управлявал от 2698 до 2596 г. пр. н. е. Оттогава насам китайските учени непрекъснато документират своите сложни методи на лечение, а традиционната китайска медицина процъфтява и до днес както в Китай, така и в други държави не само в Азия, но и по целия свят.

Философията на традиционната китайска медицина (ТКМ) се основава на духовните практики в даоизма (таоизма) – учение, според което хората трябва да се стремят да живеят в съответствие с правилата на природата и да се съсредоточат върху постигането на хармония и равновесие. В духа на идеологията Тао (Пътят) крайната цел на всяка терапия е да се възстанови вътрешната хармония.

Идеята за възстановяване на равновесието в тялото с цел настъпване на изцеление не е характерна само за ТКМ – всъщност тази концепция е залегнала в основните на западното билколечение и в аюрведа. Но методите, използвани за постигане на тази цел в ТКМ, са единствени по рода си. Използваните практики най-вероятно ще са непознати и чужди за непосветените в традициите на китайската медицина, тъй като тя включва не само билколечение, но и акупунктура, масаж, хранителна терапия и лечебни упражнения като ки гонг.

Силата на живота

Китайците използват думата „qi“ („ки“, произнасяна от чужденците и като „чи“), за да назоват жизнената сила, която се намира не само в човешкото тяло, но и във всички аспекти и компоненти на околната среда. Ки е движеща енергия, понякога определяна като „дихание или „въздух и също има много от характеристиките на течностите.

Смята се, че в човешкото тяло ки се движи по канали, наричани меридиани. Това не са физически анатомични структури като кръвоносните съдове, но независимо от това лекарите, практикуващи ТКМ, могат безпогрешно да локализират местонахождението им и да поставят акупунктурни игли във всяка една от над 500 отделни точки, за да повлияят на движението на ки в тялото.

Ин и ян

Друга основна идея, залегнала в ТКМ, е тази за ин и ян – двете противоположни, но допълващи се страни, които могат да се открият във всичко. Познатият кръгъл символ, съставен от две черно-бели половини, всяка от които съдържа малка част от другата, се нарича taijitu, тайдзиту. Символът изобразява дихотомията на ин и ян, като показва, че всяка от двете противоположности е зависима от другата и не може да съществува отделно.

Ин е черният елемент на тайдзиту. Характеризира се като женски, пасивен, тъмен, хладен и се свързва с нощта. Ян е белият и съдържа в себе си активните, мъжки качества, характерни за топлината, светлината и деня. Когато съществува равновесие между ин и ян, тялото е в състояние на хармония, но когато едната страна взема превес, настъпва дисбаланс, което от своя страна води до неразположения и болести. Билките и храните се разделят в зависимост от това в коя от двете категории попадат – ин или ян, и от ефекта, който имат върху организма.

Петте елемента

Подобно на други древни медицински практики, ТКМ се базира на теорията за елементите или течностите. Всеки от петте елемента или „фази“ в ТКМ има различни свойства, управлява отделни телесни функции и се повлиява от определени лекарства и храни, като вкусът на всяко едно лекарство разкрива кои елементи повлиява. Всеки един от елементите – огън, земя, метал, вода и дърво – си взаимодейства с останалите и им влияе по много разнообразни начини.

Посещение при лечител

Лекарят, практикуващ ТКМ, преглежда езика, лицето и пулса на пациента и се осведомява подробно за симптомите, за да определи дали е нарушено равновесието на петте елемента, на ин и ян в тялото или проблемът е в потока на ки. Използваните термини и диагнози понякога звучат твърде объркващо – пациентът може да научи от лекаря, че страда от недостиг на ки в далака, когато причината да отиде при него е единствено и само упорито главоболие!

В зависимост от индивидуалните нужди лекарят предписва билки, а понякога и курс по акупунктура. Китайските билкови формули често съдържат голям брой растения; всички те се варят заедно близо час, за да се получи отвара. Пълният курс на лечение може да представлява изписване на серия хартиени пакети, в които се съдържа необходимата дневна доза билки.

Аюрведическа медицина

Аюрведа, традиционната медицина от Индия, е древна, холистична, здравна практика, много сходна страдиционната китайска медицина (ТКМ). Подобно на ТКМ, целта на аюрведа е възвръщане на хармонията в тялото. Това се постига чрез промяна в начина на хранене, предписване на билкови лекарства, както и чрез медитация и йога. Аюрведа е санскритска дума, която в буквален превод означава „наука за живота“. В нея е залегнала идеята, че човек сам носи отговорност за здравето си, а лекарят може само да го напътства.

Също както ТКМ, и аюрведа се основава на идеята за течностите, но тук елементите са три, а не пет и се наричат доши. Във всеки човек присъстват елементи и от трите доши, но в различни пропорции, като телосложението частично определя съотношението между тях, макар дошите да се повлияват от храненето, климата и други фактори от начина на живот. Дошите определят характера на човек, заболяванията, от  които страда, и вида храна, билкови лекарства и упражнения, които са най-добри за него. Подобно на ТКМ, и тук всяка от трите доши се повлиява от вкуса на храната и лекарствата.

ВАТА ДОША управлява съзнанието и движението на тялото, както и функционирането на кръвообращението, нервите, мускулите и костите. Свързва се със сухота, студ и вятър. Ниската вата се стимулира с горчиви, стипчиви и пикантни храни; киселото, сладкото и соленото подпомагат възстановяването на баланса й.

ПИТА ДОША управлява силата на преобразяването, например превръщането на храната в енергия, и се характеризира с влажни и горещи качества. Свързва се със съсредоточаването и концентрацията, стимулира се от солени, кисели и пикантни храни; сладките, горчиви и стипчиви продукти балансират завишена пита.

КАФА ДОША или свързващата доша, осигурява телесната структура за вата и пита и управлява овлажняването и сцеплението – например тя предпазва ставите от схващане. Характеристиките й са земни, водни и студени. Кафа се стимулира от сладко, солено и кисело, а се потиска с пикантни, горчиви и стипчиви храни.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!